Tag: Споделяне на съдържание

Две медийни изяви на тема Договора от Пекин и споделянето на съдържание в интернет

При Иво Божков в дебютното му предаване в телевизия Евроком, както и при Андрей Захариев и Боян Бенев в Неделя по 3 по БНТ1.

Приятно гледане -)!

Какво ни носи Договорът от Пекин?

Image by MusesTouch – digiArt & design on Flickr

Днес още от ранни зори във Фейсбук започнаха да ме достигат съобщения за това, че в лицето на Договора от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения сме ратифицирали новата ACTA, която пък забранявала торентите за музика и филм.

Причината, оказа се по-късно, се съдържа в тази силно преувеличаваща, дори подвеждаща, статия на иначе уважавания от мен вестник 24 Часа.

За да пресека пътя на произтеклите от нея манипулации, ще опитам съвсем накратичко да обясня защо ефектът на споменатия международен договор за нас ще бъде силно ограничен или даже next to никакъв, като за целта ще си задавам въпроси, на които същевременно ще отговарям.

За какво става дума?

Договорът от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения е многостранен международен договор, който урежда някои имуществени и неимуществени права на изпълнители върху техните изпълнения в аудиовизуални произведения.

Според Световната организация за интелектуална собственост (СОИС)

договорът е първият по рода си, който по всеобхватен начин вмества аудиовизуалните изпълнители в международната рамка за авторското право и сродните му права.

Кой или какво е „изпълнител“?

Договорът от Пекин съдържа определение, според което изпълнители са

актьори, певци, музиканти, танцьори и други лица, които играят роли, пеят, представят, декламират, играят в, интерпретират или другояче изпълняват литературни или художествени творби или фолклорни творби

На този фон много сходна е дефиницията в чл. 74 от нашия Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), според която артист-изпълнител е

лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.

Българското законодателство нарежда артистите-изпълнители сред носителите на т. нар. сродни права.

Какво са „сродни“ права?

Това са правата, които съгласно чл. 72 от ЗАПСП имат

1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;
2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;
3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;
4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.

Какво са имуществени и неимуществени права?

Авторското право и сродните му права биват имуществени и неимуществени.

Най-общо казано, ако имуществените права на автора или носителя на сродни права уреждат икономическата експлоатация (възпроизвеждане, публично изпълнение или достъп чрез интернет) на произведението, съответно обекта на сродни права, то неимуществените гарантират на автора (правоносителя), че авторството му ще бъде указвано, или пък че произведението му няма да се изменя без неговото изрично разрешение.

Защитени ли са артистите-изпълнители според българското законодателство?

Да, чл. 75 от ЗАПСП урежда неимуществените им права, а чл. 76 – имуществените.

Какво тогава урежда Договорът от Пекин?

Това че законодателството на някои държави, в това число и България, предвижда закрила върху артистичните изпълнения, не означава, че същата е гарантирана навсякъде по света.

На практика Договорът от Пекин действа хармонизиращо и задължава държавите-членки на СОИС да предвидят такава закрила, доколкото тя още не присъства в тяхното законодателство.

Договорът от Пекин новата ACTA ли е?

Не, защото за разлика от т. нар. Търговско споразумение за борба с фалшифицирането не предвижда нови по вид и съдържание за българското законодателство разпоредби.

Забранява ли Договорът от Пекин торентите за филми или музика?

Не повече, отколкото сега действащото законодателство.

Към момента е спорно дали използването на торент сайтовете за достъп до филми и музика е нарушение на авторското право, наказуемо съгласно чл. 172а от Наказателния кодекс (НК), макар и някои автори като съдиите Петър Петров и Пламен Дацов да поддържат такова мнение в книгата си „Престъпления срещу интелектуалната собственост“.

На същото място споменатите автори, обаче, цитират стенограма от заседание на Народното събрание от 2006 г., според която законодателното намерение е да преследва и наказва само нарушители на авторски и сродни права, които действат в търговски мащаби и/или с търговска цел.

По тази логика потребителите на торент сайтове, които достъпват филми, музика и всякакво друго защитено съдържание само и единствено за свое собствено удоволствие, не би следвало да бъдат третирани като нарушители и споменатият Договор от Пекин не променя нищо в тази насока.

Издирване на спрейъри с помощта на безпилотни минисамолети?

Image: Eurocopter by Rainer Vandalismus on Flickr
eurocopter

Който е пътувал с влак в Германия най-вероятно е обръщал внимание на множеството художествено обработени със спрейове вагони, чието почистване само за миналата година е струвало на Deutsche Bahn сериозната сума от 7,4 милиона евро.

