Tag: Холандия

Писмо от Холандия: само неутралната мрежа е истинска мрежа

Image: Amsterdam clogs dailyshoot by Leshaines123 on Flickr
Amsterdam clogs dailyshoot

Преди по-малко от година долната камара (Tweede Kamer) на холандския парламент прие проектозакона за мрежова неутралност и този акт беше повод за широко изразена радост измежду радетелите за свободен достъп до интернет и информация като цяло.

За окончателното приемане на закона обаче бе нужно и неговото гласуване в горната камара, или Сената, на малкото кралство и това се случи вчера.

Какво пише в закона?

Обновеният холандски Закон за далекосъобщенията (Telecomwet) забранява блокирането и изкуственото забавяне на скоростта при интернет доставката. Понеже последното се осъществява най-често с помощта на т. нар. deep packet inspection, въпросната технология ще подлежи на сериозна регулация и тя на практика тя ще бъде допустима само при изчерпателно изброени в закона условия, или, когато потребителите са дали изричното си съгласие.

Друга интересна особеност на новоприетия закон е ограничаването на възможностите за прекъсване на интернет свързаността, като това ще бъде възможно само в случаи на измама или неплащане на дължима и фактурирана сума.

Какво означава това?

Мисля, че най-точният и най-краткият отговор е: засилване на правата на потребителите на интернет.

Така от една страна потребителите ще могат да разчитат на ясно разписани правила, както и на сигурността, че интернет доставчиците не ще могат да ограничават, спират или блокират достъпа до определени приложения.

Какви приложения ли?

В черния списък на доставчиците най-често влизат онези апликации, които или дублират собствените им услуги (Skype, видео по поръчка) или са в състояние да им докарат проблеми, какъвто обикновено е случаят с програмите, свързани с P2P трафика.

От друга страна, забраната за нарушаването на интернет свързаността изглежда като доста надежден инструмент срещу разните му там модели на трите удара и прочее праводържателски въжделения.

С други думи: само еднаквото третиране на всеки байт от информационния поток гарантира наличието на истинска мрежа и свързаното с нея право на информационен достъп.

Има ли друго интересно?

Да, и това е, че едновременно с циментирането на мрежовата неутралност в рамките на същия този Telecomwet се осъществява дългоочакваното транспониране на директива 2009/136, позната и като e-privacy directive. Тук за разлика от холандците не изоставаме, даже сме ги и изпреварили леко: у нас това се случи през декември миналата година и промените влязоха в новосъздадения чл. 4а от Закона за електронната търговия (ЗЕТ).

В завършек

да кажа, че макар и мрежовата неутралност да не спада към най-наболелите проблеми у нас, ще е много положително, ако родната политика се огледа в северозападна посока и вземе та привнесе малко добри практики от Низоземското кралство.

Веселият Роджър под сериозен обстрел в Северно море

Image: The jolly roger by Jim Mead on Flickr
The jolly roger

Като малък „Островът на съкровищата“ от Робърт Луи Стивънсън ми беше една от любимите книги. От нея (освен много други интересни неща) научих и

кой или какво е

Веселият Роджър: символ, който в днешно време е придобил известност в един малко по-различен контекст – на (непозволеното от правоносителите) споделяне на съдържание.

Безспорно тази символика се подхранва много успешно от популярния BitTorrent сайт

The Pirate Bay

чието лого за капак изобразява старовремски пиратски кораб.

Същият този кораб в последните няколко години обаче бе подложен на сериозен топовен обстрел от флагманските кораби на редица съдилища в държави от Северозападна Европа.

В тази връзка вчера научих за

още 2 морски схватки

от които The Pirate Bay едва ли ще излязат победители.

Общото помежду им е, че са се състояли в района на Северно море и по-точно пред съдебните брегове на Холандия и Англия.

Холандската морска битка е по-стара и датира от 11 януари 2012, докато резултатът от английската бе обявен вчера.

В решението си Областният съд на Хага (Rechtbank s Gravenhage) приема, че

интернет потребителите всъщност нарушават

авторски (и сродни) права, когато използват торент технология, за да си набавят съдържание.

Това според съда се дължи на особеностите на торент технологията, която не само прави възможен download-а на файлове (или възпроизвеждане по правному), но едновременно с това води до upload (поне) на части от вече свалените такива.

