Tag: Съд на европейския съюз

Окончателно: СЕС праща задържането на трафични данни на бунището на историята

Image by Open Grid Scheduler on Flickr

С публикуваното си днес решение по съединените производства C-203/15 and C-698/15, Съдът на Европейския съюз (СЕС) защити правата ни на граждани и тегли дебела черта върху властническите сметки за безразборно задържане и обработване на личните ни данни.

За какво става дума?

През 2014 СЕС изхвърли зад борда станалата печално известна като “data retention directive” директива 2006/24, като обяви, че генералното и неизбирателно задържане на трафични данни за срок от 6 до 24 месеца, без то да се налага за целите на конкретни наказателни производства противоречи на правото на Европейския съюз. С което отворен остана въпросът дали отделните държави членки могат да предвидят съответните “огледални” разпоредби в собствените си национални законодателства и по този начин да заобиколят така постановеното решение.

Такъв например е случаят в Обединеното кралство и Швеция, където законодателството за електронните съобщения задължава доставчиците на телекомуникаицонни услуги да задържат трафичните данни на своите потребители и да предвиждат метод и начин как същите данни да бъдат достъпвани и “изсмуквани” от правоохранителните органи.

Тъкмо от там са и преюдициалните запитвания, послужили за настоящото решение на СЕС.

Казусът, с който СЕС е трябвало да се занимае, е дали основанието за такова задържане и предоставяне на данни на органите може да бъде открито в друга европейска директива – т. нар. “ePrivacy directive” 2002/58.

Какво решава съдът?

В решението си от днес СЕС постановява, че правото на Евросъюза не допуска национална правна уредба, която предвижда генерално и неизбирателно задържане на (трафични) данни.

Конкретно, Съдът приема, че макар посочената директива да позволява на държавите членки в единични случаи да ограничават правата на гражданите си с оглед поверителността на съобщенията и на свързаните с тях трафични данни, тя не може да обоснове превръщането на едно правомощие, замислено като изключение, в правило.

Съдът предупреждава, че съгласно установената практика защитата на основното право на лична неприкосновеност изисква изключенията от него да се въвеждат само в границите на строго необходимото. И това е така, защото от обработването на задържаните лични данни могат да се изведат много точни заключения за личния живот и въобще профилирането на лицата, чиито данни са били задържани.

Следователно, заключава СЕС, намесата, произтичаща от националната правна уредба, която предвижда задържане на трафични данни и на данни за местонахождение, трябва да се счита за особено тежка. Фактът, че задържането на данните се осъществява, без потребителите да са информирани за това, може да породи усещане за постоянно наблюдение и следене. Поради това само борбата с тежките престъпления може да обоснове такава намеса. С много важното уточнение, че всяка национална правна уредба в този смисъл трябва да е ясна и точна, а задържането на данни да бъде

– ограничено само до строго необходимото,

– целево (насочено не срещу всички, а само срещу лица, които са заподозрени, че подготвят, извършват или са извършили тежко престъпление или че по някакъв начин са участвали в такова престъпление),

–  само за определен период от време.

В допълнение СЕС указва, че (с изключение на неотложните случаи) задържането на данни трябва да минава през предварителен контрол, осъществяван от независими административни структури, а данните следва да се съхраняват само на територията на Съюза (т. е. да не се изнасят в трети юрисдикции, примерно в САЩ) и безвъзвратно да се унищожават в края на периода за задържането им.

Какво означава решението за България?

На първо място за ремонт плаче чл. 251б от Закона за електронните съобщения (ЗЕС), който бе преработен след решение № 2 от 2015 г. на Конституционния съд, и който сега се явява в конфликт с правото на Европейския съюз. Това е така, защото цитираната разпоредба задължава телеком и интернет доставчиците да задържат всякакви комуникационни и трафични данни на своите потребители за срок от 6 месеца. Тя не е ограничена само до “строго необходимото” и не е целева, тъй като е насочена не само към конкретни заподозрени или обвиняеми, а срещу всички потребители на телекомуникационна и/или интернет услуга.