Че доставчикът не железопътната транспортна услуга се опитва да открие

крайно решение за този проблем

не би трябвало да учудва никого.

Разбира се, крайно за едни често е още по-крайно за други и това се онагледява много добре в материалите на немския вестник Bild am Sonntag и американския сайт BoingBoing, според които Deutsche Bahn ще се снабди с безпилотни летателни апарати, които да заснемат нанасящите вреди спрейъри.

Придобитите по този начин кадри трябва да послужат за издирването на нарушителите, а събраните допълнителни данни като GPS координати и час на деня – като доказателства относно извършеното деяние.

Големият въпрос, който се задава тук е дали

правото на собственост на Deutsche Bahn надделява

над правото на лична неприкосновеност на уличените по този начин спрейъри, както и какво ще стане, ако последните започнат да носят качулки или пък по друг начин да прикриват лицата си?

Да не забравяме, че по подобни причини на много места в Обединеното кралство има забрана за носене на суичъри (hoodies).

Тематиката е интересна, защото прекалено много прилича на онази, свързана с опитите на някои правоприлагащи органи и съдействащите им носители на авторски или сродни права да идентифицират, уличават и издирват обменящи си цифрово съдържание потребители на интернет.

Та така, от тук и фарисейският ми въпрос: следва ли правото на лична неприкосновеност да действа като шапка-невидимка, зад чието удобно прикритие да се нарушават основните права на други?

Какво мислите вие?

Philippe Aigrain и неговите 14 тези за реформа на авторскоправната закрила – първи впечатления

Image: taken from Philippe Aigrains blog owing to a CC BY-SA license.

Докторът по информатика, автор на книги и съосновател на гражданската инициатива La Quadrature Du Net Philippe Aigrain (Филип Егрен) е публикувал едно есе с вид на

манифест

което носи интригуващото заглавие “Елементи за реформата на авторското право и свързаните с него културни политики“.

След като го прегледах по диагонал, добих впечатлението, че Егрен се опитва да събере на едно място основните проблеми от отколешните дебати между правоносители и потребители на съдържание, както и – особено след политическия провал на споразумението ACTA в Европа – да внесе някои по-конструктивни и помирителни нотки в тях.

Мисля, че

основните му тези

могат да се сведат до четирите точки по-долу, а именно

  1. узаконяването на непазарното (некомерсиалното) споделяне на съдържание между физически лица;
  2. реформа в колективното управление на права (любима тема на Комитата);
  3. законовото цементиране на неподправената мрежова неутралност и
  4. въвеждането на т. нар. копирайт 2.0

Текстът си заслужава да бъде прочетен подробно и подобаващо осмислен.

Още на prima vista открих пасажи, с които не съм съвсем съгласен, но тях ще проблематизирам по-нататък.

Видно от текста е също, че дори сред поддръжниците на реформа в тази сфера съществуват разделителни линии, маркирани на моменти със сериозни конфликти.

Гарантирам ви

поредица от няколко поста

по темата, а и определено ще се радвам, ако с ваше участие се получи и конструктивна дискусия!

Защита на личните данни, трафични данни и авторски права: заровете паднаха на шеш-беш

Image: Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.
By Joe Pemberton on Flickr

Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.

Днес Съдът на Европейския съюз излезе с решението си по казуса на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone).

Преди няколко месеца блогнах по повод на внесеното от генералната адвокатка Niilo Jaaskinen заключение, прогнозирайки че

Гпоспожа Jaaskinen ще препоръча директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.

но днешното решение на Съда ми показа колко непредвидим може да бъде същият понякога.

Какво реши Съдът?

В диспозитива си върховната инстанция в Люксембург приема, че data retention директивата всъщност няма допирна точка с директива 2004/48 (позаната и като IPRED), както и че преди даден съд да нареди разкриването на лични данни с цел идентификацията на нарушители на авторски права, същият този съд ще трябва да претегли чии интереси по-скоро се нуждаят от закрила: онези на засегнатия носител права или онези на набедения в нарушение интернет потребител.

Във всеки един случай съдът ще трябва да съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно да отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.

Какво означава това?

Според скромната ми преценка, в настоящето си решение Съдът се връща крачка назад и по-скоро претопля беззъбия си и витиеват изказ от Promusicae, отколкото (както тайно се надявах) да продължи с фулминантната си реторика от SABAM.

Така нито една от участващите в позиционната война „интелектуална собственост vs защита на лични данни“ страни не би могла да използва решението, за да си припише победа.

