Tag: торенти

Две медийни изяви на тема Договора от Пекин и споделянето на съдържание в интернет

При Иво Божков в дебютното му предаване в телевизия Евроком, както и при Андрей Захариев и Боян Бенев в Неделя по 3 по БНТ1.

Приятно гледане -)!

Какво ни носи Договорът от Пекин?

Image by MusesTouch – digiArt & design on Flickr

Днес още от ранни зори във Фейсбук започнаха да ме достигат съобщения за това, че в лицето на Договора от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения сме ратифицирали новата ACTA, която пък забранявала торентите за музика и филм.

Причината, оказа се по-късно, се съдържа в тази силно преувеличаваща, дори подвеждаща, статия на иначе уважавания от мен вестник 24 Часа.

За да пресека пътя на произтеклите от нея манипулации, ще опитам съвсем накратичко да обясня защо ефектът на споменатия международен договор за нас ще бъде силно ограничен или даже next to никакъв, като за целта ще си задавам въпроси, на които същевременно ще отговарям.

За какво става дума?

Договорът от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения е многостранен международен договор, който урежда някои имуществени и неимуществени права на изпълнители върху техните изпълнения в аудиовизуални произведения.

Според Световната организация за интелектуална собственост (СОИС)

договорът е първият по рода си, който по всеобхватен начин вмества аудиовизуалните изпълнители в международната рамка за авторското право и сродните му права.

Кой или какво е „изпълнител“?

Договорът от Пекин съдържа определение, според което изпълнители са

актьори, певци, музиканти, танцьори и други лица, които играят роли, пеят, представят, декламират, играят в, интерпретират или другояче изпълняват литературни или художествени творби или фолклорни творби

На този фон много сходна е дефиницията в чл. 74 от нашия Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), според която артист-изпълнител е

лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.

Българското законодателство нарежда артистите-изпълнители сред носителите на т. нар. сродни права.

Какво са „сродни“ права?

Това са правата, които съгласно чл. 72 от ЗАПСП имат

1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;
2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;
3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;
4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.

Какво са имуществени и неимуществени права?

Авторското право и сродните му права биват имуществени и неимуществени.

Най-общо казано, ако имуществените права на автора или носителя на сродни права уреждат икономическата експлоатация (възпроизвеждане, публично изпълнение или достъп чрез интернет) на произведението, съответно обекта на сродни права, то неимуществените гарантират на автора (правоносителя), че авторството му ще бъде указвано, или пък че произведението му няма да се изменя без неговото изрично разрешение.

Защитени ли са артистите-изпълнители според българското законодателство?

Да, чл. 75 от ЗАПСП урежда неимуществените им права, а чл. 76 – имуществените.

Какво тогава урежда Договорът от Пекин?

Това че законодателството на някои държави, в това число и България, предвижда закрила върху артистичните изпълнения, не означава, че същата е гарантирана навсякъде по света.

На практика Договорът от Пекин действа хармонизиращо и задължава държавите-членки на СОИС да предвидят такава закрила, доколкото тя още не присъства в тяхното законодателство.

Договорът от Пекин новата ACTA ли е?

Не, защото за разлика от т. нар. Търговско споразумение за борба с фалшифицирането не предвижда нови по вид и съдържание за българското законодателство разпоредби.

Забранява ли Договорът от Пекин торентите за филми или музика?

Не повече, отколкото сега действащото законодателство.

Към момента е спорно дали използването на торент сайтовете за достъп до филми и музика е нарушение на авторското право, наказуемо съгласно чл. 172а от Наказателния кодекс (НК), макар и някои автори като съдиите Петър Петров и Пламен Дацов да поддържат такова мнение в книгата си „Престъпления срещу интелектуалната собственост“.

На същото място споменатите автори, обаче, цитират стенограма от заседание на Народното събрание от 2006 г., според която законодателното намерение е да преследва и наказва само нарушители на авторски и сродни права, които действат в търговски мащаби и/или с търговска цел.