В този смисъл една от първите задачи на парламента ще бъде да приведе ЗЕС в съотвествие със задължителната практика на Съда на Европейския съюз.

Но това като че ли не е най-големият проблем в това отношение.

Защото пишейки горното се сетих, че само преди дни депутатите ни приеха Закон за борба с тероризма, който позволява на ДАНС да достъпва задържаните за срок до 24 месеца комуникационни и трафични данни на всички граждани. И да прави с тях каквото прецени. Съвсем произволно, безотчетно и безконтролно.

След второ четене на ход е президентът и обсъжданото тук решение направо го задължава да упражни конституционното си правомощие на вето и върне закона на парламента за отстраняване на тежките му дефекти.

СЕС преряза вените на информационното общество

Image: disconnect by Scott Swigart on Flickr
disconnect

 

Ще бъда кратък, защото съм бесен.

Днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решението си по дело Constantin Film vs UPC Telekabel (C-314/12), за завеждането на което писах преди около година и половина.

Решението на правната светая светих е катастрофално, защото същата приема, че доставчикът на интернет пренос и достъп (чл. 13 ЗЕТ)

който позволява на клиентите си достъп до закриляни обекти, предоставени от трето лице на публично разположение в интернет

е

посредник, чиито услуги се използват за нарушаване на авторско право или на сродно на него право по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.

С други думи, СЕС обявява всеки доставчик на интернет a priori за нарушител, защото

от съображение 59 от Директива 2001/29 следва, че думата „посредник“, използвана в член 8, параграф 3 от тази директива, визира всяко лице, което предава в мрежа фалшификат, извършен от трето лице, на закриляно произведение или обект.

и приема, че понеже

доставчикът на достъп до интернет е задължителен участник във всяко прехвърляне в интернет на фалшификат между един от неговите клиенти и трето лице, тъй като, предоставяйки достъп до мрежата, той прави възможно това прехвърляне

то

основните права, признати от правото на Съюза, следва да се тълкуват в смисъл

че

допускат да се забранява на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права.

Съвсем простичко: ако правоносител реши, че съдържание е достъпно някъде в мрежата без той като правоносител да е дал съгласието си за това, то същият може да изисква от съдилищата да разпореждат на всички доставчици, които са им под ръка, да блокират достъпа на клиентите си до това съдържание.

Сега, с оглед на съпътстващата ни в световен план дискусия за свободата на изразяване и достъп до информация, само си помислете, че нарушението върху авторски и/или сродни права се претендира само проформа.

Найс, а?

СЕС буквално преряза вените на интернет свързаността и в този смисъл е на път да обезкърви информационното общество.

По решението ще се пише и говори още много, така че този пост едва ли ще остане единственият по темата.

Сори за лошите новини.

P. S.

Пейо е направил много добре систематизиран анализ също в духа, че положението е Халифакс.

Погледнете задължително и поста на проф. Нели Огнянова.

Задава ли се безславният край на испано-италианската патентна армада?

Image: GalleassGirona.JPG by Notafly via Wikimedia Commons

Един от първите си постовете тук посветих на въвеждането на дългоочаквания единен патент на Европейския съюз и предизвикания от него нескопосан опит на Испания и Италия да го торпедират.

Предвид сериозните неуспехи на въпросните държави на бойното поле, си позволих да направя паралел между действието им и (неуспеха на) Великата Армада, съответно провалилата се в Либия операция Компас.

Прогнозата ми като че ли се сбъдва

защото според днес публикувано прессъобщение, генералният адвокат Ив Бот (Yves Bot) препоръчва на Съда на Европейския Съюз (СЕС) да отхвърли иска на засегнатите на езикова основа романски държави.

Припомням, че в практиката си СЕС се съобразява с препоръките на генералните адвокати в над 80% от всички случаи.

Цитирано ви предавам съобщението, като съм подчертал най-интересните по моему части, а по-подробна информация за новия единен патент ще публикувам в блога на професионалния си сайт.

Засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. Решението за разрешаване на засилено сътрудничество се приема от Съвета като крайна мярка, след като той установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло.
То се приема от Съвета въз основа на предложение на Комисията и след одобрение на Парламента.

С приетото през 2011 г. решение2 Съветът разрешава установяването на засилено сътрудничество за създаване на единна патентна защита между 25 (от общо 27 държави членки на Съюза), като Испания и Италия отказват да участват в него. Сътрудничеството цели въвеждане на режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза.

Испания и Италия искат от Съда да отмени решението на Съвета, като се позовават на няколко основания за невалидност.

В представеното днес заключение генералният адвокат Yves Bot отговаря на изложените от двете държави доводи.

След като уточнява, че Съдът за първи път ще трябва да разгледа законосъобразност на решение за такова сътрудничество, генералният адвокат напомня, че по силата на принципа на разделение на властите Съдът може да упражнява само ограничен контрол по отношение на законодателни мерки, приети от Съвета.
Всъщност съответните институции следва въз основа на редица обстоятелства да преценят последиците от засиленото сътрудничество, да претеглят различните интереси и да направят спадащи към отговорностите на всяка една от тях политически избори. Съдът трябва да се ограничи с проверка дали при упражняването на тази свобода на избор Съветът не е допуснал явна грешка или злоупотреба с власт или дали явно не е превишил пределите на правото си на преценка.

Генералният адвокат отговаря най-напред на довода, че Съветът не е компетентен да приеме решението, тъй като създаването на единен патент спадало по-специално към установяването на правила относно конкуренцията, необходими за функционирането на вътрешния пазар, и поради това било от изключителната компетентност на Съюза. Държавите членки обаче можели да установяват засилено сътрудничество само в областите, които не попадат в изключителната компетентност на Съюза.

Генералният адвокат счита, че Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) установява изчерпателен списък на областите, които са от изключителната компетентност на Съюза.

Освен това създаването на европейски документ, удостоверяващ право на интелектуална собственост, спада към вътрешния пазар. Макар произтичащите от патента права наистина да засягат търговията и конкурентните отношения във вътрешния пазар, тази констатация не е достатъчна, за да се приеме, че по отношение на него се прилагат правилата относно конкуренцията.

Поради това генералният адвокат счита, че ДФЕС предоставя подходяща правна основа за създаването на документ, удостоверяващ право на интелектуална собственост, в рамките на установяването и функционирането на вътрешния пазар — област, която попада в споделената компетентност между Съюза и държавите членки.

Генералният адвокат разглежда по-нататък основанието, изведено от твърдение за злоупотреба с власт от страна на Съвета. Той напомня, че засиленото сътрудничество има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция. Въвеждането на такъв механизъм е обосновано от засилващите се различия между държавите членки и техните конкретни интереси или нужди.
Поради това, първо, като констатира, че липсва единодушие относно езиковия режим на единния патент, и второ, като решава поради създалото се блокиращо положение да установи засилено сътрудничество, Съветът само прибягва до средство, с което разполага в съответствие с разпоредбите на Договорите.

В отговор на твърдението за нарушение на съдебната система на Съюза генералният адвокат напомня, че по двете жалби за отмяна Съдът следва да провери дали са били спазени условията за валидност на установяването на засилено сътрудничество. Той констатира, че създаването на съдебна система за единните патенти не спада към изискваните от Договорите условия за установяване на засилено сътрудничество. Даденото от Съвета разрешение за установяване на засилено сътрудничество е само предпоставка за приемането на други законодателни актове, които впоследствие ще трябва да го въведат конкретно в действие.

Генералният адвокат отбелязва, че сътрудничеството трябва да се осъществява „като крайна мярка“, когато преследваните с него цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло. Той констатира, че Договорите не определят нито условието за крайна мярка, нито понятието за разумен срок. Според него условието за крайна мярка не означава непременно да се констатира отхвърляне след гласуване на законодателно предложение, а наличие на действително блокиране, което би могло да настъпи на всички равнища на законодателния процес и свидетелства за невъзможността да се постигне компромис.

