Tag: ратификация

Некрологът на ACTA още не е отпечатан

Image: European Parliament, Strasbourg, France
By anka @ happyhangaround on Flickr

PE (7)

Миналата седмица търговското споразумение за борба с фалшифицирането ACTA беше подложено на гласуване в 3 от 5-те комисии на Европейския парламент, които са натоварени да се занимаят с него, преди то да бъде внесено в пленарна зала за финалното си  гласуване.

Конкретно става дума за комисиите Промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), Правни въпроси (JURI) и Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE).

Мнозинството във всички 3 комисии гласува против споразумението, а българският европарламентарист Светослав Малинов дори обясни в блога си защо е дал вота си срещу АСТА.

Днес същият сценарий се повтори и в комисията Развитие (DEVE).

Така гражданското общество

вече води с 4:0

на корпоративния интерес.

Само че макар и да имаме една чудесна частична победа, все още е рано да се радваме.

Защо ли?

Ами още не е минало гласуването в най-важната комисия Международна търговия (INTA), което се очаква да се случи на 20 юни 2012. А дори да спечелим и там, то ни остава сравнимото с showdown гласуване в пленарната зала.

Какво можем да направим?

Да припомня, че на 9 Юни 2012 в много европейски градове ще се проведе третият международен ден за протест срещу ACTA.

Софийският протест от 11 февруари беше един от масовите и успешните на континента. Като следствие от него тогавашният министър Трайков обяви, че ще изчака гласуването на Европарламента, спускайки един вид мораториум върху националната ратификация на АСТА.

Защо да не го повторим?

Нека не забравяме, че преди да бъде отпечатан, некрологът на АСТА трябва първо да бъде написан!

Линковете по Великден

Здравейте приятели на хубавите неделни новини!

За разлика от друг път на днешния неделен ден празнуваме един от най-светлите християнски празници и поради това реших да нарека рубриката с едно малко по-инакво име.

Разбира се, че съм се погрижил за това в днешното издание да присъства и информация с определена великденска насоченост, но за нея ще трябва да потърпите до финала, където обикновено плацирам куриозната секция.

А сега по същество.

Може би най-хубавите новини

от отиващата си седмица се отнасят до Търговското споразумение за борба с фалшифицирането и голяма част от тях достигат до нас благодарение на труда и усилията на Анте Веселс (Ante Wessels) – човека, който списва т. нар. ACTA блог.

Така от него научаваме, че комисията на Европейския парламент за промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) е излязла с проектомнение, препоръчващо отхвърлянето на ACTA.

Доста сериозни тонове в същата тази насока се чуват и от докладчика на Европарламента за ACTA, шотландския социалдемократ Дейвид Мартин (David Martin), който в рамките на публичен дебат, организиран от парламентарната група на социалдемократите, е съобщил, че ще препоръча на колегите си да гласуват против ратификацията на търговското споразумение на предстоящия през юни вот.

Сходно безкомпромисно

звучи и изказването на председателя на групата на социалдемократите в Европарламента, австриеца Ханес Свобода (Hannes Swoboda), което той е направил на същия форум, на което е присъствал и се е изказвал и бившият ни премиер и настоящ председател на ПЕС Сергей Станишев – широко цитиран и по нашите медии.

Запазването на този тренд ще означава само едно, а именно безславният завършек на и без това отхвърляното от мнозинството търговско споразумение.

Разбира се, борбата срещу ACTA далеч не е единствената тема, която да заслужава вниманието на прогресивнаста мисъл по света.

В този смисъл си позволявам да ви ангажирам с

един друг сериозно ограничаващ свободите ни проблем –

законодателството, отнасящо се до задържането на трафични данни.

От сайта на Electronic Frontier Foundation (EFF) на пример научаваме за особено алармиращите начини на използване на така събираните потребителски данни в Полша, където съответното законодателство е било прието доста прибързано и без особен обществен дебат.

Не само, че трафичните данни там не се задържат за борба единствено със сериозни престъпления, каквото е всъщност изискването на data retention директивата – полският закон на практика позволява на властите да използват натрупаните данни за един почти неограничен спектър от нарушния, включително и на такива от най-банален характер.

