Tag: Търговско споразумение за борба с фалшифицирането

Какво ни носи Договорът от Пекин?

Image by MusesTouch – digiArt & design on Flickr

Днес още от ранни зори във Фейсбук започнаха да ме достигат съобщения за това, че в лицето на Договора от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения сме ратифицирали новата ACTA, която пък забранявала торентите за музика и филм.

Причината, оказа се по-късно, се съдържа в тази силно преувеличаваща, дори подвеждаща, статия на иначе уважавания от мен вестник 24 Часа.

За да пресека пътя на произтеклите от нея манипулации, ще опитам съвсем накратичко да обясня защо ефектът на споменатия международен договор за нас ще бъде силно ограничен или даже next to никакъв, като за целта ще си задавам въпроси, на които същевременно ще отговарям.

За какво става дума?

Договорът от Пекин относно аудиовизуалните изпълнения е многостранен международен договор, който урежда някои имуществени и неимуществени права на изпълнители върху техните изпълнения в аудиовизуални произведения.

Според Световната организация за интелектуална собственост (СОИС)

договорът е първият по рода си, който по всеобхватен начин вмества аудиовизуалните изпълнители в международната рамка за авторското право и сродните му права.

Кой или какво е „изпълнител“?

Договорът от Пекин съдържа определение, според което изпълнители са

актьори, певци, музиканти, танцьори и други лица, които играят роли, пеят, представят, декламират, играят в, интерпретират или другояче изпълняват литературни или художествени творби или фолклорни творби

На този фон много сходна е дефиницията в чл. 74 от нашия Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), според която артист-изпълнител е

лицето, което представя, пее, свири, танцува, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира, озвучава роли или изпълнява по друг начин произведение, цирков или вариететен номер, номер с кукли или фолклорна творба.

Българското законодателство нарежда артистите-изпълнители сред носителите на т. нар. сродни права.

Какво са „сродни“ права?

Това са правата, които съгласно чл. 72 от ЗАПСП имат

1. артистите-изпълнители върху своите изпълнения;
2. продуцентите на звукозаписи върху своите звукозаписи;
3. продуцентите на първоначалния запис на филм или друго аудиовизуално произведение върху оригинала и копията, получени в резултат на този запис;
4. радио- и телевизионните организации върху своите програми.

Какво са имуществени и неимуществени права?

Авторското право и сродните му права биват имуществени и неимуществени.

Най-общо казано, ако имуществените права на автора или носителя на сродни права уреждат икономическата експлоатация (възпроизвеждане, публично изпълнение или достъп чрез интернет) на произведението, съответно обекта на сродни права, то неимуществените гарантират на автора (правоносителя), че авторството му ще бъде указвано, или пък че произведението му няма да се изменя без неговото изрично разрешение.

Защитени ли са артистите-изпълнители според българското законодателство?

Да, чл. 75 от ЗАПСП урежда неимуществените им права, а чл. 76 – имуществените.

Какво тогава урежда Договорът от Пекин?

Това че законодателството на някои държави, в това число и България, предвижда закрила върху артистичните изпълнения, не означава, че същата е гарантирана навсякъде по света.

На практика Договорът от Пекин действа хармонизиращо и задължава държавите-членки на СОИС да предвидят такава закрила, доколкото тя още не присъства в тяхното законодателство.

Договорът от Пекин новата ACTA ли е?

Не, защото за разлика от т. нар. Търговско споразумение за борба с фалшифицирането не предвижда нови по вид и съдържание за българското законодателство разпоредби.

Забранява ли Договорът от Пекин торентите за филми или музика?

Не повече, отколкото сега действащото законодателство.

Към момента е спорно дали използването на торент сайтовете за достъп до филми и музика е нарушение на авторското право, наказуемо съгласно чл. 172а от Наказателния кодекс (НК), макар и някои автори като съдиите Петър Петров и Пламен Дацов да поддържат такова мнение в книгата си „Престъпления срещу интелектуалната собственост“.

На същото място споменатите автори, обаче, цитират стенограма от заседание на Народното събрание от 2006 г., според която законодателното намерение е да преследва и наказва само нарушители на авторски и сродни права, които действат в търговски мащаби и/или с търговска цел.

По тази логика потребителите на торент сайтове, които достъпват филми, музика и всякакво друго защитено съдържание само и единствено за свое собствено удоволствие, не би следвало да бъдат третирани като нарушители и споменатият Договор от Пекин не променя нищо в тази насока.

