Tag: филтриране

ITU стандартизира следенето чрез Deep Packet Inspection

Image: WCIT 2012 by itupictures on Flickr
WCIT 2012

Онези от вас, които се интересуват от регулацията на електронните съобщения със сигурност знаят, че в момента в Дубай протича WCIT или конференцията на Международния съюз по далекосъобщенията (Internetaional Telecommunication Union или ITU).

Най-лошите прогнози

които се правеха във връзка с тази конференция, засега се сбъдват.

Какво имам предвид ли?

Снощи Асен Генов сподели този линк на Facebook, от който е видно, че международният телекомукационен регулатор е стандартизирал изключително проблемната технология на Deep Packet Inspection.

Във Facebook Асен поиска становището на няколко души, в това число и на моята скромна особа, поради което реших да драсна този кратък блогпост.

Сега към основния въпрос – какво е Deep Packet Inspection?

Мисля, че най-доброто сравнение е онова с постепенно отмиращия свят на пощата.

Представете си една пощенска станция, в която пристигат писма за живеещите в нейния район получатели. Принципно писмата следва да се разпределят между работещите в станцията служители, които пък трябва да ги раздадат на получателите им.

Представете си, обаче, че вместо директно да преминат към раздаването, служителите в пощенската станция

първо отварят писмата, изчитат ги

и в зависимост от съдържанието им решават, дали да ги раздадат на получателите им, съответно кога и при какви обстоятелства да се случи това.

Това во кратце се случва и когато доставчиците на електронни съобщителни услуги използват Deep Packet Inspection – те могат да проверяват съдържанието на електронната ни комуникация и в зависимост от това, да определят съдбата й.

Следващият логичен етюд от рисуваната с толкова тъмни краски картина е филтрирането на определено съдържание или пък евентуалното му пренасочване му към т. нар. правоприлагащи органи.

Дали това ще се случи, обаче до голяма степен зависи от нас – активните гласоподаватели.

Вече със сигурност знаем как стоят нещата, а това ще ни даде възможност

да изградим подходяща стратегия за противодействие

Условието за това е да останем будни и да не позволяваме да ни успиват!

Веселият Роджър под сериозен обстрел в Северно море

Image: The jolly roger by Jim Mead on Flickr
The jolly roger

Като малък „Островът на съкровищата“ от Робърт Луи Стивънсън ми беше една от любимите книги. От нея (освен много други интересни неща) научих и

кой или какво е

Веселият Роджър: символ, който в днешно време е придобил известност в един малко по-различен контекст – на (непозволеното от правоносителите) споделяне на съдържание.

Безспорно тази символика се подхранва много успешно от популярния BitTorrent сайт

The Pirate Bay

чието лого за капак изобразява старовремски пиратски кораб.

Същият този кораб в последните няколко години обаче бе подложен на сериозен топовен обстрел от флагманските кораби на редица съдилища в държави от Северозападна Европа.

В тази връзка вчера научих за

още 2 морски схватки

от които The Pirate Bay едва ли ще излязат победители.

Общото помежду им е, че са се състояли в района на Северно море и по-точно пред съдебните брегове на Холандия и Англия.

Холандската морска битка е по-стара и датира от 11 януари 2012, докато резултатът от английската бе обявен вчера.

В решението си Областният съд на Хага (Rechtbank s Gravenhage) приема, че

интернет потребителите всъщност нарушават

авторски (и сродни) права, когато използват торент технология, за да си набавят съдържание.

Това според съда се дължи на особеностите на торент технологията, която не само прави възможен download-а на файлове (или възпроизвеждане по правному), но едновременно с това води до upload (поне) на части от вече свалените такива.

Принципно областният съд приема, че download-ът на съдържание (дори от нелегален източник!) е ОК, но не такива са вижданията му по отношение на upload-а. В последния съдът съзира нарушение на изключителното право на авторите (или други правоносители)

да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.

Зад този помпозно звучащ състав всъщност се крие онова, което на английски звучи като „making available right“, а на родна реч омайна сладка спокойно са могли да преведат като „право на публично предоставяне“.

Така, приемайки нарушението, Хажкият съд е наложил на интернет доставчиците Ziggo и XS4ALL привременна мярка, изразяваща се в блокирането на достъпа на техните потребители до сайта The Pirate Bay. Като правно основание са послужили член 26d от Закона за авторското право и член 15e от Закона за правата, сродни на авторското право. Тези разпоредби са резултат от транспонирането на чл. 8 от директива 2001/29/ЕС и са насочени срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродните нему права.

В духа на европейското решение в казуса SABAM v Scarlet, холандският съд се е

опитал да претегли

правата на правоносителите от една страна срещу основните права (най-вече на свободно изразяване и достъп до информация) на интернет потребителите от друга и опитът му звучи така:

За Областния съд е очевидно, че носителите на права понасят щети от свободното предлагане на нелегално съдържание от абонатите на The Pirate Bay. В края на краищата, правоносителите пропускат да реализират доходи от това споделяне. Съдът не се съгласява с твърдението на Ziggo и XS4ALL, че за проблемите в развлекателната индустрия са отговорни и други фактори като генерално лошата икономическа ситуация или това, че правоносителите не участват в достатъчна степен в онлайн разпространението на своето съдържание. Областният съд не е длъжен да установява точния размер на понеснеите от правоносителите щети.

