Tag: филтриране на интернет трафик

СЕС преряза вените на информационното общество

Image: disconnect by Scott Swigart on Flickr
disconnect

 

Ще бъда кратък, защото съм бесен.

Днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решението си по дело Constantin Film vs UPC Telekabel (C-314/12), за завеждането на което писах преди около година и половина.

Решението на правната светая светих е катастрофално, защото същата приема, че доставчикът на интернет пренос и достъп (чл. 13 ЗЕТ)

който позволява на клиентите си достъп до закриляни обекти, предоставени от трето лице на публично разположение в интернет

е

посредник, чиито услуги се използват за нарушаване на авторско право или на сродно на него право по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.

С други думи, СЕС обявява всеки доставчик на интернет a priori за нарушител, защото

от съображение 59 от Директива 2001/29 следва, че думата „посредник“, използвана в член 8, параграф 3 от тази директива, визира всяко лице, което предава в мрежа фалшификат, извършен от трето лице, на закриляно произведение или обект.

и приема, че понеже

доставчикът на достъп до интернет е задължителен участник във всяко прехвърляне в интернет на фалшификат между един от неговите клиенти и трето лице, тъй като, предоставяйки достъп до мрежата, той прави възможно това прехвърляне

то

основните права, признати от правото на Съюза, следва да се тълкуват в смисъл

че

допускат да се забранява на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права.

Съвсем простичко: ако правоносител реши, че съдържание е достъпно някъде в мрежата без той като правоносител да е дал съгласието си за това, то същият може да изисква от съдилищата да разпореждат на всички доставчици, които са им под ръка, да блокират достъпа на клиентите си до това съдържание.

Сега, с оглед на съпътстващата ни в световен план дискусия за свободата на изразяване и достъп до информация, само си помислете, че нарушението върху авторски и/или сродни права се претендира само проформа.

Найс, а?

СЕС буквално преряза вените на интернет свързаността и в този смисъл е на път да обезкърви информационното общество.

По решението ще се пише и говори още много, така че този пост едва ли ще остане единственият по темата.

Сори за лошите новини.

P. S.

Пейо е направил много добре систематизиран анализ също в духа, че положението е Халифакс.

Погледнете задължително и поста на проф. Нели Огнянова.

Какво иска да чисти CleanIT?

Image taken from the website of The CleanIT Project

В последните дни социалните медии се изпълниха с обезпокояващи включвания относно поредния противоречив и финансиран с европейски средства проект, т. нар. CleanIT Project.

Най-интригуващо ми се стори инфото, споделено от EDRI, както и обходилия – подобно разразил се в стрънища пожар – социалните медии документ с надслов CleanIT Project – Detailed Recommendations Document For Best Practices And Permanent Dialogue.

Както често се получава – документи много, но желаещи да ги изчетат (почти) винаги липсват и това е основната ми мотивация да споделя с вас

за какво все пак става дума

За отправна точка взимам публикуваните на сайта на CleanIT сведения, а именно че

The Internet and its fast and anonymous means can contribute to individual radicalization processes. There are concerns about the use of the Internet for terrorist purposes and the misuse of legal / neutral websites.

Излиза, че си имаме работа с поредния проект, който цели опазването на интернет от лоши терористи, защото

During the past decade of huge global growth of the Internet, Al Qaida influenced extremists for example, have made increasing use of this medium.

Участниците в проекта все пак си дават сметка, че борбата срещу тероризма минава през вездесъщата тема на следенето и задържане на лични данни, поради което оправдано си задават въпроса, дали

… we can reduce the impact of the use of Internet for terrorist purposes, without affecting our online freedom.

По мнението на пишещия тези редове блогър, последното изказване едва ли ще да е било главната грижа на проектния тим и то изглежда поставено на сайта едва ли не от кумова срама.

Доказателства?

Намират се под път и над път в цитирания по-горе и достъпен като PDF документ.

Особено добре биещ на очи, на пример, е поставеният на всяка негова страница гриф CONFIDENTIAL / NOT FOR PUBLICATION / LIMITED DISTRIBUTION.

Какво ли трябва да означава това, ако не ясното послание, че уж загрижените за потребителски права и свободи съставители на документа са положили усилия, така щото той да не достигне до вниманието на техните подопечни?