Ето защо засиленото сътрудничество е средство, използвано като крайна мярка, когато се окаже, че чрез обичайната законодателна процедура не може да се постигне какъвто и да било компромис.

Генералният адвокат счита, че Съветът, който познава всички особености на законодателния процес, съдържанието на проведените разисквания и безизходните положения, които може да възникнат, може най-добре да прецени дали в крайна сметка е възможно в неговите рамки да се постигне съгласие. Той разполага следователно с широко право на преценка при определяне дали засиленото сътрудничество действително е прието като крайна мярка и при установяване дали преследваните с него цели не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло. Поради това Съдът трябва да провери само дали Съветът е разгледал грижливо и безпристрастно всички относими фактически обстоятелства. Според генералния адвокат в случая Съветът не е допуснал явна грешка в преценката, тъй като след години разисквания, винаги завършващи с
неуспех, не е бил в състояние да постигне единодушие и следователно да действа с участието на всички държави членки.

Поради това генералният адвокат счита, че основанието, изведено от нарушение на условието за крайна мярка, не е обосновано.

Генералният адвокат разглежда по-нататък довода относно засягането на вътрешния пазар и на икономическото, социално и териториално сближаване, възпрепятстването на търговията между държавите членки и свързаната с нея дискриминация, както и относно нарушаването на конкуренцията. Той напомня, че решението, с което се разрешава установяване на засилено сътрудничество, определя процесуалната рамка, в която по-нататък ще се приемат други актове.

Съдебният контрол върху решението за разрешение следователно не може да се смесва с този върху приетите впоследствие актове. Съветът действително посочва в решението си какъв би могъл да бъде езиковият режим на единния патент, но този въпрос не е определящо условие за валидността на решението за разрешение на засилено сътрудничество. Той би трябвало да се разгледа по-късно и да бъде предмет на отделен акт, приет с единодушие от участващите държави членки. Съдът би могъл да осъществи съдебен контрол върху посочения акт в рамките на евентуална последваща жалба.

Генералният адвокат счита, че преценката на Съвета не е опорочена от явна грешка. Напротив, според него механизъм за създаване на единен патент би довел до предоставяне на еднаква защита на територията на повечето държави членки и би допринесъл за хармоничното развитие на целия Съюз, като намали несъответствията между тези държави членки.

Освен това всички икономически оператори биха могли да се ползват от такъв патент, доколкото мястото на произход на заявителя за единен патент е без значение за получаването му.

Накрая, по отношение на твърдението за нарушение на задължението за зачитане на компетентността, правата и задълженията на държавите членки, които не участват в засиленото сътрудничество (езиковият режим налагал държава членка, която не участва в засиленото сътрудничество, да се откаже от изискването за превод на езика ? на описанието към заявката за патента с оглед пораждане на правно действие на територията й), генералният адвокат отново счита, че въпросът за езиковия режим не е определящо условие за валидността на решението за разрешаване на засилено сътрудничество.

Поради това генералният адвокат предлага на Съда да отхвърли всички изложени от Испания и Италия основания и следователно да отхвърли и двете жалби.

Отново за филтрирането, отново пред СЕС

Image: UPC advert “F.I.T Jetzt gratis einsteigen!”
by Creative Society.

Това, което виждате на картинката е реклама на един от най-големите австрийски кабелни оператори – UPC.

Причината да я сложа тук, както и да напиша този пост е обстоятелството, че

UPC са ответник

по едно оформящо се като ключово ново дело.

Досега то се водеше в Австрия и достигна Върховния Съд (OGH) на алпийската република, който от своя страна с определение отправи преюдициално запитване (заведено под номер C-314/12) до Съда на Европейския Съюз (СЕС).

Ищци по делото

на теория са маргинални филмови продуценти, а истинският двигател всъщност е австрийско юридическо лице с нестопанска цел, носещо претенциозното име Vereien fuer Antipiraterie (VAP) или Сдружение за борба с пиратството на български.

