Tag: Явор Колев

Линковете в неделя

Здравейте ценители на любопитните новини в неделя!

Винаги сме знаели, че борбата на носителите на права на интелектуална собственост с ползвателите на интернет е

безмилостно жестока

и като доказателство за това тази седмица от Франция ни достига новината, че няколко дружества за колективно управление на авторски и сродни права са подели съдебна офанзива срещу интернет доставчиците Orange, Free и Numericable, както и срещу Google, Yahoo и Microsoft в качеството им на търсачки, изисквайки от тях да блокират достъпа на френските си потребители до 4 сайта за споделяне на съдържание.

Интересното е, че това се случва само седмица след обещаните от Саркози промени в HADOPI законодатеството, които в бъдеще да обхващат не само пиър-ту-пиър (P2P) трафика, но и дирктното сваляне (DDL) и стрийминга.

В противовес на горното,

у нас

на провелата се в началото на седмицата в София конференция на тема „Стимулиране на бизнеса в дигитална среда”, американският посланик Уорлик чистосърдечно си признал, че свалял филми от Zamunda и Arena.

Може би само дипломатическият му имунитет го е спасил да не бъде арестуван от взелия дейно участие на същия този форум борец с интернет пиратството Явор Колев.

Безспорно, водите на авторскоправната защита са дълбоки и мътни. За това колко трудно се плува в тях ни съобщава и Харвардският блог INFO/LAW, в който се анализира идеята за учредяване на копирайт върху чертите на лицето, като по-този начин се въведе една допълнителна

защита на личната неприкосновеност

която да противодейства на нежеланото споделяне на снимки в социалните мрежи, като на пример Facebook.

Апропо, Facebook.
Интересната неделна новина свързана с най-голямата социална мрежа в света е, че твърдо се е противопоставила на определени въжделения на индийското правителство и е отказала да цензурира създадено от потребителите си съдържание (user generated content).

Коментарът ми тук може да бъде само: похвално!

В Европа

където отдавна са радваме на най-високите стандарти на защита на личната сфера и личните данни, въведени от директива 95/46/ЕО, се подготвя нов регламент, който не само да утвърди статуквото, но и да изчисти понатрупалите се в последните години системни грешки.

Колегите от Privacy International вече са публикували първия си кратък коментар.

По-скоро в графата

куриозни

спадат две съобщения, описващи интелектуалноправните неволи на Apple Inc.

Първо се оказва, че (за сега) марката iPad за Китай не принадлежи на ябълковия концерн, а на китайското подразделение на тайванската фирма Proview Electronics.

Второ, Apple е на път да загуби голяма част от патентните си дела срещу използващите операционната система Android производители на мобилни устройства като Motorola и Samsung.

Казано другояче: който патент вади другиму, от патент умира!

С това се разделям с вас и ви пожелавам приятно четене и весела и успешна седмица!

Arena и Zamunda: къде е границата между обществената нетърпимост и разумните решения?

Снощи чрез Facebook съобщение разбрах за състоялата се в столичния хотел Радисън конференция на тема „Стимулиране на бизнеса в дигитална среда”.

От учудващо оскъдната информация

в мрежата (как може да не е направен сайт за събитието?) се разбира, че отново основно е предъвквано свободното (или нерегламентираното според правоносителите) споделяне на съдържание, най-вече въз основа на добре известните не само у нас, но и по света сайтове Arena и Zamunda.

Снимка News.bg
Нейсе, събитието не би имало необходимия за заглавието си flair, ако на него не бе участвал баш-душманинът на българското интернет пиратство и шеф на сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБОП Явор Колев.

Не бях изненадан от генералното му послание на конференцията.

Може би все пак с едно изключение:

“Необяснимо е обаче защо обществото няма непримиримост към тези два пиратски сайта.”

Дали го е казал на сериозно?

Питам се, защото искрено се чудя на Явор Колевата невъзможност да си обясни липсата на непримиримпост у българското общество.

За каква непримиримост изобщо може да става дума, когато в доста райони на милата ни татковина единственият достъп до мейнстрийм културата се осъществява чрез цитираните два сайта?

Погледнах Alexa ранкинга на zamunda.net и arenabg.com. Регионалният (BG) ранкинг на Zamunda е 6, а на Arena 13. Зад тези числа не се крие никаква непримиромст, а пълният пазарен провал (market failure) на развлекателната индустрия.

Мигар правоносителите не са наясно, че в днешно време ползвателите желаят да консумират съдържание тук, сега и на възможно най-достъпни условия?  И че не задоволявайки тази пазарна потребност, правоносителите създават ниша, в която потребителите тутакси вземат нещата в свои ръце и започват (дори и с цената на закононарушения) да обменят съдържание помежду си. Необходимият за целта посредник също не чака втора покана, а директно започва да гради бизнес модела си около споменатия пазарен провал.

