Tag: ACTA

Линковете в неделя

May 6 2012 by Emil A. Georgiev

Здравейте любители на хубавите новини в неделя!

Още в първите редове на тази Неделна поща искам да отбележа, че тя съдържа не само вече споменатите хубави, но и интересни, занимателни, че и чак куриозни вести от пресечната точка на информационните технологии и правото.

По смисъла на очертаната в предишните редове градация започвам с развитието около търговското споразумение

ACTA

което бе отговорно за не едно и две заглавия през отиващата си вече седмица.

Първо на Intellectual Property Watch попаднах на леко спекулативното заглавие ACTA In Parliament: Kill Or Repair?, което se занимава с чудесата от храброст, които председателката на правната комисия и френска евродепутатка Мариел Гало (Marielle Galo) се опитва да постигне, като непрестанно лобира за ратификацията на споразумението.

Идеята и е, че тя трябва да се извърши с последваща декларация, която да успокояла духовете на гражданите и предполагам това е предизвикало EFF да напишат we can’t call it dead yet.

Това обаче далеч не бе всичко.

Неуморният Анте Веселс, който като един съвременен Аргус наблюдава развитието в Брюксел оповести чрез ACTA блога, че и председателят на комисията за развитие в Европарламента, чешкият народен представител Ян Захрадил (Jan Zahradil) е повлякъл крак и пренаписал доклада си в насока, изказваща препоръка за приемането на международния документ.

“Къде е добрата новина тогава”, ще ме попитате?

Ами тя дойде кажи-речи в последния момент и нейният вестоносец беше комисарят за информационното общество Нийли Крус (Neelie Kroes). На реч, прознесена на одържаното в Берлин събитие Re:Publica тя бива цитирана със следното изказване

We are now likely to be in a world without SOPA and without ACTA. Now we need to find solutions to make the internet a place of freedom, openness, and innovation fit for all citizens, not just for the techno avantgarde

Boom-bang-crash!

Последвалите заглавия от типа на Neelie says ACTA is doomed от The 1709 Blog и Поражението на АСТА е политическа реалност при Нели Огнянова вече не звучаха толкова учудващо.

Безспорно, последната новина е добра, но все си мисля, че когато битката е за кокал от такъв калибър, то е логично тя да протече повече от брутално, предполагайки дори неочаквани обрати. В тая връзка все ми се върти Лени Кравицовата песен It ain’t over til it’s over и аз ще си отдъхна едва, когато победата ни е окончателно документирана с подпис и печат.

По вече зададения ред продължавам към интересните новини и темата, която съм подбрал е

решението на Съда на Европейския съюз

според което авторскоправната закрила на компютърните програми – и по-конкретно на API – не обхваща тяхната функционалност.

Преди време отбелязах внесеното от генералния адвокат Ив Бот (Yves Bot) заключение, което както гледам Съдът е приел почти дословно.

Решението предизвика силен отзвук, изразяващ се в сериозна скриптурна дейност. За повече по въпроса препоръчвам написаното на The 1709 Blog, от Нели Огнянова, както и от Пейо.

Както предполагам знаете, в момента зад океана тече дело между Oracle и Google, като един от основните проблеми и там се отнася до защитата на APIs. В тази връзка особено интересна ми се стори информацията от Ars Technica, според която председателстващият съдия се е поинтересувал от решението на европейския топ съд.

От тук привличам вниманието ви към

2 блицсъобщения свързани с Facebook

които попадат в графата занимателни.

Първото се отнася до един проблем, който според мен става все по-наболял и това е създаването на Facebook профили на съществуващи физически лица, но не от тях самите, а от техни недоброжелатели. Съдържанието на доста от така създадените профили е не само неистинно, но дори обидно и клеветническо и целта му е да осъществява тормоз върху мнимите си титуляри.

Такъв е случаят на ученичката Alex Boston от щата Джорджа, чиито родители са решили да поемат по трудния на път на съдебната разправа, след като всичките им извънсъдебни усилия са били напразни.

Следващата новина за Facebook отново е от Щатите, но е по-оптимистична и се отнася до все по-честите въжделения на разни работодатели да изискват от подчинените си или от кандидати за работно място паролите от техните профили в най-голямата социална мрежа.

Внесен за разглеждане е специфичен защитен закон, носещ името Social Networking Online Protection Act, който освен към работодатели ще е насочен и към учебни заведения.