Делото в Австрия е само брънка във веригата от процеси срещу стрийминг портала kino.to, които доведоха до ефективни наказания лишаване от свобода и много високи, буквално екземплярни, глоби.

Зададените на СЕС въпроси

на практика могат да се сведат до

могат ли носителите на (авторски и сродни) права да изискват от доставчиците на интернет свързаност (access providers) да блокират достъпа на своите клиенти до определени уеб сайтове, които предлагат достъп до филмови произведения под формата на стрийминг без разрешението на прежденазованите носители на права?

Разковничето на казуса ще се окаже член 8, алинея 3 от директива 2001/29, който предвижда, че

Държавите-членки гарантират притежателите на права да могат да поискат издаването налагането на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право.

В тази връзка австрийският OGH желае да изясни

дали някой от аксес провайдърите носи отговорност

и ако да – кой точно: онзи, чрез когото kino.to се свързват със световната мрежа или онзи, с чиято помощ потребителите на kino.to гледат стриймваното на сайта им съдържание.

Част от така зададените въпроси вече намериха своя отговор в сагата SABAM (повече тук и тук), но основната разлика със сегашния казус е, че там ставаше въпрос за хостинг провайдъри, сиреч за съхраняване на съдържание, докато в настоящия случай говорим за чистата интернет свързаност.

Надеждата

на пишещия тези редове блогър се изразява в това, че СЕС за пореден път ще вземе трезво решение, с което да даде повече яснота как да се тълкува една от централните по отношение на авторскоправната закрила евродирективи.

Същевременно, авторът на този материал очаква решението да охлади мераците на правоносителите, както и да подкрепи позицията на доставчиците на интернет ведно с онази на техните потребителите.

Защита на личните данни, трафични данни и авторски права: заровете паднаха на шеш-беш

Image: Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.
By Joe Pemberton on Flickr

Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.

Днес Съдът на Европейския съюз излезе с решението си по казуса на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone).

Преди няколко месеца блогнах по повод на внесеното от генералната адвокатка Niilo Jaaskinen заключение, прогнозирайки че

Гпоспожа Jaaskinen ще препоръча директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.

но днешното решение на Съда ми показа колко непредвидим може да бъде същият понякога.

Какво реши Съдът?

В диспозитива си върховната инстанция в Люксембург приема, че data retention директивата всъщност няма допирна точка с директива 2004/48 (позаната и като IPRED), както и че преди даден съд да нареди разкриването на лични данни с цел идентификацията на нарушители на авторски права, същият този съд ще трябва да претегли чии интереси по-скоро се нуждаят от закрила: онези на засегнатия носител права или онези на набедения в нарушение интернет потребител.

Във всеки един случай съдът ще трябва да съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно да отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.

Какво означава това?

Според скромната ми преценка, в настоящето си решение Съдът се връща крачка назад и по-скоро претопля беззъбия си и витиеват изказ от Promusicae, отколкото (както тайно се надявах) да продължи с фулминантната си реторика от SABAM.

Така нито една от участващите в позиционната война „интелектуална собственост vs защита на лични данни“ страни не би могла да използва решението, за да си припише победа.

От друга страна не бива да пренебрегваме успешната защита на едно от важните стратегически укрепления: Съдът за първи път много ясно указва, че събраната и запазена по силата на директивата за задържане на трафични данни информация не може да се използва за преследването на нарушения срещу авторското право.

Конкретният цитат от решението гласи така

44      Що се отнася до делото в главното производство, следва да се отбележи, че разглежданото законодателство преследва цел, различна от тази на Директива 2006/24. Всъщност то се отнася до предаването на данни в рамките на гражданско производство с цел да се установи нарушение на правата на интелектуална собственост.

45      Това законодателство следователно не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/24.

Вместо извод

В стратегическите битки, но и в играта на табла често се получава така: точно когато очакваш да разгромиш противника са с един дюшеш, той вземе да ти се изплъзне, хвърляйки шеш-беш. 