В тази връзка на конференцията интересно изказване  е направил Негово Превъзходителство Посланикът на САЩ у нас.

И не, нямам предвид поднесената като бомбастична информация, че Уорлик си бил свалял филми от въпросните сайтове.

По-скоро ме впечатли мнението му, че при решаването на проблема, наречен “споделяне на съдържание” са нужни

нови, разумни решения

Уорлик изглежда е говорил в типичната за един политик абстракция, като или не е споменал конкретните решения, или новинарите просто ги премълчават.

Аз си мисля, че е по-скоро първото.

Всуе, неотдавна и Нийли Крус имаше същия проблем.

Заради това ще вляза в ролята на advocatus diaboli и ще предложа следните идеи:

Правоносителите трябва час по-скоро да превъзмогнат пазарния си провал, който до голяма степен се дължи на назадничавата и репресивна политика, която те преследват, а именно да наказват ползвателите си наместо адекватно да се ангажират с техните потребности.

Това, разбира се, не ще бъде лесно, защото вече налице са цели поколения, за които е напълно в реда на нещата да консумират съдържание, за което да не плащат нито стотинка. За тези ползватели Zamunda и Arena не са някакви дигитални злосторници, а най-удобният канал за достъпване на развлечение.

Защо правоносителите не използват тази маркетингово добре утъпкана пътека, а се опитват да я заринат с фадромите на авторскоправната защита?

Защото там някъде според мен се очертава границата между нетърпимостта и новите, разумни решения.

Колкото по-скоро правоносителите се занимят с нея, толкова по-вероятно е задействането на функциониращи и задоволителни за всички участници бизнес модели.

Съвместна акция на ГДБОП и БАМП пълна с въпросителни

Image: *
Буквално преди броени минути в българския интернет прозвуча писъкът последвал поредната акция на ГДБОП срещу торент тракер, който се намирал в София.

“Дали погина българският Алдераан?”, ми беше първата реакция и още преди да се сетя, че той се хоства в друга галактика, прочетох статийката. Тя обаче се оказа толкова безсъдържателна, че взех да търся някаква с нещо по-надеждна информация.

На страницата на МВР открих прессъобщението, от което новинарският сайт бе почерпил вдъхновение, но за мое съжаление то се оказа точно толкова нищо не казващо, че даже ми стана неудобно от критиката ми към news.bg.

Ta, какви са фактите?

На прима виста

  1. ГДБОП са провели акция съвместно с БАМП;
  2. Акцията е била насочена срещу неназован български торент тракер, който в продължение на 3 години е предлагал авторски произведения (музика, филми, софтуер и други) без съгласието на правоносителите;
  3. Резултатът на акцията е изземането на компютърната система, която е поддържала торент тракера.

Както може да са види, информацията е повече от оскъдна.

Веднага се присетих за някои

въпроси, които остават неизяснени

и чийто отговор интересува не само мен, но и българската интернет общественост:

  1. Кой е торент тракерът?
  2. Кои са засегнатите произведения?
  3. Кои са засегнатите правоносители и по силата на какво БАМП ги представлява?

В интерес на сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” е да даде изчерпателен отговор и генерално да предоставя повече смислена информация относно акциите си. Така не само ще спечели повече сподвижници за важната си кауза, но и по-трудно ще попада под обществената критика, че действа поръчково и удря само определени интернет платформи, а покровителства други.

* ГДБОП on computerworld.bg

Защита на личните данни, трафични данни и авторски права: заровете са хвърлени

Image: Swedish Police by Hakan Dahlstrom on Flickr
Swedish police

За шведския казус на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone) научих едва преди няколко дни. Ако се учудвате, защо не съм сложил линк към сайта на ePhone, то e защото след кратко търсене не намерих такъв…
Малко е учудващо за интернет доставчик да няма лесно откриваем сайт, ала нейсе – реших да не си хабя силите в (напразно) търсене, а най-паче за написването на този блогпост.

Та за какво става дума?

На кратко, за споделянето от неизвестно лице на 27 аудио книги, върху които издателите имат изключителни права. Споделянето е било извършено използвайки интернет достъпа доставен от ePhone. Поставените от издателите искания на информация (разписани у нас в чл. 95г от ЗАПСП) са били оспорвани от ePhone на всички инстанции, като на края шведският Върховен съд изпраща преюдициално запитване до Съда на европейския съюз.

Излязлото вчера заключение на генералната адвокатка Niilo Jaaskinen е достъпно само на няколко езика, като аз го четох на немски.