По тази логика потребителите на торент сайтове, които достъпват филми, музика и всякакво друго защитено съдържание само и единствено за свое собствено удоволствие, не би следвало да бъдат третирани като нарушители и споменатият Договор от Пекин не променя нищо в тази насока.

За разликите между феърплея и салама

Image: vice.com/bg

Събота вечер темата на bTV Репортерите бе “Индустрията с българския торент“, където главните роли изиграха актьор, режисьор, праводържател(и), представителка на някаква фондация, прокурорка и съдия.

Няма да преразказвам предаването тук, така че ви препоръчвам да го гледате, ако още не сте си направили този труд. Ако ви е допаднала стартираната наскоро от bTV кампания Fairplay, в която Асен Блатечки се разхожда по къщите на хората и им краде салама от хладилниците, то няма да останете разочаровани от замисленото като втора серия в тази поредица шоу.

Предаването е издържано в крайно едностранчивия и небалансиран стил, познат ни от дискусиите около ACTA. От него също така струи типичната за другите реторика.

То се явява нещо като

обвинителен акт

не само срещу операторите на торент сайтове, но и генерално срещу потребителите на интернет.

Защо и срещу тях ли?

Mного просто – защото ги поставя под генералното подозрение и дори ги набеждава, че крадат филми, музика, компютърни програми и дори футболни мачове. Онези пък, които решат да защитят потребителите и в тази връзка си позволят да отправят критики към другите, бързо-бързо биват обявявани за “адвокати на мафията”.

Да, така действат феновете на феърплея. Дали обаче те изобщо разбират значението на тази дума?

Според мен не и съображенията ми за това са следните:

Претендираните от Ст. Минчев загуби биват изчислявани по нереалистичната формула даунлод на филм = директна (!) загуба от (i) един неплатен кинобилет или (ii) незакупено DVD.

Дори тази сметка да се уповава на замисления като абсолютно изключение от общото правило чл. 94 ал. 1 т. 2 от ЗАПСП, където действително се споменават

цени на дребно на правомерно възпроизведени екземпляри

то нещата далеч не свършват дотук, защото

При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.

Последното, разбира се, предпоставя – наред с всичко останало – и завеждането на съдебен иск, а това е нещо, от което правоносителите незнайно защо се свенят. Те предпочитат това вместо тях да свърши прокуратурата, която да повдигне обвинение, към което те да се установят като граждански ищци. Същото в предаването се потвърждава от носителя на орден Стара планина” Валентин Михов, който се аргументира с това, че не му се занимава с процеси, които траели години.

Най-късно тук започва да прозира, че истинската цел на тази телевизионна изява е да подсигури достатъчно добра PR смазка при обсъждането на направените наскоро от правоносителските организации предложения за промени в Наказателния Кодекс.

Защото ако те бъдат приети, на прокуратурата или съдилищата ще бъде много по-трудно да определят нарушенията срещу авторски (и сродни) права като маловажни и да препращат пострадалите правоносители към общия ред на ЗАПСП. С други думи, проблемите на Валентин Михов ще се решат.

Това, господа, не е феърплей.

Защото ако целта ви бе наистина да установите и поддържате някаква честна игра, то вие трябваше отдавна да сте реализирали легални платформи за достъп до съдържание. Платформи, които максимално да отговорят на пазарното търсене.

Ако не сте чували от първо лице какво търсят потребителите, нека ви го кажа аз: бърз, лесен, удобен и изгоден достъп до съдържание.

От вашия провал да адресирате потребителското търсене се възползваха операторите на торент сайтовете.
Това учудва ли ви? Защото мен не.

Така че, господа правоносители, ако искате да се тупате в гърдите с феърплей, то недейте да плашите потребителите, а побързайте да запълните съществуващата пазарна празнота.

Всичко останало е само мимикрия и опит да запазите старите и неработещи в ерата на Google бизнес модели с помощта на вече описани от Оруел методи.

Защото тези опити се толкова супер-хипер-мега out, колкото и краденето на салам от чужди хладилници.

P.S. Вижте и статията Ер-малките на Йовко .

Линк към предаването във VBOX7.