От друга страна не бива да пренебрегваме успешната защита на едно от важните стратегически укрепления: Съдът за първи път много ясно указва, че събраната и запазена по силата на директивата за задържане на трафични данни информация не може да се използва за преследването на нарушения срещу авторското право.

Конкретният цитат от решението гласи така

44      Що се отнася до делото в главното производство, следва да се отбележи, че разглежданото законодателство преследва цел, различна от тази на Директива 2006/24. Всъщност то се отнася до предаването на данни в рамките на гражданско производство с цел да се установи нарушение на правата на интелектуална собственост.

45      Това законодателство следователно не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/24.

Вместо извод

В стратегическите битки, но и в играта на табла често се получава така: точно когато очакваш да разгромиш противника са с един дюшеш, той вземе да ти се изплъзне, хвърляйки шеш-беш. 

Линковете в неделя

Здравейте приятели на Неделна поща – седмичния дайджест за интересни новини от дигиталния свят.

Тенорът на днешното издание ще бъде блокирането и филтриране на съдържание, което започва да добива особения символизъм на проблемна

глобализация в рамките на Web 2.0

От Щатите всекидневно ни достигат новини, свързани със законопроектите SOPA и PIPA, които в последните дни на отиващата си седмица обаче ставаха все по-добри: така първо Ars Technica съобщи, че определени представители на американския Конгрес са започнали да се подават на натиска, оказван им системно от техни избиратели и публично да преосмислят досегашната си подкрепа. Не само това, но и Victoria Espinel (шефката на администрацията, призвана да прилага SOPA/PIPA) се изказва по-скоро критично към законопроектите в сегашния им вид.

От европейската страна на Атлантика

новините, свързани с филтриране и блокиране, обаче са по-скоро обезпокояващи.

Според цитирана от BoingBoing информация, съд в Хага е наредил на интернет доставчиците XS4ALL и Ziggo да блокират достъпа на клиентите си до торент сайта The Pirate Bay. В светлината на казуса Sacarlet v SABAM, това решение ми се струва изключително проблематично. XS4ALL и Ziggo са обявили, че ще се обърнат към апелативната инстанция и аз съм истински любопитен какво ли ще отсъди тя.

Може би не до там приятни новини ни достигат и от

бреговете на Индийския океан

където, макар и с по-различен фокус, се завихря интересна дискусия, свързана с блокирането и филтриране на съдържание.

Ако си спомняте, неотдавна похвалих Facebook, че в конфронтация с индийски правителствени кръгове, са отказали да цензурират създадено от потребителите си и качено от същите тях на сървърите на компанията съдържание. Уви, според индийския ITLB Blog това за сега не е последната дума във възникналия спор, който е бил отнесен до Висшия съд на Делхи.

Съдът на свой ред е приел, че (хостинг?) провайдърите са длъжни да внедрят технически мерки и механизми, с които да гарантират, че потребителите им не ще бъдат в състояние да качват обидни, вулгарни, нецентурни и богохулни материали.

Това е то глобализацията…

Но понеже Неделна поща никога не завършва с лоши новини, за конец ви слагам линк към резултата от вчерашните протести против проучванията за добив на

шистов газ

които с още малко зор, и ако е рекъл Господ, могат да се увенчаят с финален успех.

С това се разделям с вас и ви пожелавам приятно четене и весела и успешна седмица!

Линковете в неделя

Безспорно

гвоздеят на изминалата седмица

бе забит от решението на Съда на Европейския съюз по делото Scarlet Extended vs SABAM. Първа по темата писа проф. Нели Огнянова, а Дневник излезе с почти революционното заглавие “Блокирането на торенти е нарушение на човешки права”.

Моя милост пусна чак днес един материал на български , чиято задача бе да представи решението от гледните точки на трите замесени страни: правоносители, интернет доставчици и потребители.

В тази връзка The 1709 Blog прави интересен паралел между решнието в Scarlet vs SABAM и английския казус Twentieth Century Fox Film Corporation and others vs Newzbin Ltd.

Но колкото и да е важно, споделянето на съдържнание не ще остане единствената тема в тази неделна поща, защото и защитата на личната неприкосновеност не бива да бъде неглижирана.

В познатия си

маниер на куриозност

американски съдилища в Пенсилвания и Кънектикът са постановили предоставянето на пароли за Facebook като доказателства по дела, с чието решеаване са били натоварени.

Дори пътят над Атлантика да е дълъг, не е безкраен, така че – мислете му каква дигитална хигиена поддържате в социалната мрежа!

И така на финала: завършвам с резкия завой към тресящата българския медиен ландшафт

стачка на БДЖ

която (има си хас) ангажира и представители на блогосферата.