Казусът е много интересен

защото се занимава с поредния сблъсък на две от гарантираните от Хартата на Европейския съюз права – защитата на личните данни срещу защитата на интелектуалната собственост.

Поредният казус, защото Съдът вече на два пъти, а именно в делата Promusicae (C-275/06) и LSG (C-557/07) се опита да даде напътствия, как да се преценяват конфликти от такъв характер.

Какво е новото, ще вземе да попита някой тогава?

Ей, ама не се ли сещате?

Ок, ок – ами, да – директивата за задържане на трафичните данни вече е транспонирана (почти) навсякъде в Европейския съюз.
Е, не съвсем де – в Швеция още не е, макар и това според Jaaskinen да не е от особено значение.

Преюдициалното запитване

в plain text звучи така (подчертаното е от мен)

Изключва ли Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО1 (Директива за съхраняване на данни), и по-специално членове 3, 4, 5 и 11 от нея, прилагането на национална разпоредба, която е приета въз основа на член 8 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост2 и която допуска, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на притежателя на авторското право или на неговия представител информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението? Във връзка с този въпрос се приема, че лицето, което иска издаването на разпореждането, е представило доказателства за нарушаването на конкретно авторско право и че тази мярка е пропорционална?
Има ли значение за отговора на първия въпрос фактът, че съответната държава членка все още не е транспонирала Директивата за съхраняване на данни, въпреки че срокът за това е изтекъл?

Главният въпрос

всъщност може да се сведе до

Може ли национална разпоредба да предвижда предаването на задържани трафични данни на недържавни органи, за да ги използват при идентифицирането на нарушители на права на интелектуална собственост, въпреки че директивата за задържане на трафични данни не предвижда изрично такъв сценарий?

Ако това все още не ви звучи достатъчно плашещо, то нека ви успокоя: the worst is still to come!

В заключението си

генералната адвокатка Jaaskinen първоначално достига до правилния междинен извод, че

Съществуващата правна рамка на Европейския съюз не предвижда необходимите подробности относно задържането и предаването на лични (трафични) данни, които са възникнали в следствие на електронна комуникация, за която частно частно лице твърди, че нарушава негови права на интелектуална собственост. (преводът мой)

След което навлиза в дълбоките води на основните човешки права и отбелязва, че

Правото на защита на личните данни и личната неприкосновеност от една страна и защитата на интелектуалната собственост от друга, трябвда да бъдат еднакво обезпечени. Носителите на права върху интелектуална собственост не бива да бъде привилегировани, като им се даде достъп до лични данни, които са били законно задържани, но за цели, нямащо нищо общо със защита на техните права (на интелектуална собственост). Достъпът до задържаните данни може да се извършва единствено в съответствие с разпоредбите на Европейския съюз, приложими при защитата на личните данни и само, ако националният законодател предварително е приел конкретни разпоредби в съответствие с член 15 от директива 2002/58. (преводът мой)

И завършва с

конкретния отговор

на преюдициалното запитване, според който

Директивата (за задържане на трафични данни) не се прилага при обработването на лични данни за цели, различни от онези, изброени в нейния член 1 (1).
Директивата обаче не изключва приемането на национални разпоредби, които в рамките на гражданскоправно дело да задължат доставчиците на интернет услуги да предоставят на носители на права на интелектуална собственост информация, с която правоносителите да идентифицират потребители на интернет, които нарушават техните права.
Предоставянето на тази информация от друга страна следва да се извършва само въз основа на подробни и предварително приети национални разпоредби, които са в съответствие с Европейското законодателство, регулиращо защитата на личните данни и са били задържани единствено за целта да бъдат предадени на правоносители. (преводът мой)

Какво означава това?

Гпоспожа Jaaskinen на практика препоръчва директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.

Ами това е. Както писах по-горе, заровете са хвърлени, камъчето е изплюто и нещата са повече или по-малко ясни.

Приемането само на национални разпоредби би било неефективно, защото интернет не зачита националните граници. В този смисъл очаквам Съдът да потвърди заключението на Jaaskinen и да препоръча на политическите органи на Съюза да ъпдейтнат директива 2002/58.

Какъв е изводът за интернет потребителите

които държат на непроменена защита на личното си пространство?

Бих им препоръчал да вземат нещата в свои ръце и максимално да окастрят възможностите на (access) интернет доставчиците да им задържат данните (конкретен пример как).

За да не се стига до запознанства (в по-добрия случай) с шведски полицаи или (в по-лошия) с господина по-долу…

Image: Odessa Internet conferences by Veni Markovski on Flickr
Odessa Internet conferences