Некрологът на ACTA още не е отпечатан

Image: European Parliament, Strasbourg, France
By anka @ happyhangaround on Flickr

PE (7)

Миналата седмица търговското споразумение за борба с фалшифицирането ACTA беше подложено на гласуване в 3 от 5-те комисии на Европейския парламент, които са натоварени да се занимаят с него, преди то да бъде внесено в пленарна зала за финалното си  гласуване.

Конкретно става дума за комисиите Промишленост, изследвания и енергетика (ITRE), Правни въпроси (JURI) и Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE).

Мнозинството във всички 3 комисии гласува против споразумението, а българският европарламентарист Светослав Малинов дори обясни в блога си защо е дал вота си срещу АСТА.

Днес същият сценарий се повтори и в комисията Развитие (DEVE).

Така гражданското общество

вече води с 4:0

на корпоративния интерес.

Само че макар и да имаме една чудесна частична победа, все още е рано да се радваме.

Защо ли?

Ами още не е минало гласуването в най-важната комисия Международна търговия (INTA), което се очаква да се случи на 20 юни 2012. А дори да спечелим и там, то ни остава сравнимото с showdown гласуване в пленарната зала.

Какво можем да направим?

Да припомня, че на 9 Юни 2012 в много европейски градове ще се проведе третият международен ден за протест срещу ACTA.

Софийският протест от 11 февруари беше един от масовите и успешните на континента. Като следствие от него тогавашният министър Трайков обяви, че ще изчака гласуването на Европарламента, спускайки един вид мораториум върху националната ратификация на АСТА.

Защо да не го повторим?

Нека не забравяме, че преди да бъде отпечатан, некрологът на АСТА трябва първо да бъде написан!

ACTA: впечатления от кръглата маса в УНСС

 

Още миналата седмица след парламентарното изслушване на министрите Трайков и Рашидов получих покана да участвам в дискусионната Кръгла маса на тема „АСТА: за или против“, която бе организирана от Центъра по интелектуална собственост към УНСС и се състоя там вчера.

Поканени бяха представители на организаторите на съботния протест срещу АСТА, но и депутати, хора от министерствата на културата, вътрешните работи, икономиката и енергетиката, Митниците.

Аз отидох в компанията на Мария Ненова, Комитата и Асен Генов. Обичайните заподозрени, така да се каже.

Разбира се, имаше представители и на другите. Също така обичайните заподозрени.

Намерението на организаторите (най-вероятно) бе да съберат на едно място защитниците и противниците на „Търговското споразумение за борба с фалшифицирането“ и да им предоставят дискусионен форум, на който те да изложат своите аргументи „за“ или „против“. За съжаление това не стана.

На кратко ще щрихирам какво се случи вместо това.

Като встъпление послужиха две презентации от академичната общност, чиято цел (май) бе да преразкажат АСТА и да заявят позиция на подкрепа. В интерес на истината едната презентация, макар и мимоходом, отбеляза, че споразумението съдържа достатъчно проблемен потенциал с оглед на взаимодействието му с някои от основните човешки права.

Онова, което последва (най-вече от редиците на другите) бяха безкрайните и предварително заучени мантри, че АСТА не щяла да промени нищо в българското законодателство, и че изразените опасения свързани с нея били неоснователни. В допълнение се наслушахме на един куп хорър-сценарии за това колко трагично било положението на българските творци и как в най-скоро време N на брой работещи в креативния сектор хора щели да загубят работата си.

Нито един от застъпниците на търговското споразумение не се опита да обясни каква е необходимостта от неговото ратифициране и вливане в българското законодателство.

Така първи по същество се изказа българският доайен в правото на интелектуалната собственост Георги Саракинов. Той обърна внимание на присъстващите, че светът е прекарал доста време в т. нар. модел Гутенберг, по времето на когото се е оформила концепцията за авторскоправна закрила, която познаваме и днес.  След това мъдрият старец простичко обясни, че с масовизацията на интернет, моделът Гутенберг вече е отстъпил мястото си на модела Гугъл, който се подчинява на други технологични правила и поради това се нуждае от обновена и отговаряща на съвременните изисквания регулация.

С други думи, нуждаем се от нова концепция за авторско право и съответна закрила.

Когато дойде времето за моето изказване, аз се присъединих към мнението на Саракинов и изразих съжалението си, че четирите години преговори по АСТА са бзвъзвратно изгубени, защото вместо да се занимае с небходимия нов подход, тя на практика се явява

Облечен в законотворческа ретроградност опит на развлекателната индустрия да запази отмиращите вече модели на цената на засилени санкции срещу потребителите.