Малко дългичка се получи тази Неделна поща, така че ще се ориентирам към финала, а там знаете ви очакват куриозите.

Днес тази чест ще има авторскоправната закрила на

споделени в Twitter снимки

и в този смисъл една доста куриозна новина, отнасяща се до френския фотограф Даниел Морел (Даниел Морел) и до щекотливия въпрос, дали същият има право да получи 120 млн. долара за 17 негови снимки, показващи трагедията след земетресението в Хаити.

Любопитната подробност в случая е, че самият Морел е качил снимките в социалната мрежа и те след няколко много типични за последната ретуита са достигнали до разни алчни ползватели като Getty Images, които (за сега) не са му дали и един сантим.

Дали искът му има сериозни шансове за успех?

Не знам, но ако Морел е стигнал до там да няма какво да яде, то бих го посъветвал да се свърже със вече сериозно заплашения от адипозитас Асен Блатечки.

Приятно четене и плодотворна седмица!

Tags: , , , , , ,
Categories: Лични • No Comments »

CISPA: вие питате, аз отговарям

May 4 2012 by Emil A. Georgiev

Image: CISPA – The solution is the problem by DonkeyHotey on Flickr
CISPA - The solution is the problem

В рамките на разгорещения дебат, който се води около новото и заплашващо да ни залее откъм Атлантика законодателно цунами, бях неколкократно помолен от аудиторията на този блог да представя своите мисли и най-вече обяснения.

Темата е достатъчно сериозна, така че ще си спестя лиричните отклонения и ще почна направо по същество.

Що е то CISPA?

Поредният вещаещ нищо добро акроним, който навлиза в полезрението ни означава Cyber Intelligence Sharing and Protection Act. От тук можете да си дръпнете копие на гласувания му преди седмица в долната камара текст.

CISPA се явява допълнение и изменение към американския National Security Act of 1947, който (както може да се предположи от годината на приемането му) трябва, нека го кажем по-скоро ефемистично, да бъде адаптиран към реалностите на съвремието.

Така погледнато, модерното допълнение на овехтелия закон претендира да бъде нещо като превантивен вал, който да позволява на правоприлагащите органи да се борят по-ефективно с

киберпрестъпления, потенциални заплахи за националната сигурност, детска порнография или трафик на хора.

Как CISPA ще постига целите си?

Въпреки че CISPA не съдържа типичните за американските закони general purposes, отговорът на този въпрос може лесно да се съзре в нейното име, чийто централен елемент е intelligence.

Лично аз бих превел този термин като

събиране на информация с помощта на специални или тайни служби

или най-паче като шпионаж.

Ако след това насочим вниманието си към следващия му по важност елемент, а именно cyber, то вече почти сме наредили пъзела и ни става ясно, че CISPA ще преследва и изпълнява целите си, като улеснява правоохранителните органи при събирането на информация в интернет, както и при последващото й споделяне помежду им.

Тезата, която изграждам тук сякаш се потвърждава от следната формулировка

The Director of National Intelligence shall establish procedures to allow elements of the intelligence community to share cyber threat intelligence with private-sector entities and utilities and to encourage the sharing of such intelligence.

Интересното е, че събирането и споделянето на информация освен администрацията обхваща още частни фирми и доставчици на комунални услуги. Тук налице са следните две особености: (1) въпросните фирми или доставчици трябва да бъдат сертифицирани, сиреч да се наслаждават на доверието на правителството и (2) участието им в шпионажа е доброволно.

С оглед на последното наистина не мога да разбера мотивацията на компании като Facebook, Microsoft или Verizon да присъстват в списъка на поддръжници на CISPA…

Каква информация ще се събира с помощта на CISPA?

Това ще да е обвитата във воала на обтекаемостта cyber threat information. Същата, според съдържащата се в края на закона легална дефиниция, е

information directly pertaining to a vulnerability of, or threat to, a system or network of a government or private entity, including information pertaining to the protection of a system or network from —

‘‘(A) efforts to degrade, disrupt, or destroy such system or network; or

‘‘(B) efforts to gain unauthorized access to a system or network, including efforts to gain such unauthorized access to steal or misappropriate private or government information.

Не знам как ви се струва на вас, но според мен тази дефиниция е много широка и е насочена преди всичко към личните данни на интернет потребителите. Не са предвидени каквито и да е safeguards в полза на последните.