Като отчита факта, че незаконното съдържание споделяно на The Pirate Bay представлява между 90 и 95% от всички 3.5 милиона торенти, Областният съд е на мнение, че претеглянето на интереси трябва да бъде в полза на носителите на права.

Предмет на решението на

английския Висш съд (High Court)

също е The Pirate Bay и достъпът до него, като в основната си част то звучи доста подобно на холандското.

Като основна отлика все пак  се откроява липсата на „оправдание“ за интернет потребителите по отношение на download-а на съдържание. Това обаче се дължи на особеността на британското копирайт право, което не познава типичното за континентална Европа изключение, наречено „право на копие за лично ползване“.

В допълнение английският Висш съд още не е наредил на интернет доставчиците да блокират достъпа на клиентите си до The Pirate Bay, но това се очаква да се случи на следващото заседание.

Може би това е и причината, поради която в английското решение дори мимоходом не се споменава баланса между правоносители и потребители.

Линковете в неделя

Здравейте приятели на Неделна поща – седмичния дайджест за интересни новини от дигиталния свят.

Тенорът на днешното издание ще бъде блокирането и филтриране на съдържание, което започва да добива особения символизъм на проблемна

глобализация в рамките на Web 2.0

От Щатите всекидневно ни достигат новини, свързани със законопроектите SOPA и PIPA, които в последните дни на отиващата си седмица обаче ставаха все по-добри: така първо Ars Technica съобщи, че определени представители на американския Конгрес са започнали да се подават на натиска, оказван им системно от техни избиратели и публично да преосмислят досегашната си подкрепа. Не само това, но и Victoria Espinel (шефката на администрацията, призвана да прилага SOPA/PIPA) се изказва по-скоро критично към законопроектите в сегашния им вид.

От европейската страна на Атлантика

новините, свързани с филтриране и блокиране, обаче са по-скоро обезпокояващи.

Според цитирана от BoingBoing информация, съд в Хага е наредил на интернет доставчиците XS4ALL и Ziggo да блокират достъпа на клиентите си до торент сайта The Pirate Bay. В светлината на казуса Sacarlet v SABAM, това решение ми се струва изключително проблематично. XS4ALL и Ziggo са обявили, че ще се обърнат към апелативната инстанция и аз съм истински любопитен какво ли ще отсъди тя.

Може би не до там приятни новини ни достигат и от

бреговете на Индийския океан

където, макар и с по-различен фокус, се завихря интересна дискусия, свързана с блокирането и филтриране на съдържание.

Ако си спомняте, неотдавна похвалих Facebook, че в конфронтация с индийски правителствени кръгове, са отказали да цензурират създадено от потребителите си и качено от същите тях на сървърите на компанията съдържание. Уви, според индийския ITLB Blog това за сега не е последната дума във възникналия спор, който е бил отнесен до Висшия съд на Делхи.

Съдът на свой ред е приел, че (хостинг?) провайдърите са длъжни да внедрят технически мерки и механизми, с които да гарантират, че потребителите им не ще бъдат в състояние да качват обидни, вулгарни, нецентурни и богохулни материали.

Това е то глобализацията…

Но понеже Неделна поща никога не завършва с лоши новини, за конец ви слагам линк към резултата от вчерашните протести против проучванията за добив на

шистов газ

които с още малко зор, и ако е рекъл Господ, могат да се увенчаят с финален успех.

С това се разделям с вас и ви пожелавам приятно четене и весела и успешна седмица!

Как ще PIPA SOPA-та и къде в целата схема е европейският #NoDisconnect?

 

Image by Opensourceway on Flickr
What's on the blacklist? Three sites that SOPA could put at risk

Отдавна мислех да напиша един пост за задаващото се на интернет хоризонта американско законодателство в лицето на The Stop Online Piracy Act (SOPA) и неговия законотворчески братовчед The Protect IP Act (PIPA).

Прочее, считах тази материя за строго правна, но днешните вчерашните постове на Йовко и Chris ми показаха, че темата всъщност вълнува далеч не само юристите.

Та, така.

В защитата на интелектуалната собственост

съществува един много стар принцип, който гласи what is worth copying is (prima facie) worth protecting.

От произнасянето си преди стотина години, този obiter dictum от настолния английски казус University of London Press Ltd v University Tutorial Press Ltd се е превърнал в нещо като символ-веруюто на всеки die-hard-copyright-enforcer.

В защитата на интелектуалната собственост принципно няма нищо лошо и такава е леко наивно звучащата позиция на двата законопроекта – ако се вгледате в уводните им словеса ще откриете, че те носят по Шекспировски хубави определения:

a bill to promote prosperity, creativity, entrepreneurship, and innovation by combating the theft of U.S. property, and for other purposes.