Веселият Роджър под сериозен обстрел в Северно море

Image: The jolly roger by Jim Mead on Flickr
The jolly roger

Като малък „Островът на съкровищата“ от Робърт Луи Стивънсън ми беше една от любимите книги. От нея (освен много други интересни неща) научих и

кой или какво е

Веселият Роджър: символ, който в днешно време е придобил известност в един малко по-различен контекст – на (непозволеното от правоносителите) споделяне на съдържание.

Безспорно тази символика се подхранва много успешно от популярния BitTorrent сайт

The Pirate Bay

чието лого за капак изобразява старовремски пиратски кораб.

Същият този кораб в последните няколко години обаче бе подложен на сериозен топовен обстрел от флагманските кораби на редица съдилища в държави от Северозападна Европа.

В тази връзка вчера научих за

още 2 морски схватки

от които The Pirate Bay едва ли ще излязат победители.

Общото помежду им е, че са се състояли в района на Северно море и по-точно пред съдебните брегове на Холандия и Англия.

Холандската морска битка е по-стара и датира от 11 януари 2012, докато резултатът от английската бе обявен вчера.

В решението си Областният съд на Хага (Rechtbank s Gravenhage) приема, че

интернет потребителите всъщност нарушават

авторски (и сродни) права, когато използват торент технология, за да си набавят съдържание.

Това според съда се дължи на особеностите на торент технологията, която не само прави възможен download-а на файлове (или възпроизвеждане по правному), но едновременно с това води до upload (поне) на части от вече свалените такива.

Принципно областният съд приема, че download-ът на съдържание (дори от нелегален източник!) е ОК, но не такива са вижданията му по отношение на upload-а. В последния съдът съзира нарушение на изключителното право на авторите (или други правоносители)

да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.

Зад този помпозно звучащ състав всъщност се крие онова, което на английски звучи като „making available right“, а на родна реч омайна сладка спокойно са могли да преведат като „право на публично предоставяне“.

Така, приемайки нарушението, Хажкият съд е наложил на интернет доставчиците Ziggo и XS4ALL привременна мярка, изразяваща се в блокирането на достъпа на техните потребители до сайта The Pirate Bay. Като правно основание са послужили член 26d от Закона за авторското право и член 15e от Закона за правата, сродни на авторското право. Тези разпоредби са резултат от транспонирането на чл. 8 от директива 2001/29/ЕС и са насочени срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродните нему права.

В духа на европейското решение в казуса SABAM v Scarlet, холандският съд се е

опитал да претегли

правата на правоносителите от една страна срещу основните права (най-вече на свободно изразяване и достъп до информация) на интернет потребителите от друга и опитът му звучи така:

За Областния съд е очевидно, че носителите на права понасят щети от свободното предлагане на нелегално съдържание от абонатите на The Pirate Bay. В края на краищата, правоносителите пропускат да реализират доходи от това споделяне. Съдът не се съгласява с твърдението на Ziggo и XS4ALL, че за проблемите в развлекателната индустрия са отговорни и други фактори като генерално лошата икономическа ситуация или това, че правоносителите не участват в достатъчна степен в онлайн разпространението на своето съдържание. Областният съд не е длъжен да установява точния размер на понеснеите от правоносителите щети.

Като отчита факта, че незаконното съдържание споделяно на The Pirate Bay представлява между 90 и 95% от всички 3.5 милиона торенти, Областният съд е на мнение, че претеглянето на интереси трябва да бъде в полза на носителите на права.

Предмет на решението на

английския Висш съд (High Court)

също е The Pirate Bay и достъпът до него, като в основната си част то звучи доста подобно на холандското.

Като основна отлика все пак  се откроява липсата на „оправдание“ за интернет потребителите по отношение на download-а на съдържание. Това обаче се дължи на особеността на британското копирайт право, което не познава типичното за континентална Европа изключение, наречено „право на копие за лично ползване“.

В допълнение английският Висш съд още не е наредил на интернет доставчиците да блокират достъпа на клиентите си до The Pirate Bay, но това се очаква да се случи на следващото заседание.

Може би това е и причината, поради която в английското решение дори мимоходом не се споменава баланса между правоносители и потребители.