Има ли сходства между CISPA и SOPA/PIPA или дори ACTA?

Хмм, не знам дали на този въпрос може да се даде еднозначен отговор към момента.

За разлика от стопираните заради реакцията на онлайн общността закони или пък подложеното на сериозни дебати Търговско споразумение за борба с фалшифицирането, новият шпионски закон не съдържа изрични препратки към закрилата на интелектуална собственост.

Това, разбира се, не означава, че не може да бъде прилаган и в тази сфера и за това имам следните предположения:

(1) т. нар. и дефинирани в закона cybersecurity systems могат да се използват

… to identify and obtain cyber threat information to protect the rights and property…

и

(2) някои от нашите са направили скрийншот от сайта на конгресмена от Мичиган Майкъл Роджърс (Michael Rogers), от който ясно се чете

H.R. 3523, the Cyber Intelligence Sharing and Protection Act, safeguards U.S. jobs by making it easier to identify and combat cyber threats, which steal over $200 billion in American intellectual property every year.

Ако предположенията ми се сбъднат, то ще станем свидетели на една истински перфидна акция, защото законът, който се продава на народонаселението като защитаващ националната сигурност – и в този смисъл интересите на всички – всъщност ще послужи като долнопробен параван, който да обслужва интересите само на малцина.

Има ли сходства между CISPA и директивата за задържане на трафични данни?

Да, определено и те се изразяват в това, че и двата нормативни документа третират събирането, обработването и задържането на лични данни с претенцията, че осъществяват антикриминална превенция.

Другото общо помежду им са използваните неясни дефиниции, като на пример при cyber threat information в случая на CISPA или serious crimes у директива 2006/24.

Какво ще е въздействието на CISPA извън територията на САЩ?

Според мен голямо, защото нека не се заблуждаваме – икономическото и политическото влияние на Съединените Щати върху интернет е огромно. С такова законодателство не ще бъде далеч моментът, в който всеки софтуерист или пък критично настроен публицист ще има много добрия шанс да се превърне в cyber threat и като резултат ще има да си ги гледа Щатите само през крив монитор.

The worst case би настъпил, ако – противно на всякаква здрава (и пазарна) логика – към списъка на поддръжници се присъединят още Google и Twitter и запачнат да споделят информацията на своите потребители със задокеанския law enforcement.

За финал

искам да уточня, че правоохранителните органи могат да се сдобият с така желаната информация и сега, макар и само с цената на съдебно нареждане.

За кой гявол им е да си спестяват пътя до кадията – е, това нито CISPA, нито нейните поддръжници желаят да споделят.

 

P.S. Ще се радвам да обсъдим допълнителни въпроси, добавки или мнения в коментарите под статията.

Tags: , , , , , , , , , ,
Categories: Лична неприкосновеност • 2 Comments »

Линковете по Великден

April 15 2012 by Emil A. Georgiev

Здравейте приятели на хубавите неделни новини!

За разлика от друг път на днешния неделен ден празнуваме един от най-светлите християнски празници и поради това реших да нарека рубриката с едно малко по-инакво име.

Разбира се, че съм се погрижил за това в днешното издание да присъства и информация с определена великденска насоченост, но за нея ще трябва да потърпите до финала, където обикновено плацирам куриозната секция.

А сега по същество.

Може би най-хубавите новини

от отиващата си седмица се отнасят до Търговското споразумение за борба с фалшифицирането и голяма част от тях достигат до нас благодарение на труда и усилията на Анте Веселс (Ante Wessels) – човека, който списва т. нар. ACTA блог.

Така от него научаваме, че комисията на Европейския парламент за промишленост, изследвания и енергетика (ITRE) е излязла с проектомнение, препоръчващо отхвърлянето на ACTA.

Доста сериозни тонове в същата тази насока се чуват и от докладчика на Европарламента за ACTA, шотландския социалдемократ Дейвид Мартин (David Martin), който в рамките на публичен дебат, организиран от парламентарната група на социалдемократите, е съобщил, че ще препоръча на колегите си да гласуват против ратификацията на търговското споразумение на предстоящия през юни вот.

Сходно безкомпромисно

звучи и изказването на председателя на групата на социалдемократите в Европарламента, австриеца Ханес Свобода (Hannes Swoboda), което той е направил на същия форум, на което е присъствал и се е изказвал и бившият ни премиер и настоящ председател на ПЕС Сергей Станишев – широко цитиран и по нашите медии.