е всъщност поетичното название на SOPA, а и PIPA не остава по-назад, самоопределяйки се като

a bill to prevent online threats to economic creativity, and theft of intellectual property, and for other purposes.

Предвид многобройните норми, защитаващи интелектуалната собственост, като интересен изпъква въпросът какво е новото при SOPA/PIPA и как те ще се стремят да го постигнат.

Генерално

и двата законопроекта

целят да борят нарушения, произтичащи от чужди сайтове (foreign infringing sites в реториката на SOPA и rogue websites operated and registered overseas според PIPA), като споделят и сходства в мерките, които главният прокурор на САЩ (в случая на SOPA) или американските съдилища (в случая на PIPA) могат да предприемат срещу въпросните сайтове.

Мерките се изразяват в разпореждания към американските интернет доставчици да блокират достъпа на потребителите си до проблемните чужди сайтове на ниво domain name и защитниците на SOPA и PIPA ги спрягат като едва ли не дългоочакваното Wunderwaffe в борбата им с нарушителите.

Същите мерки, освен към чужди сайтове, могат по аналогия да се прилагат към американски интернет търсачки (напр. Google), както и към доставчици на платежни услуги (като PayPal). Сиреч, търсачките могат да бъдат задължени да блокират или филтрират резултатите от търсенето на потребители си, а доставчиците на платежни услуги – да блокират трансфера на плащания от или към чужди нарушители.

Това е и Рубиконът, който SOPA и PIPA към момента прекрачват, и който дълго време се считаше за сакрален. От тук идват масивните критики, че филтриране и нежели блокиране на ниво DNS на практика би унищожило интернет, такъв какъвто го познаваме.

Другият сериозен проблем е, че мерките са замислени да бъдат предварителни, което означава, че първо ще бъдат налагани и едва след това засегнатите от тях ще могат да им се противопоставят.

Чисто юридически става дума за едно доста мащабно обезпечително производство, чийто резултат de facto ще бъде като на влязло в сила решение, защото не очаквам огромното мнозинство от засегнати чужденци да водят и евентуално да печелят делата си в САЩ.

Според мен конституционалността на този подход е съмнителна и предполагам, че (скоро след влизането си в сила) SOPA/PIPA ще има да занимават американския Върховен Съд.

Summa summarum

в сегашния си вид SOPA и PIPA приличат не на финия и остър скалпел, с когото правоохранителите внимателно да отстраняват единствено и само нарушения, а на широкия тракийски меч, който при все че би гарантирал бързина и ефективност, би произвел сериозно количество колатерални щети.

С това се насочвам

към втората тема

на днешния си пост – наскоро анонсираната от комисар Нийли Крус инициатива #NoDisconnect.

Според представите на Крус

The “No Disconnect strategy” will assist people in four ways:

  • Developing and providing technological tools to enhance privacy and security of people living in non-democratic regimes when using ICT.
  • Educating and raising awareness of activists about the opportunities and risks of ICT. In particular assisting activists to make best use of tools such as social networks and blogs while raising awareness of surveillance risks when communicating via ICT.
  • Gathering high quality intelligence about what is happening “on the ground” in order to monitor the level of surveillance and censorship at a given time, in a given place.
  • Cooperation. Developing a practical way to ensure that all stakeholders can share information on their activity and promote multilateral action and building cross-regional cooperation to protect human rights.

Големият акцент тук изглежда се поставя на защитата на основните човешки права в недемократични общества, без обаче да се отчита все по-проблематичната роля на защитата на интелектуална собственост в уж демокрациите и все по-честите и конфликти с правата, над които #NoDisconnect май е призван да бди.

Не само това, но и решението на Крус да назначи бившия немски министър Карл-Теодор цу Гутенберг (Karl-Theodor zu Guttenberg) като координатор на инициативата си буди известно съмнение.

Image by World Economic Forum on Flickr
Karl-Theodor Freiherr zu Guttenberg - World Economic Forum Annual Meeting 2011

Още докато беше член на федералния кабинет, цу Гутенберг неколкократно подкрепи т. нар. Zugangserschwerungsgesetz, в буквален превод “Закон, затрудняващ достъпа до интернет”, а след като излезе наяве, че е изплагиатствал големи количества от докторската си дисертация, любимецът на Меркел бе принуден да подаде оставка.

С една дума, Крус е намерила the perfect man for the job и изобщо не бива да се учудва на критичните реакции, че при #NoDisconnect всъщност става дума за едно недоносче.

Вместо извод

ще кажа, че скоро от западния Атлантик към нас ще се понесе свиреп циклон и то във време, в което европейската синоптична прогноза не предвижда завихрянето на адекватен антициклон.

Опциите ни не са много, и ако можеме да разчитаме на нещо, то е заинтересованите от SOPA и PIPA индустрии да открият нефелността на не дотам обмислените си намерения и сами да се откажат от тях.