След това отрекох нейната необходимост и се обявих „против“ нейното приемане.

С това бях единственият от юристите, който изрично изказа позиция по темата на кръглата маса.

За финал да кажа, че дискусията (с минимални изключения) протече в доста амикална обстановка, за което най-голяма заслуга имаше Проф. Борислав Борисов.

С Комитата и Асен успяхме да влезем в личен контакт с важните от другите и да проведем по някой неформален разговор с тях.

На вниманието на министър Трайков: Германия не ще ACTA

Image: Sabine Leutheusser-Schnarrenberger by freiheitsfreund
Sabine Leutheusser-Schnarrenberger

В последното си публично изказване по повод “Търговското споразумение за борба против фалшифицирането” министър Трайчо Трайков за пореден път се опита да убеди обществеността, че Германия, макар и още да не е подписала ACTA, я поддържа изцяло.

Уви, днешната новина, която ни достигна от Федералната република разбива тези му твърдения на пух и прах.

В потвърждение на горното преведох краткото изказване на немската министърка на правосъдието Сабине Лойтхойзер-Шнаренбергер (Sabine Leutheusser-Schnarrenberger), публикувано на сайта на министерството, и което представям на българската общественост чрез блога си:

Аз приветствам публичността и ангажираността, с която се води дебата относно споразумениението ACTA между Европейския съюз и други страни извън него. Необходимо и дори задължително е да сложим всички факти на масата. На Европейския парламент сега предстои да се занимае интензивно с ACTA и да обърне внимание както на критиката, така и на всички нерешени въпроси. Европейският парламент е този, който трябва да реши дали иска ACTA или не.

Федерална република Германия не вижда никаква необходимост от промени в законодателството си. В Германия тъкмо премахнахме ограниченията до интернет достъпа. Ние не искаме – и така изрично е договорено в коалиционното споразумение – да блокираме достъпа до интернет заради нарушения на авторското право. Ние не искаме никакви предупредителни механизми и не виждаме необходимостта от изменение на законодателството в Германия по отношение на Закона за авторското право и сродните му права. Интернет доставчиците не са доброволни шерифи.

Министър Трайков, още ли не сте убеден, че приемането на ACTA не вещае нищо добро?

ACTA: първи дебат в българския парламент

Снимка: Трайков и Рашидов си говорят по време на изслушването.
Автор: Константин Павлов – Комитата

След седмица, в която медиите почти прекалиха с отразяването на ACTA, четири комисии на българския парламент призоваха министрите Вежди Рашидов и Трайчо Трайков на парламентарно изслушване.

Изслушването се състоя вчера и бе добре посетено както от организации на правоносителите, така и от представители на интернет доставчиците, неправителствения сектор и гражданското общество като цяло. Бидейки част от последното, аз също отидох на изслушването.

Излишно е да казвам, че организациите на

българските носители на права подкрепят ACTA

докато представителите на онлайн бизнеса и на гражданското общество са повече или по-малко стриктно против него.

Между другото доста се трудих да предавам заседанието по Twitter, така че можете да погледнете в моя стрийм, за да видите по-подробно кой как се изказа.

Личното ми впечатление е, че опозицията в лицето на Атака, ДПС, БСП и Синята Коалиция е настроена по-скоро против ратификацията, като общият елемент в изказванията на повечето и представители бе нуждата от широк обществен дебат.

За разлика от тях представителите на ГЕРБ по-скоро подкрепят търговското споразумение и са готови да преминат към необходимата парламентарна ратификация.

Едновременно с това, обаче, от управляващата партия са наясно с обществената неприязън към ACTA и се опитват да промотират

ратификация с резерви

най-вече по отношение на разпоредбите, отнасящи се до цифровата среда и представят тази позиция като голям компромис.

На финала леко смущаващо ми се стори изказването на министър Трайков, че противниците на ACTA не се успели да го убедят в правотата на своите аргументи и най-вече в това, че споразумението съдържа реални заплахи към определени права и свободи.

Още по темата можете да прочетете при Комитата и Асен Генов.

ACTA: Как могат да изглеждат „извънсъдебните мерки“ или „алтернативите на съдилищата“?

Image: Batting stance guy by MissChatter
via Wikimedia Commons
Batting Stance Guy 2011

Една от най-сериозните критики срещу прилагането на ACTA в цифровата среда е разписаното в чл. 27.3 сътрудничество в рамките на бизнес общността, с цел ефективна борба с нарушенията.

