Tag: Нийли Крус

Article 19 търси баланса между свободата на словото и авторскоправната закрила

Image: Article 19 by art makes me smile on Flickr
ARTICLE 19

Article 19 е неправителствена организация, чието име препраща към чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека.

Както можете да си представите, основните й дейности са насочени към защитата на основните човешки права на свободно изразяване и достъп до информация, които пък в последните години

все по-често се оказват в конфликт

с различните права над обекти на индустриална собственост и авторскоправна закрила.

В тази връзка и тъкмо в навечерието на световния ден на интелектуалната собственост от организацията са публикували своя манифест The Right To Share: Principles on Freedom of Expression and Copyright in the Digital Age.

Основната теза на документа е, че в условията на развиващото се с бързото настъпване на интернет информационно общество, споменатият вече конфликт е довел до

траен дисбаланс

между интересите на творците и правоносителите от една страна и потребителите на съдържание от друга.

Има ли изход?

Да, съставителите на манифеста предлагат няколко възможности, които бих обобщил до следните послания

1. Отпадане на отговорността за нетърговски нарушения върху обекти, закриляни от авторското право;

2. Преосмисляне на авторскоправната защита в цифровата среда;

3. Въвеждане на всеобхватни мерки за насърчаване на достъпа до знание и култура;

4. Нов прочит на всички международни договори с предмет защита на авторското право през призмата на основните човешки права.

Звучи познато, нали?

Да, подобни тези от време на време се прокрадват дори в речите на еврокомисарски величия като Нийли Крус и Мишел Барние. Което пък за мен е сигурен знак, че рано или късно някои от посланията ще бъдат претворени в дела.

В този смисъл

не се колебайте да хвърлите един поглед

на документа.

Обемът му от 28 страници не бива да ви стряска, защото е написан на приятно достъпен език, а това прави четенето му възможно дори в работна среда.

Ако имате въпроси – аз съм насреща!

Каква е равносметката от 2 седмици WCIT?

Image: WCIT 2012 by itupictures on Flickr
WCIT 2012

Публикуваният ми преди 10 дни пост за международната конференция на ITU бе един от най-четените през последните седмици.

Някои от читателите ми задаваха допълнителни въпроси по имейл, на Twitter или ми писаха директно на Facebook, като ми даваха допълнителни насоки какво още биха желали да прочетат.

Междувременно конференцията трая 2 седмици и приключи в неделя, а аз реших, че ще е интересно да коментирам нейната равносметка.

Та, така.

Какво трябваше да се случи на WCIT 2012?

Главната цел бе да се актуализират т. нар. междуанордни далекосъобщителни регламенти или ITR, под претекста че последните датирали от далечната 1988 и не отразявали научно-техническия прогрес на последните 25 години.

Въпросната актуализация трябваше освен класическия TDM сектор да обхване и пакетно базираната комуникация, което от много бе възприето като „де юре и де факто регулация на интернет“.

Последното бе откритото желание на група държави, предвождани от Русия и Китай, и включваща още Саудитска Арабия, Йемен, Египет, Обединените емирства и Судан.

Очевидно тези стожери на демокрацията и основните човешки права от доста време са били недоволни от (не)везможността си да влияят върху развитието на световната мрежа и по този начин искали да преместят центъра на тежестта от „американския“ ICANN към подаващия се на повече политическо давление Международен далекосъобщителен съюз.

Какво всъщност се случи на WCIT 2012?

Благодарение на сериозния отпор, който редица компании като Google или граждански организации оказаха, най-лошото (засега) не се случи.

Политическите представители на САЩ и ЕС оформиха коалиция от над 80 държави, която отказа да подпише финалния документ и сега на на международно равнище имаме двояка телеком регулация.

За останалите 89 държави-съдоговорителки важат новите и окачествявани като проблемни ITR, докато за нашия блок валидност продължават да имат онези от 1988.