Нейсе, този подход не би трябвало да учудва дори наивниците, защото проектът CleanIT всъщност е новият целофан, който обвива поредния опит да се въведе

цялостно наблюдение и следене

на европейския интернет трафик.

Разбира се, длъжен съм да отправя следния caveat към по-любопитните читатели: търсенето според ключови думи а ла surveillance или interception ще бъде напразно. По-скоро настройте радарите си за евфемизми като

  • Governments will review and decide on policies and improved legislation;
  • Law Enforcement Agencies (LEAs) and Internet companies will implement procedures for cooperation in investigations;
  • Governments, LEAs, NGOs and Internet companies will start to use automated detection systems.

Заинтересуваните от тези проникновения трябва да ги осмислят в контекста на

две велезанимателни събития

от началото на тази година.

Първо, британското правителство има проект за нов Communication Act, който да разшири правомощията на управляващите за мониторинг и следене на островния интернет трафик.

В своя инфограма EDRI цитират не другиго, а Нейно Величество, която в речта си пред двете камари на парламента потвърждава, че

My government intends to bring forward measures to maintain the ability of the law enforcement and intelligence agencies to access vital communications data under strict safeguards to protect the public, subject to scrutiny of draft clauses.

Британските инициативи в сферата на информационните и комуникационните технологии трябва да се наблюдават зорко, защото те често приемат ролята на пилотни за целия ЕС проекти. Надявам се в тази връзка, че не сте забравили откъде навремето дойдоха решаващите законодателни импулси, свързани със задържането на трафични данни.

Второ, малко по-рано в Европейския Институт за Стандартизация на Телекомуникациите (ETSI) започват разработката на общ стандарт за следене и наблюдение в т. нар. „облак“.

Това е от особена важност, защото ETSI стандартите са обвързващи за далекосъбщителния сектор на стария континент и внедряването им е само въпрос на политическо решение.

Ако към горното добавим предлаганите от CleanIT, макар и маскирани като recommendations или general principles, страхотии, то картинката придобива действително стряскащ вид.

Лично аз правя сериозен паралел с намиращата се в процес на изграждане

иранска ерзац мрежа

която да замести „обикновения интернет“, и чийто старт е планиран за 2013.

Ако европейските политици се оправдават със заплахата от тероризъм, то и аятоласите не изостават в нелепостите като мотивират действията си между другото с разпостранявания по YouTube и предизвикал наскоро мащабни протестни вълни филм „The Innocence of Muslims“.

В тази светлина въпросът, какво иска да чисти CleanIT, е повече от риторичен.

Истинският въпрос е, дали ние сме съгласни с предлаганата ни куха сделка: мнима киберсигурност срещу отказ от основни цифрови права.

Отново за филтрирането, отново пред СЕС

Image: UPC advert “F.I.T Jetzt gratis einsteigen!”
by Creative Society.

Това, което виждате на картинката е реклама на един от най-големите австрийски кабелни оператори – UPC.

Причината да я сложа тук, както и да напиша този пост е обстоятелството, че

UPC са ответник

по едно оформящо се като ключово ново дело.

Досега то се водеше в Австрия и достигна Върховния Съд (OGH) на алпийската република, който от своя страна с определение отправи преюдициално запитване (заведено под номер C-314/12) до Съда на Европейския Съюз (СЕС).

Ищци по делото

на теория са маргинални филмови продуценти, а истинският двигател всъщност е австрийско юридическо лице с нестопанска цел, носещо претенциозното име Vereien fuer Antipiraterie (VAP) или Сдружение за борба с пиратството на български.

Делото в Австрия е само брънка във веригата от процеси срещу стрийминг портала kino.to, които доведоха до ефективни наказания лишаване от свобода и много високи, буквално екземплярни, глоби.

Зададените на СЕС въпроси

на практика могат да се сведат до

могат ли носителите на (авторски и сродни) права да изискват от доставчиците на интернет свързаност (access providers) да блокират достъпа на своите клиенти до определени уеб сайтове, които предлагат достъп до филмови произведения под формата на стрийминг без разрешението на прежденазованите носители на права?