Европейската комисия нарича това сътрудничество extra-judicial measures (извънсъдебни мерки) или alternative to courts (алтернатива на съдилищата).

Въпросът, който всеки може (а и трябва) да си зададе е:

как би изглеждало

едно такова сътрудничество на практика?

Преглеждайки днешните статии в Google Reader попаднах на нещо, което доста добре онагледява възможната му реализация.

The 1709 Blog обръща внимание на бизнес модела, развиван от самопредставящата се като ловец на пирати американска компания Piracy Takedown.

От сайта на компанията се разбира, че служителите и претърсват интернет за незаконно съдържание от името на клиентите си, тъй като разполагат с добре разработен автоматизиран процес на търсене и по този начин могат да бъдат доста по-ефективни от самите правоносители, предлагайки услугата си на много достъпна цена.

На този етап бизнес моделът на Takedown Piracy почива върху разпоредбите на американския Digital Millenium Copyright Act (DMCA), но ACTA би му предоставила перфектната възможност за бърза експанзия.

Как ли?

Много просто!

ACTA предвижда незабавното предаване директно на правоносителите на информация, идентифицираща интернет абонати, за които се предполага, че нарушават нечии права (чл. 27.4).
Веднъж идентифицирани, предполагаемите нарушители ще бъдат приканвани да обезщетят правоносителите според предварително установени и каталогизирани ставки (чл. 9).

Сега, на фона на цитираните от правоносителите колосални размери на нелегално споделяне в интернет, е ясно като бял ден, че съществува въпиюща нужда от ефективна помощ. Такава, каквато в САЩ могат да предложат фирми от типа на цитираната Takedown Piracy.

А у нас?

Хмм, струва ми се, че възлагането на частни изпълнители да преследват авторскоправните нарушения у нас има шансовете да се развие направо перфектно.

Къде, защото съдебната ни система се слави като претоварена и жъне непрестанни упреци относно ефективността си, къде защото, като наследство от близкото минало разполагаме със структури, известни с относително безскрупулните си, но за сметка на това, определено ефективни практики.

Какво мислите вие?

ACTA: писмо от Германия

Image: Zensursula Sperrwache at the Brandenburg Gate, Berlin
by Franz Patzig on Flickr
Zensursula Sperrwache at the Brandenburg Gate, Berlin

Предполагам знаете, че Германия бе една от държавите-членки на Европейския съюз, чийто посланик в Токио не положи подписа си под “Търговското споразумение за борба с фалшифицирането”, по-известно като ACTA.

Spiegel Online цитира Федералното правителство, което обяснява ненавременното подписване с формални и процедурни забавяния и заявява, че ще подпише в най-скоро време.

Заради това на 11.02. ще се протестира не само у нас, но и пред Бранденбургската врата.

И така, търсейки нови информации по въпроса днес попаднах на декларацията на Младежката организация на Християндемократическия съюз (ХДС), която твърдо се обявява против ACTA.

Реших да я преведа и предоставя на вниманието на българските читатели, защото от една страна е свързана с управляващата в момента политическа сила в Германия, а от друга систематизира същите аргументи против споразумението, които вече цяла седмица слушате и гледате в България.

Да попречим на цензурата в интернет и да запазим защитата на личните си данни!

Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) е атака срещу свободата в Мрежата, която ще има непредвидими последици за безпрепятствения достъп на потребителите до цифрова информация. Непрозрачният преговорен процес на споразумението също така повдига съмнения по отношение на демократичната му легитимност. Поради това, Младежката организация на ХДС призовава членовете на Европейския парламент да не ратифицира ACTA в сегашния си вид!

Ние приветстваме засилването на защитата на авторското право в цифровото пространство и адаптирането на международното право към актуалното развитие. Споразумението ACTA обаче трябва да бъде отхвърлено като средство за упражняване на това право, защото поставя интересите на авторите над основни ценности, като свободата на словото, неприкосновеността на личния живот и правото на свободен достъп до информация и култура. Доставчиците на интернет услуги могат да бъдат подведени под отговорност за нарушения на техните клиенти и по този начин да бъдат принудени да осъществяват по-строг мониторинг над съдържанието им в Мрежата. Дори само съмнението за извършено нарушение може да доведе до блокиране на интернет сайтове и предаване на лични данни от доставчика на съответните органи. Ефектът от това ще се превърне в тенденция към цензура в интернет и стимул за нарушаване на правото на неприкосновеност на личния живот на потребителите. Отделно, по-строгите закони биха повлияли отрицателно на иновативното съдържание в глобалната мрежа.