В резултат, окончателният документ не включва интернет, но за сметка на това съдържа добавена в последния момент резолюция, която приканва държавите-членки да „координират позициите си по различните технически и обществено-политически въпроси в рамките на мандата на ITU, съответно на организирани от международния съюз форуми“.

Имаме ли повод за радост?

По-скоро не.

Защо?

Ще цитирам думите на Винт Сърф (Vint Cerf), според когото

The good guys did not win – the terms are defined in such a way as to allow a significant amount of mischief in the Internet space.

В този смисъл се съгласявам с бащата на TCP протокола и се присъединявам към мнението, че резолюцията има потенциала на троянски кон, с чиято помощ определени членове на ITU на по-късен етап ще могат да предлагат и приемат нови правила по отношение на развитието на интернет.

Повод за това опасение ми дават тези две изречения от блога на многоуважаваната от мен Нийли Крус (Neelie Kroes):

While we do not believe that Internet governance should be under the ambit of the ITRs, this does not mean the EU wants to “set in stone” all current governance practices.

New trends in traffic volumes and new demand for assured quality of delivery, may lead to new solutions, but I am confident that our current European and international frameworks allow more nimble and appropriate commercial reactions than any international treaty.

Разбира се, това е изказването на политик и с оглед на това прозиращата от там гъвкавост е разбираема. На заинтересованите, обаче, също така трябва да е ясно, че „всичко тече, всичко се променя и сегашната европейска позиция не е окончателна“.

Какво да правим от тук нататък?

На първо място трябва да сме добре информирани, защото това стои в основите на активния граждански контрол.

На второ не бива да сме апатични, а – поне в рамките на съществуващите възможности – дейни. Тук не се изискват някакви геройства, защото от близкото минало знаем, че понякога дори минимални усилия, подкрепени от съответния умножител, са в състояние да предизвикат чудеса.

На трето, макар и не на последно място, трябва да знаем, че като активни гласоподаватели можем да упражняваме влияние върху редица процеси. Условието за това е, че не трябва само да си го говорим, но и да го правим.

Европейската Комисия и дигиталният копирайт: приказка без край

Image: European Commission by Sebastien Bertrand on Flickr
European Commission flags

От вчерашното прессъобщение на Комисията научаваме, че де факто членовете на европейското правителство са имали “ориентировъчен дебат”, посветен на съдържанието в цифровата среда.

В резултат от него е

постигнато съгласие

да се започне диалог, който да включва правоносители, ползватели и потребители на съдържание – обект на авторскоправна закрила, в който Комисията да играе ролята на посредник и да участва чрез членовете си Мишел Барние (Michel Barnier), Нийли Крус (Neelie Kroes) и Андрула Василиу (Androulla Vassiliou).

За мен една от най-интересните теми, предвидена за участниците в този диалог е представена от възможността за въвеждане на някои

необходими ограничения на авторското право

които да подпомогнат по-сериозната му интеграция и съответно възприятие в цифровата екосистема.

Примери?

Определено смислено ми се струва спряганото право за библиотеки и архиви да придобиват електронни книги и да ги отдават в наем (или заем) на потребители по интернет.

Към момента пречка за това се явява прекалено обширно разписаното право на автора (или праводържателя) да контролира предоставянето на индивидуален достъп (по безжичен път или кабел) до своето произведение.

Разбира се, това не е всичко, с което ще се занимава предвожданият от комисарската тройка кръжец.

Особено внимание ще се обръща на

отдавна набелязаните теми

като по-добрата хармонизация на правната рамка и трансграничното лицензиране.

Поглеждайте от време на време тук, за да не изпускате развитието.

Авторското право е заседнало в 90-те и Neelie Kroes призовава за неговата реформа

Image: Neelie Kroes, Vice President of the EU and Commissioner for the Digital Agenda
by Neelie Kroes on Flickr

Neelie Kroes, Vice President of the European Union and Commissioner for the Digital Agenda visits Kenya

Помните ли кога тази крехка възрастна дама в качеството си на заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за Програмата в областта на цифровите технологии, взриви медиите, заявявайки че действащото в момента авторско право не изпълнява целите си?

