Tag: Фейсбук

Значи за голи снимки може, но за селфи с Меркел – не?

Снимка – Spiegel.de / Getty Images

Всички знаете историята на младия сириец Анас Модамани, който през 2015 успя да си направи селфи с германския канцлер Ангела Меркел. Вероятно също така знаете, че от тогава въпросната снимка го преследва като някаква зла прокоба. Тя беше (зло)употребена в стотици, може би хиляди монтажи и колажи, изобразяващи Модамани като престъпник, изнасилвач и терорист, изкарвайки го отговорен за какво ли не, включително за атентата на коледния базар в Берлин през декември 2016.

Модамани не е стоял със скръстени ръце, а е докладвал всички преработки на “селфито с Меркел”, за които е разбрал. За него реакцията на Фейсбук често или не е била навременна, или въобще е отсъствала, или се е изчерпвала не с отстраняването на процеснoто съдържание, а със “скриването” му, така че да не е видимо за самия Модамани.

За човека това не е било удовлетворително и той решава да се обърне към съда с искане за налагане на следната привременна мярка:

Фейсбук да изтрие всички клеветнически преработки на снимката, където и да се намират те върху платформата на социалната мрежа.

За да се случи това, Фейсбук следва да издири всяко едно от изображенията, да ги изолира и след това заличи завинаги.

В този смисъл основният въпрос, до който опираме тук, е:

Трябва ли Фейсбук да действа (про)активно, когато платформата му се използва за разпространение на клевети и език на омразата срещу някой от регистрираните й потребители?

Не. И това е така, защото “доставчиците на информационното общество”, какъвто несъмнено е Фейсбук, нямат превантивното задължение да наблюдават, филтрират или блокират информацията, която съхраняват, пренасят или правят достъпна при предоставянето на своите услуги. Това е важно условие, разписано в европейската директива за електронна търговия и транспонирано в нашия ЗЕТ, конкретно в неговия чл. 17.

Ок, но тогава Фейсбук не отговаря буквално за нищо?

Не, защото липсата на горното задължение не означава, че доставчикът на социалната мрежа може да бездейства, след като е бил надлежно информиран за противоправния характер на хостваното от него съдържание, какъвто е случаят с преиначаваните снимки с Меркел и Модамани. Тъкмо обратното – веднъж информиран, доставчикът трябва най-малкото да се запознае със съдържанието, и при противоправност – да го премахне, ако не иска да бъде съотговорен за неговото разпространение.

Колко бързо се очаква Фейсбук да прави това?

Няма пречка след докладване това да става сравнително лесно и Фейсбук го е доказвал многократно с подхода си спрямо “порнографски” снимки. Те изчезват доста бързичко и често това е съпътствано с временното или дори постоянното блокиране на потребителските профили или страници, които са ги споделили. В конкретния случай Фейсбук първоначално излиза с твърдения, че преиначените изображения не противоречели на неговите “community standards”, a по-късно спира достъпа до някои от тях, но само за територията на Германия, като те остават видими за потребители в чужбина.

Какво е решението на съда във Вюрцбург?

На първо място следва да се уточни, че решението не е по (главно) исково производство, а по искане за налагане на привременна мярка. То е повече от соломоновско, тъй като хем потвърждава, че Фейсбук не е длъжен да действа превантивно, хем приема, че такива мерки биха били оправдани с цел предотвратяване на престъпления срещу личността и правата на гражданите. Цитира се практика на Върховния федерален съд, според която мерките по заличаване на съдържание не бива да са свързани с прекомерни усилия от страна на доставчика. Дали исканото от Модамани заличаване представлява “прекомерно усилие” за Фейсбук, обаче, може да бъде решено само в рамките на исково производство, ако някоя от страните инициира такова.

Вместо заключение

Решението на съда във Вюрцбург не допринася с нищо ново, а повтаря познатото старо. То не е “победа за Фейсбук”, но и не дава добра насока за защитата срещу клевета и изблици на език на омразата в най-голямата социална мрежа на света. За мен поведението на Фейсбук е проява на двоен стандарт, като за това свидетелства примерът с порнографското съдържание, срещу което се действа повече от навременно. Отворен остава въпросът дали ще има главно производство и до какъв извод ще достигне то. Дотогава можем да се замислим над принципното положение как за едни неща все може, а за други – не.

От Фейсбук до Берн и обратно

Фейсбук променя общите си условия и някои потребители отново посегнаха към странните статуси, които цитират различни разпоредби и международни актове, между които и Бернската конвенция. С последните потребителите смятат, че възразяват на калифорнийската компания както да използва споделено от тях съдържание, така и да обработва личните им данни.

Да, четете правилно.

Потребителите смятат, че възразяват, но дали успяват да постигнат желания резултат?

Отговорът е кратък и гласи „не“.

Причината за това е съвсем проста и тя се корени в не съвсем познатото обстоятелство, че Фейсбук и потребителите всъщност сключват договор, спрямо който важат общи условия (ОУ) за ползване, които всеки потребител приема още в процеса на своята регистрация в най-популярната социална мрежа в света. Оттам нататък меродавни са единствено отделните разпоредби на въпросните ОУ, доколкото, разбира се, същите не противоречат на закона.

В този смисъл потребителите е важно да знаят, че ако искат да отправят свое волеизявление към ръководството на Фейсбук, то публикуването им като статус е възможно най-неподходящото за тази цел средство. Не само, защото този вид общуване не е предвиден в ОУ, но и защото никой не може сериозно да очаква, че някой във Фейсбук, обикновен служител или ръководен кадър, ще изчита статусите на милиардите потребители, за да проверява дали не съдържат „нещо важно“.