Разковничето на казуса ще се окаже член 8, алинея 3 от директива 2001/29, който предвижда, че

Държавите-членки гарантират притежателите на права да могат да поискат издаването налагането на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право.

В тази връзка австрийският OGH желае да изясни

дали някой от аксес провайдърите носи отговорност

и ако да – кой точно: онзи, чрез когото kino.to се свързват със световната мрежа или онзи, с чиято помощ потребителите на kino.to гледат стриймваното на сайта им съдържание.

Част от така зададените въпроси вече намериха своя отговор в сагата SABAM (повече тук и тук), но основната разлика със сегашния казус е, че там ставаше въпрос за хостинг провайдъри, сиреч за съхраняване на съдържание, докато в настоящия случай говорим за чистата интернет свързаност.

Надеждата

на пишещия тези редове блогър се изразява в това, че СЕС за пореден път ще вземе трезво решение, с което да даде повече яснота как да се тълкува една от централните по отношение на авторскоправната закрила евродирективи.

Същевременно, авторът на този материал очаква решението да охлади мераците на правоносителите, както и да подкрепи позицията на доставчиците на интернет ведно с онази на техните потребителите.

SABAM отнася поредния шамар, социалните медии не са длъжни да филтрират съдържание

Image by Jos van der Hoek on Flickr

3312584688_759f9353b4_z

В обявеното си днес решение по делото SABAM срещу Netlog (C-360/10), Съдът на Европейския съюз се занимава с това доколко е допустимо на хостинг доставчик да бъде съдебно разпоредено да въведе за всички свои клиенти, общо и превантивно, на собствени разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на по-голямата част от информацията, съхранявана на сървърите му, с цел да идентифицира електронните файлове, съдържащи музикални, кинематографски или аудио-визуални произведения и да блокира техния обмен.

Преюдициалното запитване на първоинстанционния белгийски съд е много сходно с онова по дело C-70/10 SABAM срещу Scarlet (повече тук), с основната разлика че ответникът в настоящото производство (Netlog) не е доставчик на интернет услуги (като Scarlet), а оператор на социална мрежа.

Съдът започва с уточнението, че

оператор като Netlog, който поддържа платформа на социална мрежа онлайн, съхранява на сървърите си информацията, предоставена от ползвателите на тази платформа във връзка с техния профил, и че при това положение Netlog е доставчик на услуги за съхраняване на информация по смисъла на член 14 от Директива 2000/31.

Това, което следва по-нататък е

почти дословното цитиране от SABAM срещу Scarlet

което важи и за заключението, а именно че директивите

  • 2000/31/ЕО (Директивата за електронната търговия),
  • 2001/29/ЕО (авторско право в информационното общество) и
  • 2004/48/ЕО (правоприлагане на права на интелектуална собственост)

разгледани заедно и във връзка с изискванията, произтичащи от защитата на приложимите основни човешки права, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпореждане, постановено срещу доставчик на хостинг услуги, да въведе спорната система за филтриране

  • на информация съхранявана на сървърите му от неговите потребители;
  • която да прилага без разграничение към всички тези потребители;
  • превантивно;
  • изцяло на свои разноски и
  • без ограничение във времето.

само за да идентифицира файлове, чиито права на интелектуална собственост жалбоподателят твърди че притежава, и за да предотврати споделянето им между потребителите на социалната си медия.

Какво значение има решението за правоносителите?

Правоносителите не могат (ефективно) да принудят собственик на социална медия да пречи на обмена на съдържание, извършван от неговите киенти (потребители на социалната мрежа).

Какво значение има решението за потребителите на интернет?

Потребителите на интернет са едни от печелившите, макар и да не получават картбланш за свободното споделяне на авторскоправно защитено съдържание. Принципно правоносителите биха могли да преследват всеки случай на неразрешено споделяне по отделно, но не могат да натиснат killer-switch-а на доставчика на услугата и така да решат проблема генерално.

Какво значение има решението за доставчиците на интернет?

Подобно на казуса Scarlet срещу SABAM и това решение е много положително за доставчиците на интернет и най-вече за онези, които се занимават с хостинг услуги.

Видно е, че сега действащата правна рамка не може току-така да им вмени определени функции и задължения.

Някой дали още вярва на приказките, че ACTA няма да промени нищо -)?