ACTA и Европейският съд: какво всъщност се опитва да ни каже комисар Де Гухт?

Image: Karel De Gucht by Voka Kamer van Koophandel Limburg
via Wikimedia Commons

Karel De Gucht

Онзи ден от блога на Нели Огнянова научих, че на заседание на Европейската комисия е взето решение, въпросът за съответствието на АСТА с правото на Европейския съюз да се внесе в Съда на ЕС.

Оповестяването на решението се съпътства от прочувствено обръщение на белгийския комисар Карел Де Гухт, който от европейска страна носи основната отговорност за непрозрачността, дълго забулвала преговорите около ACTA.

В последващите редове предлагам превод на обръщението, който съм нашарил със свои вметки, като така на практика влизам в задочен диспут с Де Гухт.

Приятно четене!

Радвам се да кажа, че тази сутрин моите колеги комисари обсъдиха и се съгласиха с предложението ми да отнеса споразумението ACTA към Съда на Европейския съюз.

Ние планираме да поискаме от най-висшият съд в Европа да прецени дали ACTA е несъвместима – по какъвто и да е начин – с основните права и свободи на ЕС, като на пример свободата на изразяване, свободата на достъп до информация или защитата на личните данни и правото на собственост, конкретно – на интелектуална собственост [защо не поискахте Съдът да прецени още преди да подпишете?].

Без съмнение сте наясно, че в рамките на институционалния процес на ЕС, Европейската комисия вече прехвърли ACTA за ратификация към националните правителства. През декември Европейският съвет единодушно прие ACTA и упълномощи държавите-членки да го подпишат. Комисията от своя страна придвижи ACTA към Европейския парламент за дебат и бъдещо гласуване [много интересн подход към демокрацията – решенеието е вече взето и само трябва да се гласува – защо ли ме подсеща за едно време, което смятахме за безвъзвратно отминало?].

В тази връзка аз вярвам, че Европейската комисия има отговорността да предостави най-подробна и точна информация на нашите парламентарни представители и на обществеността като цяло [да, само защо се сетихте за това следварително?]. Отправеното запитване ще даде възможност на върховния съд на Европа независимо да изясни законосъобразността на това споразумение [сиреч a priori АСТА е законосъобразна и Съдът само трябва да изясни това обстоятелство?].

През последните седмици, процесът на ратификация на ACTA предизвика общоевропейски дебат за ACTA, за свободата в интернет и значението на защитата на европейската интелектуална собственост за нашите икономики [не съвсем, защото дебатът се води от поне 3 години, а в последните седмици просто кулминира].

Но нека бъда много ясен: аз споделям загрижеността на хората за тези основни свободи [чак сега, след протестите?]. Аз приветствам, че хората изразиха своите опасения толкова активно – особено с оглед на свободата в интернет. И аз също така разбирам, че съществува несигурност относно какво в края на краищата ще бъде значението на ACTA за тези ключови въпроси.

Така че аз вярвам, че отнасянето на ACTA към Съда на Европейския съюз е една необходима стъпка. Този дебат трябва да се основава на факти, а не върху дезинформация или слухове [отговорността за това е и Ваша, защото повече прозрачност = по-малко слухове], които доминират социалните медии и блоговете през последните седмици.

Както неколкократно [колко кратно и доколко доброволно?] съм имал възможността да обясня пред Европейския парламент, ACTA е споразумение, което има за цел да повиши световните стандарти за прилагането на правата върху интелектуална собственост. Същите тези стандарти вече са претворени в европейското законодателство [защо тогава беше нужно да я подписвате?]. Важното за нас е други страни да ги приемат така, че европейските компании да могат да се защитят срещу бруталните посегателства върху своите продукти и производства, когато правят бизнес по света.

Това означава, че ACTA няма да промени нищо в Европейския съюз [again: защо тогава беше нужно да я подписвате?], но ще бъде от значение за Европейския съюз.