Запазването на този тренд ще означава само едно, а именно безславният завършек на и без това отхвърляното от мнозинството търговско споразумение.

Разбира се, борбата срещу ACTA далеч не е единствената тема, която да заслужава вниманието на прогресивнаста мисъл по света.

В този смисъл си позволявам да ви ангажирам с

един друг сериозно ограничаващ свободите ни проблем -

законодателството, отнасящо се до задържането на трафични данни.

От сайта на Electronic Frontier Foundation (EFF) на пример научаваме за особено алармиращите начини на използване на така събираните потребителски данни в Полша, където съответното законодателство е било прието доста прибързано и без особен обществен дебат.

Не само, че трафичните данни там не се задържат за борба единствено със сериозни престъпления, каквото е всъщност изискването на data retention директивата – полският закон на практика позволява на властите да използват натрупаните данни за един почти неограничен спектър от нарушния, включително и на такива от най-банален характер.

Ето защо никой не би следвало да се учудва, че само за 2011 e бил поискан и одобрен достъпът до комуникационните данни на 1,85 милиона потребители. За повечето от тези поисквания не е водена пълна документация и липсва подобаващата отчетност относно колко пъти данните са били достъпвани и към решаването на какви точно престъпления са били отнасяни.

Защо отнасям тази тема на вниманието ви ли?

Нека не се заблуждаваме:

дискусията относно задържането на трафичните данни придобива особено неприятни измерения, когато се води в комбинация с прилагането на правата на интелектуална собственост.

В случай, че сте го изпуснали – по време на поредната промяна на Закона за електронните съобщения (ЗЕС) у нас другите са полагали сериозни усилия да разширят съставномерността на събирането на комуникационни данни най-вече с оглед на авторскоправната закрила.

За повече информация по въпроса ви препоръчвам този пост на Нели Огнянова, където има цитат и към едно мое скромно писание по темата.

С това приключвам със съществената част на рубриката и с оглед на светлия празник реших да ви посоча

няколко великденски марки

които открих в базата данни на Българското патентно ведомство.

Приканвам решилите да навлязат във фурнаджийския бизнес да обърнат сериозно внимание на комбинираните марки великденски козунак и великденски козунак със стафиди.

Онези, които пък имат аспирации да участват в истински компетитивния пазар на родните пивоварни не бива с лека ръка да подминават третата комбинирана марка за днес – великденско пиво.

Дали съм виждал кой и да е от по-горе изброените брандове в навечерието на тазгодишния Великден?

Не, но си изкарах чудесно и от все сърце ви пожелавам всичко най-хубаво!

Христос возкресе!

Tags: , , , , , ,
Categories: Лични • 3 Comments »

ACTA: Европейската комисия се опитва да бави топката

April 11 2012 by Emil A. Georgiev

Image: *
ACTAКакто най-вероятно знаете, миналата седмица Европейската комисия се обърна към Съда на Европейския съюз и адресира към него отдавна очаквания си въпрос относно Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA).

Да ви кажа, икрено се учудих, че съставянето на едно толкова абстрактно запитване е отнело на комисар Де Гухт и екипа му повече от месец.

Разбира се, повечето заинтересовани в битката с ACTA отдавна предугаждахме съдържанието му и правдиво подозирахме, че избраната формулировка ще бъде много high-level, така щото Съдът да няма друг избор освен да снабди Комисията със супераргумента, че видите ли, всичко е наред.

В оригинал

отправеното от Комисията питане звучи по следния начин:

Is the Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA) compatible with the European Treaties, in particular with the Charter of Fundamental Rights of the European Union?

и аз лично бих го превел така:

Намира ли се Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) в правен унисон с европейските договори, и по-специално с Хартата на основните права на Европейския съюз?

За разлика от Комисията

Европарламентът се отказа от първоначалния си план да занимае Съда с втори (и по всяка вероятност еднакъв с онзи на Комисията) въпрос, отваряйки възможността за гласуване на ратификацията още през юни тази година.

Предвид липсата на мнозинство, което към момента да подпкрепи ACTA, Еврокомисията изглежда търси всякакви варианти да забави гласуването, залагайки на разиграването на топката в своето поле.

Очевидно е, че комисарите разчитат на това, че с течение на времето общественото внимание ще се притъпи и Европейсият парламент (в качеството си на изборен орган) не ще чувства толокова силен притисък да се съобрази с него.