Така погледнато, статусите са за лично ползване, докато комуникацията с Фейсбук следва да се осъществява по друг начин, например чрез (препоръчано) писмо до

Facebook Ireland Limited
Hanover Reach
5-7 Hanover Quay
Dublin 2 Ireland

Това е така, защото европейската си дейност компанията осъществява с регистрирано в ирландската столица дружество с ограничена отговорност.

Как стои въпросът с авторските права върху създадено от потребителите съдържание?

Всеки създател на някакво съдържание, било снимка, статус или коментар е негов автор и като такъв притежава всички изключителни права върху него. Това е записано и в Бернската конвенция, което се явява вероятната причина за нейното споменаване. Но същото пише и в ОУ на Фейсбук.

Да, няма разминаване.

Който си е направил труда да ги прочете вероятно е видял, че те признават авторството на създалите въпросното съдържание потребители. Малка и често недобре разбрана подробност в тях е уговарянето на неизключително право за Фейсбук да ползва създаденото и споделено на платформата му от потребителите съдържание, конкретно да го възпроизвежда, разпространява и да предлага достъп до него. Това е съвсем нормално, защото Фейсбук предоставя услугата си на принципа на т. нар. cloud services – веднъж споделено, потребителското съдържание се намира на онзи сървър, който в момента се явява оптималната локация. Но всички знаем, че социалната мрежа живее в екосистема от хиляди сървъри, поради което локацията на споделенето съдържание може да се промени и се променя непрекъснато, така че, за да не нарушава нечии права, калифорнийската компания си запазва простото (и неизключително) право да разпространява и възпроизвежда това съдържание, каквото строго погледнато се явява промяната на неговото местонахождение.

За финал едно весело клипче по въпроса.

Ами ако Дьолакроа още имаше права?

Image: La Liberte guidant le peuple @ #ДАНСwithme
by Emil A. Georgiev on Flickr
La Libert? guidant le peuple @ #ДАНСwithme

На 29-ия ден от протеста #ДАНСwithme групата зевзеци, свързвана с публикуващия пародийни вести сайт Не!Новините, за пореден път прояви завидно въображение и се погрижи не само за доброто настроение на протеста, но и за много сериозното му отразяване в чуждите (най-вече френските) медии (тук, тук и тук).

Новинарските шегаджии пресъздадоха познатата картина „Свободата води народа“ на френския художник Йожен Дьолакроа (Eugene Delacroix) и по този начин за малко възобновиха популярната през XIX век европейска купонджийска традиция, позната като tableau vivant.

Безмислено е да споменавам, че така декорираната групичка се радваше на огромното внимание на всякакви любители и професионални фотографи, голяма част от които впоследствие сподели снимките си в социалните медии.

С това, обаче, започнаха и проблемите.

Оказа се, че някой много внимателно следи кой какво споделя във Фейсбук и изобщо не си поплюва да го докладва на назначените в тази компания блюстители на морала. Последните пък, вероятно без много-много да му мислят, почнали да раздават банове наред. От приятелите и познатите ми, с такива се сдобиха Комитата и Крис Георгиев.

Забраните за ползване са с основание violation of the public morality and decency, но я само за момент се замислете, че към него се добавеха и потенциални претенции, почиващи върху твърдението за нарушени авторски права?

В миналото въпросът дали и доколко такива tableaux vivants нарушават авторските права върху картини е бил предмет не само на академични дискусии, но и на съдебни спорове.

Българското съвремие пък ни показва, че когато съдържание с определена политическа релевантност е достъпно някъде в мрежата и същият достъп не е угоден за някой явен или задкулисен играч, то съдържанието мигновено бива свалено заради твърдяно нарушение на авторски права.

Така че, другарки и другари, да се поблагодарим на zhelyo & cie, че се спряха на произведение, авторските права върху което са погаснали отдавна, защото в противен случай вие нямаше да се разминете само с 48-часов бан да ползвате Фейсбук, а за мен щеше да е много трудно да отбивам молбите ви да ви помагам pro bono -).

Все пак в цялата работа има и нещо положително, а то е видимото обществено въздействие от заснетия по-горе пърформанс.

Защото кой каквото ще да казва, но когато Свободата поведе народа, никой не може да го спре.

No Facebook за английските плячкаши?

Image “Nope” by Tom Edwards on Flickr
NOPEСигурно вече сте чули или чели за будещите недоумение идеи на Дейвид Камерън да забрани достъпа до Facebook на UK поданиците с проблемно и асоциално поведение.

Защо будещи недоумение ли?

Ами нека поразсъждаваме малко:

Първо, една такава забрана би съставлявала много сериозна и несъразмерна намеса в личния живот и правото на свободно изразяване на засегнатите, и второ, тя би ги и подтикнала да търсят алтернативи на най-популярната социална мрежа.

Това, което ме учудва в предложението на британския премиер не е потенциалното нарушаване на човешки права.

На нарушаването може да се противодейства доста успешно и е много, ама наистина много вероятно то да завърши с пълно фиаско за британското правителство.

По-скоро се учудвам защо правителството на симпатичния Дейвид Камерън би се отказало доброволно от удобната възможност да контролира тези, срещу които твърди че се бори?

Известно е, че Facebook сътрудничи на правоохранителлните органи, като същото важи и за Google, както и в частност за новata му социална придобивка Google +.

Какво обаче би станало, ако и без това проблемните елементи се насочат към по-трудно контролируемите и съответно по-подозрителните алтернативи?

Дали това е планът на симпатичния млад консерватор?

Едва ли –  звучи като истинско conspiracy.

По-скоро ще да е некой не дотам обмислен политически сватбарски изстрел, чието осъществяване само би задълбочило проблема, вместо да го реши.

Май ще взема да блогна по темата и на английски, пък белким ме  чули на Даунинг стрийт.