Младежката организация на ХДС е против непрозрачната процедура, в която търговското споразумение е било изготвено: преговорите са се състояли при закрити врати и следователно са изключили възможността за участие на обществеността и заинтересованите организации. Младежката организация освен това настоятелно призовава за адаптирането на авторското право към настоящето, като обаче се обърне особено внимание на правото на цифрова свобода и възможностите за саморегулиране.

Дали и тези младежи са били купени от големи телекомуникационни компании, за да говорят и пишат така?

Преценете и решете сами.

ACTA: развенчаваме митовете

Дневник изнесе изявлението, с което Европейската комисия дава своето тълкуване на някои от разпоредбите в противоречивото международно търговско споразумение ACTA, което е озаглавила: Десет мита, свързани с ACTA.

Пейо вече даде своя отговор на митовете 1-4. На мен се падна честта и удоволствието да се занимая с онези от 6-10.

На наблюдателните от вас със сигурност не убягва, че и двамата пропускаме мит #5. Това е така, защото аз лично не мога да го коментирам, а и той не е истински свързан с основните упреци срещу ACTA.

Та, по ред на номерата:

Мит 6: ACTA застава само зад правоносителите на интелектуална собственост и също така премахва гаранциите и изключенията, които съществуват в момента в международното право по темата.

Точно обратното, ACTА е изработено с много гъвкави условия и съдържа необходимите гаранции, които да позволят на участниците в споразумението да изготвят подход, който да балансира между всички засегнати права и интереси, като се съобразява с тяхната икономическа, политическа и социална среда, както и със съответното местно право. Запазват се всички гаранции и изключения, които в момента са включени в европейското законодателство или тези в споразумението TRIPS.

Упрекът е напълно основателен, защото АСТА неглижира баланса между интереса на правоносителите (имащи един вид ограничен монопол върху техните произведения) да защитават произведенията си и интерес на обществото да има достъп до тези произведения. АСТА подминава типичните за правните системи на държавите-членки на ЕС законово предвидени изключения, като например правото на лично копие.

Не само това, ACTA влошава ситуацията като предлага една доста разтеглива дефиниция на „търговски мащаб“. Нейният чл. 23 ал. 1 гласи:

 Всяка от страните предвижда разпоредби за наказателни производства и санкции, които да се прилагат поне в случаите на умишлено фалшифициране на търговски марки или пиратство на авторски или сродни на тях права в търговски мащаби. По смисъла на настоящия раздел дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода.

Горното е доста далеч от компромиса, предложен от Европарламента при дебата по т. нар. Директива IPRED2:

Нарушение в търговски мащаб означава всяко нарушение на право върху интелектуална собственост, извършено с цел извличане на търговска изгода;
Това изключва действията, извършени от частни потребители за лични цели и не за печалба;“

Изводът е ясен: ACTA фаворизира правоносителите и загърбва интересите на ползвателите.

Мит 7: Клаузите на ACTA по отношение на наказателните процедури при нарушаване на авторските права ще изискват допълнителни закони на ниво ЕС.

Няма европейски закони, които да предвиждат наказателни мерки. Клаузите за наказателни процедури в АСТА не изискват приемането на допълнителни закони на ниво ЕС. Ограничен брой страни членки може да се наложи да адаптират своето законодателство свързано с наказателните мерки, за да отговорят на изискванията в споразумението, което са одобрили. АСТА съчетава законовите рамки на ниво както ЕС, така и на национално.

Дори това да е така, то държавите-членки ще трябва да предприемат промени на национално равнище. Виж следващия мит #8.

Мит 8: Приемането на ACTA ще доведе до “хармонизация през задната врата”. Според изследване, проведено по инициатива на комисията за международна търговия към ЕП (INTA), споразумението ще изисква промени в законодателството на ЕС и/или това на национално ниво за отделните държави.

Клаузите на ACTA са съвместими със съществуващото в момента законодателство на ЕС. Споразумението не изисква каквато и да било ревизия на стари или приемането на нови нормативни актове, както и няма да налага на страните членки да ревизират своите законови мерки или инструменти, за да отговарят на законодателството на ЕС.

ACTA е също така съобразена с международното право, конкретно със Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост (TRIPS) на Световната търговска организация (СТО). Изследвaнето на INTA не откри конкретен случай, в който АСТА да влиза в противоречие или изисква промяна и на една кауза в съществуващото европейско законодателство.