Вчера Нийли Крус (Neelie Kroes) отново е изнесла важна реч под надслов Copyright and innovation in the Creative Industries (тук можете да я прочетете, а тук да я гледате и чуете), в която обръща внимание защо в променящата се дигитална ера

единствено реформата на авторското право

е в състояние да подпомогне колабиращия творчески сектор.

Първата отправна точка на г-жа Крус е, че директива 2001/29 – последният общоевропейски правен инструмент, отнасящ се до авторскоправната закрила – е технически и морално остаряла.

Тя не само е на повече от 10 години, но в основите й всъщност са залегнали напълно овехтелите от съвременна гледна точка предложения на Европейската Комисия от още по-далечната 1998.

В тази връзка желязната Нийли си служи със следния много интересен пример:

In 1998, Mark Zuckerberg was 14. Today, almost one billion people around the world actively use Facebook, to share photos, videos, and ideas.

In 1998, YouTube didn’t exist. Today, one hour of video is uploaded every second.

In 1998, most people listened to music on the radio, CD or tape. Now digital downloads often overtake conventional sales. New technologies allow downloading or streaming; easily, instantly, wherever you are. Not just to passively listen, but to interact and give feedback, to creators and friends.

Веднъж приковала вниманието на слушателите си към този наистина далечен период, бистрата холандка им припомня една много важна особеност на ерата преди интернет:

Back then, creation and distribution were in the hands of the few. Now they are in the hands of everyone: democratising innovation, empowering people to generate and exchange ideas, supporting and stimulating huge creativity.

„Каква да бъде тогава ролята на политиците?“

задава тя един малко или повече сугестивен въпрос, чийто отговор очевидно е обмислила добре:

We should help artists live from their art. Stimulate creativity and innovation. Improve consumer choice. Promote our cultural heritage. And help the sector drive economic growth.

Сега, това изказване е достатъчно политическо, за да може да има много допустими тълкувания.

Личната интерпретация на пишещия тези редове блогър обаче е, че най-сетне и от високата камбанария на европейската политика на информационните технологии и най-вече на интернет се гледа като на легитимно средство, с чиято помощ творците да потърсят алтернативи на топлата, но смазваща прегръдка на посредниците и по този начин да скъсят разстоянието до потребителите на техните произведения.

Подпомагането на творците ни отвежда до втората отправна точка на Крус и това е

по-добрата хармонизация

на авторскоправната рамка на Европейския Съюз.

Последната мярка е много важна, защото тя до голяма степен ще улесни потребителите да достъпват създаваното от творците съдържание.

С думите на Крус това е изразено така:

Well for one thing, you often find that online licensing restrictions make it impossible to buy music legally. Sometimes, for example, you can’t buy an MP3 across an EU border.

We have already made a proposal on orphan works and recently one on collective rights management, to make multi-territorial licensing easier. The licensing proposal is a good step forward to make it easier to legally access the music you love, especially across borders. I hope legislators are able to agree it quickly. But this tackles only one aspect of the problem.

Проблемите произтичащи от сериозната фрагментация на правните системи на държавите-членки на ЕС е познат отдавна и Крус заявява сериозна политическа воля за решаването му:

How can we expect pan-European companies to succeed, if in practice they have to deal with 27 different sets of rules, even if based on a supposedly common European framework?

How can we expect them to compete against American platforms that can easily market to hundreds of millions?

Изводът, до който достига решителната Нийли е ясен –

реформата е не само необходима, но и неизбежна

защото в противен случай всички участници в дигиталния оборот ще загубят:

Each day we fail to respond, we are missing out.