Линковете в неделя

Безспорно

гвоздеят на изминалата седмица

бе забит от решението на Съда на Европейския съюз по делото Scarlet Extended vs SABAM. Първа по темата писа проф. Нели Огнянова, а Дневник излезе с почти революционното заглавие “Блокирането на торенти е нарушение на човешки права”.

Моя милост пусна чак днес един материал на български , чиято задача бе да представи решението от гледните точки на трите замесени страни: правоносители, интернет доставчици и потребители.

В тази връзка The 1709 Blog прави интересен паралел между решнието в Scarlet vs SABAM и английския казус Twentieth Century Fox Film Corporation and others vs Newzbin Ltd.

Но колкото и да е важно, споделянето на съдържнание не ще остане единствената тема в тази неделна поща, защото и защитата на личната неприкосновеност не бива да бъде неглижирана.

В познатия си

маниер на куриозност

американски съдилища в Пенсилвания и Кънектикът са постановили предоставянето на пароли за Facebook като доказателства по дела, с чието решеаване са били натоварени.

Дори пътят над Атлантика да е дълъг, не е безкраен, така че – мислете му каква дигитална хигиена поддържате в социалната мрежа!

И така на финала: завършвам с резкия завой към тресящата българския медиен ландшафт

стачка на БДЖ

която (има си хас) ангажира и представители на блогосферата.

Както по екраните на сутрешните блокове, така и в блоговете мненията се разминаваха в типичната за тези дискусии амплитуда помежду Осанна и Разпни го.

Весела и успешна седмица!

Марково пиратство от по-друг вид: “The Pirate Bay” регистриран за бира и ром

Image: Scanpix/Montage on Nyhetskanalen.se

Ама че маркови неволи се случват напослдък, а?

В Щатите се борят кой да регистрира “Occupy Wall Street”, а предприемчивият шведски производител на алкохолни напитки Colin Scragg е на път да си подсигури правата върху името на иначе познатата BitTorrent търсачка The Pirate Bay.

Според данните на шведското патентно ведомство (PRV) Scragg още през 2009 е

заявил регистрацията

за марката “The Pirate Bay” в класовете 32 (бира), 33 (алкохолни напитки различни от бира), 34 (тютюневи изделия) и 43 (ресторантски и хотелски услуги), в резултат на което е трябвало да води двугодишна правна битка.

С кого мислите? С операторите на сайта The Pirate Bay?

Неее, оказва се че тръни по пътя на марковия успех на Colin Scragg са постилали потенциалните му конкуренти от Шотландия – производителите на познатия и у нас ром “Captain Morgan”.

Според шотландците марката “The Pirate Bay” била заблуждаващо близка до техния продукт на име “The Parrot Bay”.

Image: Valentine by L’eau Bleue on Flickr
Valentine

 

Намирате ли някакви прилики, че и заблуждаващи на всичко отгоре?

Аз лично не, а и ако се приложи т. нар. global appreciation test от решението SABEL v Puma резултатът може да бъде само един: различна бутилка, различни картинки, различен шрифт при надписите, абе с една дума: няма пречеща прилика.

Предполагам, че заради това опозицията на шотландските конкуренти е била неуспешна и според непотвърдената информация от сайта Torrent Freak Scagg вече

разполага с правата

върху The Pirate Bay в Швеция.

Тази победа все пак не е пълна – изглежда, че паралелно със заявката си в Швеция Scragg е заявил и регистрация за Марка на общността в Аликанте, която обаче е била отхвърлена поради липса на отличителен характер.

Друг потенциален конфликт би могъл да настане между националната марка на Scragg и регистрираната като Марка на общността “Pirate Bay”, която съперничещият си по дължината и колорита на името си с Гьоте немец Andreas Ernst Johannes Freundlieb е получил в класовете 41 (обучение) и 43 (ресторантски и хотелски услуги).

Предвид по-късната си регистрация, не е изключено “Pirate Bay” никога да не стигне до Швеция, т.е. да бъде

взета на абордаж

и потопена от доказания марков пират Scragg.