Принципно областният съд приема, че download-ът на съдържание (дори от нелегален източник!) е ОК, но не такива са вижданията му по отношение на upload-а. В последния съдът съзира нарушение на изключителното право на авторите (или други правоносители)

да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.

Зад този помпозно звучащ състав всъщност се крие онова, което на английски звучи като „making available right“, а на родна реч омайна сладка спокойно са могли да преведат като „право на публично предоставяне“.

Така, приемайки нарушението, Хажкият съд е наложил на интернет доставчиците Ziggo и XS4ALL привременна мярка, изразяваща се в блокирането на достъпа на техните потребители до сайта The Pirate Bay. Като правно основание са послужили член 26d от Закона за авторското право и член 15e от Закона за правата, сродни на авторското право. Тези разпоредби са резултат от транспонирането на чл. 8 от директива 2001/29/ЕС и са насочени срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродните нему права.

В духа на европейското решение в казуса SABAM v Scarlet, холандският съд се е

опитал да претегли

правата на правоносителите от една страна срещу основните права (най-вече на свободно изразяване и достъп до информация) на интернет потребителите от друга и опитът му звучи така:

За Областния съд е очевидно, че носителите на права понасят щети от свободното предлагане на нелегално съдържание от абонатите на The Pirate Bay. В края на краищата, правоносителите пропускат да реализират доходи от това споделяне. Съдът не се съгласява с твърдението на Ziggo и XS4ALL, че за проблемите в развлекателната индустрия са отговорни и други фактори като генерално лошата икономическа ситуация или това, че правоносителите не участват в достатъчна степен в онлайн разпространението на своето съдържание. Областният съд не е длъжен да установява точния размер на понеснеите от правоносителите щети.

Като отчита факта, че незаконното съдържание споделяно на The Pirate Bay представлява между 90 и 95% от всички 3.5 милиона торенти, Областният съд е на мнение, че претеглянето на интереси трябва да бъде в полза на носителите на права.

Предмет на решението на

английския Висш съд (High Court)

също е The Pirate Bay и достъпът до него, като в основната си част то звучи доста подобно на холандското.

Като основна отлика все пак  се откроява липсата на „оправдание“ за интернет потребителите по отношение на download-а на съдържание. Това обаче се дължи на особеността на британското копирайт право, което не познава типичното за континентална Европа изключение, наречено „право на копие за лично ползване“.

В допълнение английският Висш съд още не е наредил на интернет доставчиците да блокират достъпа на клиентите си до The Pirate Bay, но това се очаква да се случи на следващото заседание.

Може би това е и причината, поради която в английското решение дори мимоходом не се споменава баланса между правоносители и потребители.

Писмо от Холандия: да улесним обмена на съдържание!

Image: Bernt Hugenholtz by Kennisland on Flickr
Bernt Hugenholtz

Radio Netherlands Worldwide ни съобщава, че холандското правителство е решило да улесни използването на съдържание предмет на авторскоправна закрила, без това да води до нарушаване правата на съответните правоносители.

В тази връзка радиомедията цитира Бернт Хюхенхолц (Bernt Hugenholtz) от държавната комисия за авторско право:

Ние всички обичаме YouTube, но много от клиповете там са на практика ремикси на материали, защитени от авторското право. При все, че при повечето от тях става дума за пародии, политически коментари или просто някакви абсурди, стриктното прилагане на днешния закон противоречи на тяхното съществуване.

Според Хюхенхолц европейските закони за авторско право вече са тотално демоде, защото изключенията, които те допускат за използването на защитено съдържание не отчитат новите технологии.

Необходима е нова концепция, подобна на американската честна употреба.

Това скоро може да бъде реалност и за нея свидетелства изказването на холандския заместник-министър на правосъдието Фред Тийвен (Fred Teeven), според когото правителството в Хага работи по нова регламентация на ползването на съдържание.

Решения от типа на честната употреба са предмет на все по-сериозна дискусия и в Германия.

За съжаление, на европейско равнище Комисията се концентрира много повече в борбата с нарушения на авторското право, отколкото с осмислянето на нови и декриминализиращи модели на ползване.