Consumers miss out on easy, legal access to their favourite products. The creative sector misses out on new markets, new innovations, new opportunities. We all miss out on new ways to share, recognise, and appreciate our cultural heritage. And our economy overall misses out on the chance of new growth.

Очевидно ситуацията освен в супранационалната ни Европа е наболяла и другаде по света.

Предвид глобалния и убиквитетен характер на цифровата среда, на холандската комисарка е ясно, че и останалите важни играчи ще трябва да предприемат промени:

I’m glad to see that change is finally coming for copyright, at many different levels. Internationally, the World Intellectual Property Organisation is looking into a range of new copyright exceptions and limitations.

Nationally, an increasing number of Member States are recognising the need for reforms, and testing new ideas in this field.

В заключение

трябва да се радваме, че темата за необходимата реформа на авторското право е станала предмет на разговори на възможно най-високо равнище.

Рано или късно от тези разговори ще произтекат дела и новата правна уредба ще бъде факт.

Процесът ще бъде дълъг и нелек, ще има лобиране и сблъсъци на интереси.

Именно заради това заинтересованите участници трябва да бъдат нащрек и да действат, когато е необходимо. Успешното изхвърляне на търговското споразумение ACTA на бунището на историята ни показа, че можем, стига да искаме.

В този смисъл не пропускайте възможностите си активно да участвате в извайването на новата авторскоправна рамка.

Защото как точно ще изглежда тя, зависи до голяма степен от вас.

Линковете в неделя

Здравейте любители на хубавите новини в неделя!

Още в първите редове на тази Неделна поща искам да отбележа, че тя съдържа не само вече споменатите хубави, но и интересни, занимателни, че и чак куриозни вести от пресечната точка на информационните технологии и правото.

По смисъла на очертаната в предишните редове градация започвам с развитието около търговското споразумение

ACTA

което бе отговорно за не едно и две заглавия през отиващата си вече седмица.

Първо на Intellectual Property Watch попаднах на леко спекулативното заглавие ACTA In Parliament: Kill Or Repair?, което se занимава с чудесата от храброст, които председателката на правната комисия и френска евродепутатка Мариел Гало (Marielle Galo) се опитва да постигне, като непрестанно лобира за ратификацията на споразумението.

Идеята и е, че тя трябва да се извърши с последваща декларация, която да успокояла духовете на гражданите и предполагам това е предизвикало EFF да напишат we can’t call it dead yet.

Това обаче далеч не бе всичко.

Неуморният Анте Веселс, който като един съвременен Аргус наблюдава развитието в Брюксел оповести чрез ACTA блога, че и председателят на комисията за развитие в Европарламента, чешкият народен представител Ян Захрадил (Jan Zahradil) е повлякъл крак и пренаписал доклада си в насока, изказваща препоръка за приемането на международния документ.

“Къде е добрата новина тогава”, ще ме попитате?

Ами тя дойде кажи-речи в последния момент и нейният вестоносец беше комисарят за информационното общество Нийли Крус (Neelie Kroes). На реч, прознесена на одържаното в Берлин събитие Re:Publica тя бива цитирана със следното изказване

We are now likely to be in a world without SOPA and without ACTA. Now we need to find solutions to make the internet a place of freedom, openness, and innovation fit for all citizens, not just for the techno avantgarde

Boom-bang-crash!

Последвалите заглавия от типа на Neelie says ACTA is doomed от The 1709 Blog и Поражението на АСТА е политическа реалност при Нели Огнянова вече не звучаха толкова учудващо.

Безспорно, последната новина е добра, но все си мисля, че когато битката е за кокал от такъв калибър, то е логично тя да протече повече от брутално, предполагайки дори неочаквани обрати. В тая връзка все ми се върти Лени Кравицовата песен It ain’t over til it’s over и аз ще си отдъхна едва, когато победата ни е окончателно документирана с подпис и печат.