Така на пример още миналата седмица Нели Огнянова обърна внимание на призива, който комисар Де Гухт е отправил към парламента, а именно да изчака с решението си.

Е, и ние не сме съвсем вчерашни и спокойно бихме могли да поемем отправеното ни предизвикателство, че и да противодействаме.

Как ли?

Много просто – нека като граждани (а защо не и като избиратели?)

напомним на нашите избраници в Европарламента

че те са там, за да се грижат на първо място за нашите граждански права, при това не само в конкретния случай на ACTA, но и при обсъждането и гласуването на всеки друг законодателен акт!

Нека им напомним, че на 9 Юни 2012 в много европейски градове ще се проведе третият международен ден за протест срещу ACTA , на който имаме шанса да достигнем (а защо не и да надминем) успеха от 11 Февруари.

Днес попаднах на първите мобилизиращи клипчета в YouTube – кой би се хванал да пусне версия и на български?

* Пародийно представяне на ACTA от Ernst Haeckel(Octopus) + [Author Wikipedialogo] добавено от User:Stanqo на Wikimedia Commons

Tags: , , , ,
Categories: Интелектуална собственост • No Comments »

Линковете в неделя

April 1 2012 by Emil A. Georgiev

Здравейте драги ценители на хубавите новини в неделя!

Намислил съм тази седмица да продължа някои от темите от последното издание на Неделна поща и за това започвам с поредното

патентно решение

на американския Върховен съд, този път по казуса Molecular Pathology v Myriad.

Решението се занимава с изключително спорните патенти върху човешки гени, с които Myriad Genetics се сдобива през 90-те години на миналия век.

Става дума за два гена познати като BRCA1 и BRCA2, които имат отношение към т. нар. BRCA метод за генетично тестване и ранно разпознаване на рака на гърдата.

Преди две години неправителствените организации American Civil Liberties Union (ACLU) и Public Patent Foundation (PUBPAT) завеждат дело срещу Myriad, оспорвайки валидността на въпросните патенти, до сега без особен успех. До сега, защото в началото на седмицата делото е достигнало до американския Върховен съд, който пък също съвсем наскоро инвалидира спорния диагностичен патент на Prometheus Laboratories.

В тази връзка Върховният съд на САЩ нарежда на низшестоящата инстанция – специализиран апелативен съд, да преразгледа решението си с оглед на новосъздадената практика.

Както писах минах седмица, вероятно е и патентът на Myriad да напусне правния мир преждевременно.

От сферата на

авторското и сродните му права

също ни очакват по-скоро хубави новини.

В началото на седмицата, на 27 март, комисията по международна търговия в Европейския парламент (INTA) с мнозинство от 21 срещу 5 гласа отхвърли предложението за отнасяне на Търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA) към Съда на Европейския съюз.

Това на практика ликвидира идеята на новия докладчик за АСТА, Дейвид Мартин, Европейският парламент да се допита до Съда паралелно с Европейската комисията.

Решението на INTA не засяга очакваното за края на април запитване на Еврокомисията, но означава, че Парламентът няма да губи време и ще разглежа ратификацията на ACTA още през лятото на тази година.

Предполагам знаете, че ACTA не е единственото проблематично законодателство, целящо закрилата на интелектуалната собственост. В Европа дори има няколко локални акти.

В тази връзка – чували ли сте за наскоро приетия испански закон Sinde?

Двама анализатори от Reuters оценяват ефекта му по-скоро като слаб, защото се оказва, че P2P сайтове с нетърговска цел са извън обсега му. Поради това битката се е пренесла на друг фронт – в опити да се влияе върху оператори на комуникационни услуги, така че те да филтрират линкове към сайтове за споделяне на съдържание.

Например Microsoft признава, че блокира линкове към The Pirate Bay в своя месинджър.

За финал

нещо малко по-куриозно: спечелилите поредните местни избори в Германия Пирати са станали жертва на пиратски действия срещу тях!

Може би като подготовка за предстоящите избори в провинция Северен Рейн – Вестфалия, подразделението на Християндемократическия съюз в градчето Ratingen е регистрирало домейните piratenparteiratingen.de и piraten-ratingen.dе за себе си.

Какви ли са били целите и очакванията на ратингенските консерватори?