Интелектуалната собственост е основна производствена суровина [суровина? наистина ли това е мнението Ви за резултата от работата на европейските творци и изобретатели?] за Европа, но проблемът е, че ние в момента се борим да я защитим извън Европейския съюз. Това ощетява нашите фирми, унищожава работни места и вреди на нашите икономики. Това е, където ACTA ще промени нещо за всички нас, тъй като ще помогне да защитим работните места, които в момента се губят [работни места също така чезнат или изобщо не се създават – най-вече в технологичния сектор – заради твърде рестриктивния режим на закрила на интелектуалната собственост], защото световните пазари са наводнени с фалшифицирани и пиратски стоки на стойност 200 милиарда евро.

Така че нека бъда ясен: ACTA не ще промени начина, по който днес използваме интернет и социалните сайтове [това е Вашата интерпретация, но за съжаление неясният текст на споразумението предполага и друго], тъй като тя не въвеждат нови правила [напротив – не само въвежда нови, но и втвърдява някои от съществуващите]. ACTA само помага да наложим това, което и към днешна дата е закон.

ACTA няма да цензурира или затваря сайтове; ACTA няма да попречи на свободата на интернет или на свободата на словото [най-добрият начин да докажете това твърдение е като се откажете от споразумението].

Да разсеем тази мъгла на несигурност [всъщност мъгла, която Вие и останалите участници в тайнствените преговори създадохте] и да отнесем ACTA на вниманието на нашия върховен и независим съдебен орган: Съдът на Европейския оъюз.

Тази яснота трябва да подпомогне спокойния, мотивиран, открит и демократичен дебат по ACTA – независимо дали на национално или на европейско ниво [за съжаление дебатът е много, ама много закъснял и едва ли изобщо щеше да се случи, ако гражданското общество не бе реагирало така остро]. Ние ще бъдем в контакт и с другите европейски институции, за да им обясним тази стъпка и защо за тях е от значение да я подкрепят.

В заключение да кажа, че не очаквам някакво кой знае колко революционно решение от Съда. За повече информация: колегите от European Digital Rights (EDRI) са направили интересен анализ на възможните варианти.

Решението дали да се приеме ACTA е чисто политическо. Със съжаление отбелязвам, че някои политици не се престрашават да кажат “да” или “не”, а вместо това се крият зад удобния параван на експертното мнение.

Защита на личните данни, трафични данни и авторски права: заровете са хвърлени

Image: Swedish Police by Hakan Dahlstrom on Flickr
Swedish police

За шведския казус на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone) научих едва преди няколко дни. Ако се учудвате, защо не съм сложил линк към сайта на ePhone, то e защото след кратко търсене не намерих такъв…
Малко е учудващо за интернет доставчик да няма лесно откриваем сайт, ала нейсе – реших да не си хабя силите в (напразно) търсене, а най-паче за написването на този блогпост.

Та за какво става дума?

На кратко, за споделянето от неизвестно лице на 27 аудио книги, върху които издателите имат изключителни права. Споделянето е било извършено използвайки интернет достъпа доставен от ePhone. Поставените от издателите искания на информация (разписани у нас в чл. 95г от ЗАПСП) са били оспорвани от ePhone на всички инстанции, като на края шведският Върховен съд изпраща преюдициално запитване до Съда на европейския съюз.

Излязлото вчера заключение на генералната адвокатка Niilo Jaaskinen е достъпно само на няколко езика, като аз го четох на немски.

Казусът е много интересен

защото се занимава с поредния сблъсък на две от гарантираните от Хартата на Европейския съюз права – защитата на личните данни срещу защитата на интелектуалната собственост.

Поредният казус, защото Съдът вече на два пъти, а именно в делата Promusicae (C-275/06) и LSG (C-557/07) се опита да даде напътствия, как да се преценяват конфликти от такъв характер.

Какво е новото, ще вземе да попита някой тогава?

Ей, ама не се ли сещате?

Ок, ок – ами, да – директивата за задържане на трафичните данни вече е транспонирана (почти) навсякъде в Европейския съюз.
Е, не съвсем де – в Швеция още не е, макар и това според Jaaskinen да не е от особено значение.