По вече зададения ред продължавам към интересните новини и темата, която съм подбрал е

решението на Съда на Европейския съюз

според което авторскоправната закрила на компютърните програми – и по-конкретно на API – не обхваща тяхната функционалност.

Преди време отбелязах внесеното от генералния адвокат Ив Бот (Yves Bot) заключение, което както гледам Съдът е приел почти дословно.

Решението предизвика силен отзвук, изразяващ се в сериозна скриптурна дейност. За повече по въпроса препоръчвам написаното на The 1709 Blog, от Нели Огнянова, както и от Пейо.

Както предполагам знаете, в момента зад океана тече дело между Oracle и Google, като един от основните проблеми и там се отнася до защитата на APIs. В тази връзка особено интересна ми се стори информацията от Ars Technica, според която председателстващият съдия се е поинтересувал от решението на европейския топ съд.

От тук привличам вниманието ви към

2 блицсъобщения свързани с Facebook

които попадат в графата занимателни.

Първото се отнася до един проблем, който според мен става все по-наболял и това е създаването на Facebook профили на съществуващи физически лица, но не от тях самите, а от техни недоброжелатели. Съдържанието на доста от така създадените профили е не само неистинно, но дори обидно и клеветническо и целта му е да осъществява тормоз върху мнимите си титуляри.

Такъв е случаят на ученичката Alex Boston от щата Джорджа, чиито родители са решили да поемат по трудния на път на съдебната разправа, след като всичките им извънсъдебни усилия са били напразни.

Следващата новина за Facebook отново е от Щатите, но е по-оптимистична и се отнася до все по-честите въжделения на разни работодатели да изискват от подчинените си или от кандидати за работно място паролите от техните профили в най-голямата социална мрежа.

Внесен за разглеждане е специфичен защитен закон, носещ името Social Networking Online Protection Act, който освен към работодатели ще е насочен и към учебни заведения.

Малко дългичка се получи тази Неделна поща, така че ще се ориентирам към финала, а там знаете ви очакват куриозите.

Днес тази чест ще има авторскоправната закрила на

споделени в Twitter снимки

и в този смисъл една доста куриозна новина, отнасяща се до френския фотограф Даниел Морел (Даниел Морел) и до щекотливия въпрос, дали същият има право да получи 120 млн. долара за 17 негови снимки, показващи трагедията след земетресението в Хаити.

Любопитната подробност в случая е, че самият Морел е качил снимките в социалната мрежа и те след няколко много типични за последната ретуита са достигнали до разни алчни ползватели като Getty Images, които (за сега) не са му дали и един сантим.

Дали искът му има сериозни шансове за успех?

Не знам, но ако Морел е стигнал до там да няма какво да яде, то бих го посъветвал да се свърже със вече сериозно заплашения от адипозитас Асен Блатечки.

Приятно четене и плодотворна седмица!

Линковете в неделя

Здравейте драги читатели на Неделна поща!

Отиващата си вече седмица бе богата на събития от пресечната точка на информационните технологии и правото та буквално се чудя кое по-скоро да взема като отправна точка…

Какво ще кажете да стартираме с едно немско решение от сферата на авторското право?

Визирам конкретно онова, което Ханзеатският ландгерихт* Хамбург постанови (PDF на немски) в

отдавна набралия сила спор

между портала за видеосподеляне YouTube и немската организация за колективно управление на правата на композитори, текстописци и музикални издатели GEMA.

В ролята на формална ябълка на раздора се оказват 12 песни, чието колективно менажиране на права е било възложено на въпросната ОКУП, и които според същата непозволено са били качени в YouTube, като отговорността за това деяние трябва да носи (преди всичко) порталът за видеосподеляне.

Разбира се, че позицията на дъщерната фирма на Google е коренно противоположна: тя твърди, че единствено предоставя платформа за своите потребители и не само не се занимава с качване на песни, ами и предприема разумни мерки за предотвратяване на нарушения на авторското право.