Както по екраните на сутрешните блокове, така и в блоговете мненията се разминаваха в типичната за тези дискусии амплитуда помежду Осанна и Разпни го.

Весела и успешна седмица!

Линковете в неделя

Image: *

От известно време насам все си мисля да стартирам нещо като

седмичен дайджест

в който да споделям интересни материали, без непременно да ги разисквам като отделни блог постове.

В това ми намерение ме подсили и решението на Google да отнеме на Googe Reader всичко социално и така масивно да затрудни споделянето на информация.

Е, реших да започна дайджеста под името “Линковете в неделя” и днес е, така да се каже,

премиерата

в рамките на която ви предлагам 6 7 линка към истории, които привлякоха вниманието ми в последната седмица.

  1. Ericsson са публикували интересен пейпър, според който нерегламентираното споделяне на съдържание (file-sharing) е следствие на нефункциониращия цифров пазар.
  2. Първата сайбер атака над американски цивилен обект? БНТ съобщава за първоначаланите спекулации.
  3. Уикипедия отново събира пари и съоснователят на Google Сергей Брин дарява 500.000 долара. Моят принос бе далеч по-скромен, но за това пък от сърце.
  4. Кръщаването на новия модел на HTC “Vivid” не е по вкуса на едноименното порностудио, което се опасява от разводняването на неговите добре наложени марки -).
  5. Ангела Меркел е доста по-модерно настроена, отколкото предполага външният и вид – има си канал в YouTube, когото използва активно.
  6. Лично аз подкрепям дискутираната в Обединеното Кралство забрана да се пуши в колите.

Приятно четене!

*Original image: Envelope Edge Colors by Vectorportal on Flickr, derivative vork: Неделна поща by Emil A. Georgiev

Защита на личните данни, трафични данни и авторски права: заровете са хвърлени

Image: Swedish Police by Hakan Dahlstrom on Flickr
Swedish police

За шведския казус на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone) научих едва преди няколко дни. Ако се учудвате, защо не съм сложил линк към сайта на ePhone, то e защото след кратко търсене не намерих такъв…
Малко е учудващо за интернет доставчик да няма лесно откриваем сайт, ала нейсе – реших да не си хабя силите в (напразно) търсене, а най-паче за написването на този блогпост.

Та за какво става дума?

На кратко, за споделянето от неизвестно лице на 27 аудио книги, върху които издателите имат изключителни права. Споделянето е било извършено използвайки интернет достъпа доставен от ePhone. Поставените от издателите искания на информация (разписани у нас в чл. 95г от ЗАПСП) са били оспорвани от ePhone на всички инстанции, като на края шведският Върховен съд изпраща преюдициално запитване до Съда на европейския съюз.

Излязлото вчера заключение на генералната адвокатка Niilo Jaaskinen е достъпно само на няколко езика, като аз го четох на немски.

Казусът е много интересен

защото се занимава с поредния сблъсък на две от гарантираните от Хартата на Европейския съюз права – защитата на личните данни срещу защитата на интелектуалната собственост.

Поредният казус, защото Съдът вече на два пъти, а именно в делата Promusicae (C-275/06) и LSG (C-557/07) се опита да даде напътствия, как да се преценяват конфликти от такъв характер.

Какво е новото, ще вземе да попита някой тогава?

Ей, ама не се ли сещате?

Ок, ок – ами, да – директивата за задържане на трафичните данни вече е транспонирана (почти) навсякъде в Европейския съюз.
Е, не съвсем де – в Швеция още не е, макар и това според Jaaskinen да не е от особено значение.

Преюдициалното запитване

в plain text звучи така (подчертаното е от мен)

Изключва ли Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО1 (Директива за съхраняване на данни), и по-специално членове 3, 4, 5 и 11 от нея, прилагането на национална разпоредба, която е приета въз основа на член 8 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост2 и която допуска, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на притежателя на авторското право или на неговия представител информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението? Във връзка с този въпрос се приема, че лицето, което иска издаването на разпореждането, е представило доказателства за нарушаването на конкретно авторско право и че тази мярка е пропорционална?
Има ли значение за отговора на първия въпрос фактът, че съответната държава членка все още не е транспонирала Директивата за съхраняване на данни, въпреки че срокът за това е изтекъл?

Главният въпрос

всъщност може да се сведе до

Може ли национална разпоредба да предвижда предаването на задържани трафични данни на недържавни органи, за да ги използват при идентифицирането на нарушители на права на интелектуална собственост, въпреки че директивата за задържане на трафични данни не предвижда изрично такъв сценарий?

Ако това все още не ви звучи достатъчно плашещо, то нека ви успокоя: the worst is still to come!