Напротив – известно е, че най-късно с 6-тото разширение на Европейския съюз правото за защита на интелектуалната собственост стана интегрална част от от правото на ЕС (т. нар. Acquis).

Въпросният Acquis към момента не предвижда наказателноправни мерки с цел закрилата на интелектуалната собственост (цитат на КомисиятаКомисията … никога не е възнамерявала, що се отнася до преговорите за ACTA, да изменя достиженията на правото на ЕС или да хармонизира законодателството на ЕС по отношение на наказателното правоприлагане в областта на правата върху интелектуална собственост“).

Какъв обаче би бил резултатът, ако всички държави-членки на ЕС подпишат ACTA? Много просто: те ще трябва да приемат наказателноправните мерки, съдържащи се в споразумението и това е точно хармонизация през задната врата!

Мит 9: АСТА е договорена самостоятелно, за да се избегнат преговори на по-високо международно ниво, като например СТО или Световната организация за интелектуална собственост (WIPO).

Европейската комисия би предпочела да повдигне проблемите, свързани със защитата на правата на интелектуална собственост, в СТО или WIPO и да направи редица предложения, които да имат ефект. Ключовият проблем тук е, че някои отделни членове на тези организации се противопоставят на провеждането на дебати и налагането на подобни мерки. АСТА налага международни стандарти за защита на интелектуалната собственост и всички останали държави са добре дошли да се присъединят към това споразумение.

Преговорите по АСТА са водени самостоятелно, за да се постигне желаната от участниците непрозрачност. Как иначе да си обясним подписваните по време на преговорите декларации за конфиденциалност и изказването на комисар Де Гухт “If there is confidentiality, I will respect it and I have to respect it.” Виж отговора на Пейо по мит #3.

Мит 10: ЕС ще наложи разпоредбите на АСТА на трети страни чрез използването на клаузите на споразуменията за свободна търговия.

Засега няма подобни намерения и не са обсъждани при двустранните търговски преговори, осъществени до момента от ЕС.

Митът звучи правдоподобно.

Защо иначе е нужно приемането на едно споразумение, при положение че „законодателството на ЕС вече е в значително по-напреднала фаза на развитие“?

Трудно за деACTAуване

Image: Narcissus by Denes Emoke via Wikimedia Commons
Narcissus pseudonarcissusKew2

Помня, че на първото погребение, на което присъствах още в крехка детска възраст, имаше планини от нарциси. От тогава съм свикнал да отъждествявам това иначе красиво цвете със загубата на нещо мило и свидно.

Новината, че днес България заедно с още 21 държави от Европейския съюз е

подписала ACTA

каквато е злокобната абревиатура на т. нар. „Търговско споразумение за борба с фалшифицирането“ (в официален превод на български) , отново ме подсети за безкрайни поля с избуяли върху им нарциси…

Защо?

Нека още веднъж да си припомним какво означава ACTA за потребителите на интернет:

  1. ACTA игнорира развитието на глобалната мрежа и свързаната се него консумация на съдържание;
  2. ACTA ще конфронтира потребителите с допълнителна наказателна отговорност при неясани критерии;
  3. ACTA ще засили и без това сериозния дисбаланс между потребителите и носителите на права.

Макар и с по-различни методи, но ACTA има потенциала да постигне резултати мнгого сходни с онези залегнали в законопроектите SOPA и PIPA. Активните интернет ползватели, неправителственият сектор и определени корпоративни интереси подеха мащабен протест срещу въпросните законопроекти и действията им са на път да се увенчаят с успех. За съжаление същото не може да се каже за водената вече поне 2 години кампания срещу ACTA.

Нейсе, нали спасение дебне от всякъде, е доста вероятно антипиратското споразумение да поеме по пътя на

data retention директивата

и да бъде разнищено пред конституционните съдилища на поне няколко от подписалите държави.

Това ще предизвика определен разнобой в иначе доста консенсуално-хомогенното обединение от развити (и не чак дотам) индустриални държави. Възможният резултат би бил точно този, от когото тъмните сили зад ACTA се плашат най-много – липса на хармонизация в регулацията и възможност за нарушителите да акостират в safe harbours, в които ACTA да не важи.

Разбира се, един такъв процес ще е доста тежък и продължителен, и веднъж актувана, ACTA не ще бъде никак лесна за деактуване.

Доколко общественото мнение би катализирало подобно развитие, зависи най-вече от нас.

P.S.

Току що Пейо излезе с много интересен пост защо докладчикът на Европейския съюз за ACTA е подал оставката си след подписването.