При постановяването на решението си съдът приема, че определени права на представляваните от GEMA правоносители са били нарушени с оглед на 7 от твърдените 12 песни, но по отношение на отговорността квалифицира YouTube не като извършител, а само като смутител.

Какво означава това в конкретния случай ли?

Като оператор на видеоплатформа, YouTube са отговорни за това тя да не бъде използвана за нарушения. Така при все, че Web 2.0 компанията е внедрила специфична content-ID програма, с чиято помощ да обозначава и премахва нелицензирано съдържание, с решението си съдът я задължава да имплементира филтър, базиращ върху словесното разпознаване.

Последствията от горното са трудно обозрими, особено като се вземе предвид обстоятелството, че всяка секунда потребителите на видеопортала качват по 60 часа съдържание.

Именно тук по скромната ми преценка се крие

проблематичността на решението

защото YouTube най-вероятно ще бъдат натоварени със сериозни задължения да контролират съдържанието, което потребителите им ще искат да споделят.

Това ми мнение не се споделя от блога на Апис, където колегите предлагат един значително по-оптимистичен прочит.

Нека спомена още, че решението не е окончателно и може да бъде обжалвано от всяка от страните.

Не така стоят нещата обаче със следващия авторскоправен казус от днешния ми списък, а именно очертаващата се като

изключително противоречива конфискация

в рамките на привременните мерки срещу megaupload.com.

Актуална информация добиваме от публикуван на сайта Boing Boing материал на Cory Doctorow, според когото действията на ФБР са незаконни, тъй като са предприети извън допустимата по закон юрисдикция.

Като все по-объркан се очертава по-нататъшният развой на събитията там, защото не е съвсем ясно, дали дело срещу предвожданата от емблематичния Ким Дотком изобщо ще има. На практика Шмиц не само търпи наказание, наложено му извън предхождащ процес, но и му се отказва достъп до правосъдието на страната, чиито закони уж е нарушил…

Известна надежда, че този подход едва ли ще си проправи път в Европейския съюз ми дава

изказването на Нийли Крус

направено с цел промотирането на нейната инициатива #NoDisconnect.

Погледнете този цитат

And sometimes it’s not about changing the rules at all, but about changing a mindset. People need to realise: they don’t have to look backwards to the constraints and habits of the past; they can look forward to the open opportunities of the future. But that can take time.

който по моему не се нуждае от особен коментар.

Дано холандската членка на Европейската комисия само не се отметне от него без време.

За конец

отново съм запазил една истински добра новина, която днес по изключение не е от серията куриозни.

От Intellectal Property Watch ни информират, че Върховният Съд на Кения e отменил т. нар. закон против фалшифицирането (Anti Counterfeit Act), който се е явявал пречка пред достъпа до (значително по-изгодни) генерични медикаменти.

Главният мотив на съда е бил, че интелектуалната собственост не може да се наслаждава на по-сериозна защита, отколкото животът и здравето на хората.

Как мислите, дали като европейци не трябва от време на време да се вслушваме в the sound of African voices?

Пожелавам приятен размисъл и още по-успешна и спорна седмица!

 

*Сравним с окръжен съд у нас.

Как ще PIPA SOPA-та и къде в целата схема е европейският #NoDisconnect?

 

Image by Opensourceway on Flickr
What's on the blacklist? Three sites that SOPA could put at risk

Отдавна мислех да напиша един пост за задаващото се на интернет хоризонта американско законодателство в лицето на The Stop Online Piracy Act (SOPA) и неговия законотворчески братовчед The Protect IP Act (PIPA).

Прочее, считах тази материя за строго правна, но днешните вчерашните постове на Йовко и Chris ми показаха, че темата всъщност вълнува далеч не само юристите.

Та, така.

В защитата на интелектуалната собственост

съществува един много стар принцип, който гласи what is worth copying is (prima facie) worth protecting.