В заключението си

генералната адвокатка Jaaskinen първоначално достига до правилния междинен извод, че

Съществуващата правна рамка на Европейския съюз не предвижда необходимите подробности относно задържането и предаването на лични (трафични) данни, които са възникнали в следствие на електронна комуникация, за която частно частно лице твърди, че нарушава негови права на интелектуална собственост. (преводът мой)

След което навлиза в дълбоките води на основните човешки права и отбелязва, че

Правото на защита на личните данни и личната неприкосновеност от една страна и защитата на интелектуалната собственост от друга, трябвда да бъдат еднакво обезпечени. Носителите на права върху интелектуална собственост не бива да бъде привилегировани, като им се даде достъп до лични данни, които са били законно задържани, но за цели, нямащо нищо общо със защита на техните права (на интелектуална собственост). Достъпът до задържаните данни може да се извършва единствено в съответствие с разпоредбите на Европейския съюз, приложими при защитата на личните данни и само, ако националният законодател предварително е приел конкретни разпоредби в съответствие с член 15 от директива 2002/58. (преводът мой)

И завършва с

конкретния отговор

на преюдициалното запитване, според който

Директивата (за задържане на трафични данни) не се прилага при обработването на лични данни за цели, различни от онези, изброени в нейния член 1 (1).
Директивата обаче не изключва приемането на национални разпоредби, които в рамките на гражданскоправно дело да задължат доставчиците на интернет услуги да предоставят на носители на права на интелектуална собственост информация, с която правоносителите да идентифицират потребители на интернет, които нарушават техните права.
Предоставянето на тази информация от друга страна следва да се извършва само въз основа на подробни и предварително приети национални разпоредби, които са в съответствие с Европейското законодателство, регулиращо защитата на личните данни и са били задържани единствено за целта да бъдат предадени на правоносители. (преводът мой)

Какво означава това?

Гпоспожа Jaaskinen на практика препоръчва директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.

Ами това е. Както писах по-горе, заровете са хвърлени, камъчето е изплюто и нещата са повече или по-малко ясни.

Приемането само на национални разпоредби би било неефективно, защото интернет не зачита националните граници. В този смисъл очаквам Съдът да потвърди заключението на Jaaskinen и да препоръча на политическите органи на Съюза да ъпдейтнат директива 2002/58.

Какъв е изводът за интернет потребителите

които държат на непроменена защита на личното си пространство?

Бих им препоръчал да вземат нещата в свои ръце и максимално да окастрят възможностите на (access) интернет доставчиците да им задържат данните (конкретен пример как).

За да не се стига до запознанства (в по-добрия случай) с шведски полицаи или (в по-лошия) с господина по-долу…

Image: Odessa Internet conferences by Veni Markovski on Flickr
Odessa Internet conferences

 

Линкова отговорност по испански

Indice-Web е испански торент тракер, чрез който може да се споделя и обменя съдържание. Най-общо казано, работи на същите принцип и технология, както The Pirate Bay или нашите Замунда и Арена.

Приликите продължават с това, че заради

обвиненията

отправени от носители на авторски и сродни права, сайтът на Indice-Web е бил въвлечен в сериозно съдебно дело, но все пак – и за разлика от гореспоменатите – е излязъл от него като победител.

Накратко, делото е решено на втора инстанция от Апелативния съд Барселона, като спорът се е въртял около това, дали

поставянето на линкове

към съдържаение нарушава нечии права.

Апелативният съд е приел тезата на Indice-Web, според която предлагането на един вид “пътепоказател”, посочващ кой линк води до търсеното от потребителя съдържание, без то да се хоства ot Indice-Web,

не нарушава

изключителното право на възпроизвеждане, разпространение или осъществяване на индивидуален достъп до съдържанието, до което води линкът.

Electronic Frontier Foundation са написали интересна статия по въпроса и са сложили линк към решението (на испански).

За жалост Апелативният съд е отказал да се произнесе по това, дали Indice-Web носи отговорност за помагачество при осъществяването на (непозволен) даунлод или стрийминг на съдържание от сървъри на трети лица, защото този въпрос не е бил поставен в рамките на първоинстанционното производство.

Макар и бидейки не съвсем изчерпателно, решението на Апелативния съд Барселона е от конкретно значение за операторите на торент сайтове, както и от генерално в контекста на споделянето на съдържание.

Каква е ситуацията у нас?

След един бърз сърч попаднах на противоречивата информация, според която срещу Арена и Замунда още през 2006 г. били образувани някакви дела, които към днешна дата било трябвало да са внесени в съда.

Ако някой знае повече, нека сподели.