Преюдициалното запитване

в plain text звучи така (подчертаното е от мен)

Изключва ли Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО1 (Директива за съхраняване на данни), и по-специално членове 3, 4, 5 и 11 от нея, прилагането на национална разпоредба, която е приета въз основа на член 8 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост2 и която допуска, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на притежателя на авторското право или на неговия представител информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението? Във връзка с този въпрос се приема, че лицето, което иска издаването на разпореждането, е представило доказателства за нарушаването на конкретно авторско право и че тази мярка е пропорционална?
Има ли значение за отговора на първия въпрос фактът, че съответната държава членка все още не е транспонирала Директивата за съхраняване на данни, въпреки че срокът за това е изтекъл?

Главният въпрос

всъщност може да се сведе до

Може ли национална разпоредба да предвижда предаването на задържани трафични данни на недържавни органи, за да ги използват при идентифицирането на нарушители на права на интелектуална собственост, въпреки че директивата за задържане на трафични данни не предвижда изрично такъв сценарий?

Ако това все още не ви звучи достатъчно плашещо, то нека ви успокоя: the worst is still to come!

В заключението си

генералната адвокатка Jaaskinen първоначално достига до правилния междинен извод, че

Съществуващата правна рамка на Европейския съюз не предвижда необходимите подробности относно задържането и предаването на лични (трафични) данни, които са възникнали в следствие на електронна комуникация, за която частно частно лице твърди, че нарушава негови права на интелектуална собственост. (преводът мой)

След което навлиза в дълбоките води на основните човешки права и отбелязва, че

Правото на защита на личните данни и личната неприкосновеност от една страна и защитата на интелектуалната собственост от друга, трябвда да бъдат еднакво обезпечени. Носителите на права върху интелектуална собственост не бива да бъде привилегировани, като им се даде достъп до лични данни, които са били законно задържани, но за цели, нямащо нищо общо със защита на техните права (на интелектуална собственост). Достъпът до задържаните данни може да се извършва единствено в съответствие с разпоредбите на Европейския съюз, приложими при защитата на личните данни и само, ако националният законодател предварително е приел конкретни разпоредби в съответствие с член 15 от директива 2002/58. (преводът мой)

И завършва с

конкретния отговор

на преюдициалното запитване, според който

Директивата (за задържане на трафични данни) не се прилага при обработването на лични данни за цели, различни от онези, изброени в нейния член 1 (1).
Директивата обаче не изключва приемането на национални разпоредби, които в рамките на гражданскоправно дело да задължат доставчиците на интернет услуги да предоставят на носители на права на интелектуална собственост информация, с която правоносителите да идентифицират потребители на интернет, които нарушават техните права.
Предоставянето на тази информация от друга страна следва да се извършва само въз основа на подробни и предварително приети национални разпоредби, които са в съответствие с Европейското законодателство, регулиращо защитата на личните данни и са били задържани единствено за целта да бъдат предадени на правоносители. (преводът мой)

Какво означава това?

Гпоспожа Jaaskinen на практика препоръчва директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.

Ами това е. Както писах по-горе, заровете са хвърлени, камъчето е изплюто и нещата са повече или по-малко ясни.

Приемането само на национални разпоредби би било неефективно, защото интернет не зачита националните граници. В този смисъл очаквам Съдът да потвърди заключението на Jaaskinen и да препоръча на политическите органи на Съюза да ъпдейтнат директива 2002/58.

Какъв е изводът за интернет потребителите

които държат на непроменена защита на личното си пространство?

Бих им препоръчал да вземат нещата в свои ръце и максимално да окастрят възможностите на (access) интернет доставчиците да им задържат данните (конкретен пример как).

За да не се стига до запознанства (в по-добрия случай) с шведски полицаи или (в по-лошия) с господина по-долу…

Image: Odessa Internet conferences by Veni Markovski on Flickr
Odessa Internet conferences