Не знам, но се надявам да се върнат час по-скоро към политическия феърплей, а вам пожелавам успешна и плодотворна седмица!

Tags: , , ,
Categories: Лични • 3 Comments »

ACTA: заплахата още не е отминала

March 7 2012 by Emil A. Georgiev

Вчера в Капитал Мултимедиа излезе едно мое видеоинтервю под надслов “Заплахата ACTA не е отминала”.

Въпросите задаваше Иван Бедров.

Приятно гледане!

Tags: ,
Categories: Интелектуална собственост • 4 Comments »

Не особено интелектуална дискусия около собствеността

March 1 2012 by Emil A. Georgiev

Image: FACT taxi by Edward Betts via Wikimedia Commons
FACT taxi

Онзи ден в покоите на Гьоте институт (Goethe Institut) в София се проведе събитие на тема Интелектуалната собственост в културните и творчески индустрии.

Присъстващите бяха малко като Who is Who от средите на правоносителските организации, като не липсваха и обичайните представители на другите.

В днешно време за почти всяко едно събитие е много трудно да бъде интересно в своята целокупност, та така и онзиденшното, което според моята скромна преценка не направи изключение от правилото.

Както казах, гостите на event-а си бяха до голяма степен от един отбор и целта им видимо беше да се автосугестират по значимите ним теми: повече контрол и санкиции ex-officio, малко плач и хленч по изубената битка за компенцационните плащания и идолопоклонничество пред новия им Златен телец – споразумението ACTA.

Поднесе се доста информация, но

истински занимателни

ми бяха последните 3 презентации, а именно: „Измененията в режима на компенсационните възнаграждения за частно копиране“, „Споразумението АКТА – митове и реалност“ и „Промяната в режима на колективното управление на авторски и сродни права – очаквания и резултати“.

На по-наблюдателните със сигурност е направило впечатление, че за разлика от предварителната програма представям последното и предпоследното включване в разменен ред, но следва да кажа, че решението за това разместване се взе on the fly.

Първата презентация се изнесе от г-жа Мариана Лазарова, която на шега се представи като кадър с агентурно минало (работила е в по-раншната Агенция за авторско право) и на нея се падна честта да разсъждава по актуалните проблеми на компенцационните плащания върху празен носител, правото на лично копие и техническите средтва за защита.

Най-ценно ми се стори твърдението и, че според нашия Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) т. нар.

право на лично копие не съществува

Веднага се стреснах и отворих закона. Наистина, чл. 25, към когото реферираше Лазарова, не говори expressis verbis за право. Вместо това, законът употребява словосъчетанието допустимо е.

„Е“ рекох си „дори и г-жа Лазарова да прилага едно изключително буквално тълкуване, то въпреки всичко си остава contra legem.“

Истината по отношение на нашия закон е една, а именно че такова право, пардон, такава допустимост съществува и всяко друго твърдение представлява пълен nonsense. За това колко абсурдна може да бъде въпросната допустимост се вижда от актуалната в Германия дискусия.

С това минавам към втората презентация поднесена ни от Велизар „Заки“ Соколов. Видно от по-горните редове темата му беше споразумението ACTA и представляваше едно манипулативно-убедително

половинчасово крешендо

в негова защита.

Според Соколов всички доводи против този документ са плод или на неговото непознаване, съответно неразбиране, или на вярване в раздухваните от интернет доставчиците истерични инсинуации.

Всъщност той е поредният защитник на ACTA, който аргументира с това, че споразумението не ще доведе до промени в българското законодателство, но и който едновременно с това не съумява да даде смислено обяснение за чий Гявол ни е то. Опитът му все пак да аргументира в полза за последното се изчерпа с „за да сме гарантирали адекватна закрила за нашите, българските творци, в чужбина“. Искрено се съмнявам, че си вярва.

След края на изложението му модериращата г-жа Лазарова побърза да задуши заформящата се дискусия, а Заки – макар и да беше предложил „да стреляме по него с всичко, с каквото разполагаме“ – да си тръгне.

Третата и може би най-смислена презентация бе на адв. Мариана Андреева, която я изнесе в качеството си на правен съветник на Филмаутор – дружество за колективно управление на авторски и сродни права.

Тя представи сферата и предмета на дейност на тези организации, както и последните изменения в ЗАПСП, които ги засягат директно.