От произнасянето си преди стотина години, този obiter dictum от настолния английски казус University of London Press Ltd v University Tutorial Press Ltd се е превърнал в нещо като символ-веруюто на всеки die-hard-copyright-enforcer.

В защитата на интелектуалната собственост принципно няма нищо лошо и такава е леко наивно звучащата позиция на двата законопроекта – ако се вгледате в уводните им словеса ще откриете, че те носят по Шекспировски хубави определения:

a bill to promote prosperity, creativity, entrepreneurship, and innovation by combating the theft of U.S. property, and for other purposes.

е всъщност поетичното название на SOPA, а и PIPA не остава по-назад, самоопределяйки се като

a bill to prevent online threats to economic creativity, and theft of intellectual property, and for other purposes.

Предвид многобройните норми, защитаващи интелектуалната собственост, като интересен изпъква въпросът какво е новото при SOPA/PIPA и как те ще се стремят да го постигнат.

Генерално

и двата законопроекта

целят да борят нарушения, произтичащи от чужди сайтове (foreign infringing sites в реториката на SOPA и rogue websites operated and registered overseas според PIPA), като споделят и сходства в мерките, които главният прокурор на САЩ (в случая на SOPA) или американските съдилища (в случая на PIPA) могат да предприемат срещу въпросните сайтове.

Мерките се изразяват в разпореждания към американските интернет доставчици да блокират достъпа на потребителите си до проблемните чужди сайтове на ниво domain name и защитниците на SOPA и PIPA ги спрягат като едва ли не дългоочакваното Wunderwaffe в борбата им с нарушителите.

Същите мерки, освен към чужди сайтове, могат по аналогия да се прилагат към американски интернет търсачки (напр. Google), както и към доставчици на платежни услуги (като PayPal). Сиреч, търсачките могат да бъдат задължени да блокират или филтрират резултатите от търсенето на потребители си, а доставчиците на платежни услуги – да блокират трансфера на плащания от или към чужди нарушители.

Това е и Рубиконът, който SOPA и PIPA към момента прекрачват, и който дълго време се считаше за сакрален. От тук идват масивните критики, че филтриране и нежели блокиране на ниво DNS на практика би унищожило интернет, такъв какъвто го познаваме.

Другият сериозен проблем е, че мерките са замислени да бъдат предварителни, което означава, че първо ще бъдат налагани и едва след това засегнатите от тях ще могат да им се противопоставят.

Чисто юридически става дума за едно доста мащабно обезпечително производство, чийто резултат de facto ще бъде като на влязло в сила решение, защото не очаквам огромното мнозинство от засегнати чужденци да водят и евентуално да печелят делата си в САЩ.

Според мен конституционалността на този подход е съмнителна и предполагам, че (скоро след влизането си в сила) SOPA/PIPA ще има да занимават американския Върховен Съд.

Summa summarum

в сегашния си вид SOPA и PIPA приличат не на финия и остър скалпел, с когото правоохранителите внимателно да отстраняват единствено и само нарушения, а на широкия тракийски меч, който при все че би гарантирал бързина и ефективност, би произвел сериозно количество колатерални щети.

С това се насочвам

към втората тема

на днешния си пост – наскоро анонсираната от комисар Нийли Крус инициатива #NoDisconnect.

Според представите на Крус

The “No Disconnect strategy” will assist people in four ways:

  • Developing and providing technological tools to enhance privacy and security of people living in non-democratic regimes when using ICT.
  • Educating and raising awareness of activists about the opportunities and risks of ICT. In particular assisting activists to make best use of tools such as social networks and blogs while raising awareness of surveillance risks when communicating via ICT.
  • Gathering high quality intelligence about what is happening “on the ground” in order to monitor the level of surveillance and censorship at a given time, in a given place.
  • Cooperation. Developing a practical way to ensure that all stakeholders can share information on their activity and promote multilateral action and building cross-regional cooperation to protect human rights.