Ето защо никой не би следвало да се учудва, че само за 2011 e бил поискан и одобрен достъпът до комуникационните данни на 1,85 милиона потребители. За повечето от тези поисквания не е водена пълна документация и липсва подобаващата отчетност относно колко пъти данните са били достъпвани и към решаването на какви точно престъпления са били отнасяни.

Защо отнасям тази тема на вниманието ви ли?

Нека не се заблуждаваме:

дискусията относно задържането на трафичните данни придобива особено неприятни измерения, когато се води в комбинация с прилагането на правата на интелектуална собственост.

В случай, че сте го изпуснали – по време на поредната промяна на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) у нас другите са полагали сериозни усилия да разширят съставномерността на събирането на комуникационни данни най-вече с оглед на авторскоправната закрила.

За повече информация по въпроса ви препоръчвам този пост на Нели Огнянова, където има цитат и към едно мое скромно писание по темата.

С това приключвам със съществената част на рубриката и с оглед на светлия празник реших да ви посоча

няколко великденски марки

които открих в базата данни на Българското патентно ведомство.

Приканвам решилите да навлязат във фурнаджийския бизнес да обърнат сериозно внимание на комбинираните марки великденски козунак и великденски козунак със стафиди.

Онези, които пък имат аспирации да участват в истински компетитивния пазар на родните пивоварни не бива с лека ръка да подминават третата комбинирана марка за днес – великденско пиво.

Дали съм виждал кой и да е от по-горе изброените брандове в навечерието на тазгодишния Великден?

Не, но си изкарах чудесно и от все сърце ви пожелавам всичко най-хубаво!

Христос возкресе!

ACTA: Европейската комисия се опитва да бави топката

Image: *
ACTAКакто най-вероятно знаете, миналата седмица Европейската комисия се обърна към Съда на Европейския съюз и адресира към него отдавна очаквания си въпрос относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA).

Да ви кажа, икрено се учудих, че съставянето на едно толкова абстрактно запитване е отнело на комисар Де Гухт и екипа му повече от месец.

Разбира се, повечето заинтересовани в битката с ACTA отдавна предугаждахме съдържанието му и правдиво подозирахме, че избраната формулировка ще бъде много high-level, така щото Съдът да няма друг избор освен да снабди Комисията със супераргумента, че видите ли, всичко е наред.

В оригинал

отправеното от Комисията питане звучи по следния начин:

Is the Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA) compatible with the European Treaties, in particular with the Charter of Fundamental Rights of the European Union?

и аз лично бих го превел така:

Намира ли се Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) в правен унисон с европейските договори, и по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз?

За разлика от Комисията

Европарламентът се отказа от първоначалния си план да занимае Съда с втори (и по всяка вероятност еднакъв с онзи на Комисията) въпрос, отваряйки възможността за гласуване на ратификацията още през юни тази година.

Предвид липсата на мнозинство, което към момента да подпкрепи ACTA, Еврокомисията изглежда търси всякакви варианти да забави гласуването, залагайки на разиграването на топката в своето поле.

Очевидно е, че комисарите разчитат на това, че с течение на времето общественото внимание ще се притъпи и Европейсият парламент (в качеството си на изборен орган) не ще чувства толокова силен притисък да се съобрази с него.

Така на пример още миналата седмица Нели Огнянова обърна внимание на призива, който комисар Де Гухт е отправил към парламента, а именно да изчака с решението си.

Е, и ние не сме съвсем вчерашни и спокойно бихме могли да поемем отправеното ни предизвикателство, че и да противодействаме.

Как ли?

Много просто – нека като граждани (а защо не и като избиратели?)

напомним на нашите избраници в Европарламента

че те са там, за да се грижат на първо място за нашите граждански права, при това не само в конкретния случай на ACTA, но и при обсъждането и гласуването на всеки друг законодателен акт!

Нека им напомним, че на 9 Юни 2012 в много европейски градове ще се проведе третият международен ден за протест срещу ACTA , на който имаме шанса да достигнем (а защо не и да надминем) успеха от 11 Февруари.

Днес попаднах на първите мобилизиращи клипчета в YouTube – кой би се хванал да пусне версия и на български?

* Пародийно представяне на ACTA от Ernst Haeckel(Octopus) + [Author Wikipedialogo] добавено от User:Stanqo на Wikimedia Commons