Големият акцент тук изглежда се поставя на защитата на основните човешки права в недемократични общества, без обаче да се отчита все по-проблематичната роля на защитата на интелектуална собственост в уж демокрациите и все по-честите и конфликти с правата, над които #NoDisconnect май е призван да бди.

Не само това, но и решението на Крус да назначи бившия немски министър Карл-Теодор цу Гутенберг (Karl-Theodor zu Guttenberg) като координатор на инициативата си буди известно съмнение.

Image by World Economic Forum on Flickr
Karl-Theodor Freiherr zu Guttenberg - World Economic Forum Annual Meeting 2011

Още докато беше член на федералния кабинет, цу Гутенберг неколкократно подкрепи т. нар. Zugangserschwerungsgesetz, в буквален превод “Закон, затрудняващ достъпа до интернет”, а след като излезе наяве, че е изплагиатствал големи количества от докторската си дисертация, любимецът на Меркел бе принуден да подаде оставка.

С една дума, Крус е намерила the perfect man for the job и изобщо не бива да се учудва на критичните реакции, че при #NoDisconnect всъщност става дума за едно недоносче.

Вместо извод

ще кажа, че скоро от западния Атлантик към нас ще се понесе свиреп циклон и то във време, в което европейската синоптична прогноза не предвижда завихрянето на адекватен антициклон.

Опциите ни не са много, и ако можеме да разчитаме на нещо, то е заинтересованите от SOPA и PIPA индустрии да открият нефелността на не дотам обмислените си намерения и сами да се откажат от тях.

Neelie Kroes: действащата система на авторскоправна защита не постига целите си

Image: Neelie Kroes NOG Brussel by Sebastiaan Ter Burg via Wikimedia Commons
Neelie Kroes NOG Brussel

Neelie Kroes (Нийли Крус) е вицепрзидент на Европейската комисия и ресорен комисар за информационното общество.

На 19 ноември 2011, в рамките на тазгодишния Forum d’Avignon Крус произнася реч, озаглавена

“Who feeds the artist?”

в която демонстрира един качествено нов и изключително критичен подход към съвременната система на авторскоправната защита.

Вицепрезидентката на Европейската комисия се обявява за безрезервен поддръжник на творците, защото изкуството е храна за духа, но “Кой да храни хората на изкуството?” риторично се пита тя.

При все, че Европа дефинира

трите цели

на авторскоправната защита като

  1. добре разбираема и лесна за изпълнение правна рамка;
  2. достойнство, признаване и стимулираща среда за творците и
  3. адекватно възнаграждение, така че творците да могат да се възползват от упоритата си работа и да бъдат стимулирани да създават повече.

Крус признава, че към момента те

остават неизпълнени

Не само, че милионите инвестирани в борбата срещу пиратството не дали резултат, а и повечето граждани стигнали до там да ненавиждат термина авторско право, когото възприемали по-скоро като евфемизъм за наказание и назадничавост, отколкото като символ за признание и възнаграждение.

До тук споделям всяка дума от речта на Нийли Крус и се възхищавам на доблестта и да изрази това си послание пред широката общественост. Доблест, защото изказването и, най-вече в частта му, че огромна част от

творците не получават адекватно възнаграждение

едва ли ще увеличи феновете и в гилдията на правоносителите.

Веднъж казала А тя обаче трябаваше да каже и Б. Щеше да бъде безценно, ако наред с критиките си към съществуващите проблеми тя представеше и рецепти как те да бъдат решени.

Дали все пак многозначителният финал на речта и не оставя некои надежди?

So that’s my answer: it’s not all about copyright. It is certainly important, but we need to stop obsessing about that. The life of an artist is tough: the crisis has made it tougher. Let’s get back to basics, and deliver a system of recognition and reward that puts artists and creators at its heart.

Кой знае?

Това би могло да се тълкува от призив към криейтивкомонизация на авторското право до захранване на съществуващата рамка с анаболите на ACTA.

Как мислите вие?