В края на нейната част се заформи лека дискусия с представителки на други дружества за колективно управление, които потвърдиха, че доста голяма част от събираните от тях

приходи напускат България

и биват превеждани мнозинствено на чужди праводържатели.

Все пак се оказа, че и от чужбина до наши творци достигат някакви стотинки, като получателите им са предимно от кръговете на фолклора и поп-фолка.

За финал да кажа, че за сетен път се наслушахме на сравненията между песни и автомобили, филми и хранителни стоки, или с други думи – между собствеността върху предмети и изключителните права върху произведения.

Дискусията, както написах още в началото, не беше много интелектуална.

Tags: , , ,
Categories: Интелектуална собственост • 2 Comments »

Линковете в неделя

February 26 2012 by Emil A. Georgiev

Здравейте любители на добрите новини в неделя!

С известно съжаление и съвсем без бой си признавам, че за последните 2-3 седмици позанемарих тази рубрика и поразсърдих някои нейни читатели. Моля ги най-официално за извинение и като компенасация тази неделя пускам един по-разширен брой на Неделна поща.

Главната тема

на последния брой беше защитата на лични данни и лична неприкосновеност и с нея ще започна актуалното издание.

Защо ли?

Ами отново имаме добър повод за това – Google са обновили условията си, според които ще третират личните ни данни и те влизат в сила от първи март. Четейки новините, свързани с предстоящите промени попаднах и на нещо любопитно: оказва се, че потребителите на Internet Explorer са най-лесни за онлайн шпиониране, и че компании като Google и Facebook с удоволствие са се възползвали от тези технически слабости на браузъра на Microsoft. Темата в момента набира скорост в САЩ и може би съвсем скоро ще достигне и Европа, известна оттатък Атлантика с причудливите си правила за защита на лични данни.

Ако се сещате от по-предишни броеве на Неделна поща, ЕС е на път да обнови тези причудливи правила и от Нели Огнянова научаваме докъде е стигнало актуалното развитие.

В този смисъл много интересна ми се стори информацията, че се подготвя директива относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни.

Споменаването на

наказателно преследване и защита на лични данни на един дъх

неминуемо ме подсеща за горещата тема от последните седмици – търговското споразумение за борба с фалшифицирането (ACTA).

Онези, които следят темата от по-близо, знаят че няколко държави от ЕС изначално отказаха да положат подписите си под него.

Една от тези държави е Словакия и авторитетният английски блог The IP Kat ни съобщава, че на 20 февруари в Братислава се е състояла конференция, на която  търговското споразумение е било подложено на дебат.

Става ясно, че Европейската комисия е била изпратила тежката си артилерия, за да атакува словашкия рубеж – един от заместниците в генералния директорат за търговия Педро Веласко Мартинс (Pedro Velasco Martins) е положил неимоверни усилия да убеди правителството на централноевропейската република, че ACTA не ще доведе до промени във вътрешното и законодателство.

Много ми допадна реакцията на (неназования) словашки заместник-министър на икономиката, който казал, че щом не се очаквали промени, то той не виждал никаква необходимост от подписване.

Както предполагам знаете, подобрената защита за носителите на

права върху търговски марки

е една от широко залегналите в ACTA теми.

Нарушените права върху китайската търговска марка iPad от страна на Apple от известно време създават големи главоболия на висшия мениджмънт в Купертино.

Ако ви е интересно да видите за какво всъщност е регистрирана марката iPad в Китай, то не пропускайте да кликнете на страницата на Wall Street Journal China – определено си струва!

Дали марковият спор между Apple Inc и Proview Technologies би преминал другояче, ако и Китай бе подписал ACTA?

Не знам, но в никакъв случай не искам главоболията от Купертино да се прехвърлят върху нашите потребителски глави.

Пожелавам ви приятно четене и лека и безглавоболна седмица!

Tags: , , , , , , , , ,
Categories: Лични • 2 Comments »

ACTA и Европейският съд: какво всъщност се опитва да ни каже комисар Де Гухт?

February 24 2012 by Emil A. Georgiev

Image: Karel De Gucht by Voka Kamer van Koophandel Limburg
via Wikimedia Commons
Karel De Gucht

Онзи ден от блога на Нели Огнянова научих, че на заседание на Европейската комисия е взето решение, въпросът за съответствието на АСТА с правото на Европейския съюз да се внесе в Съда на ЕС.

Оповестяването на решението се съпътства от прочувствено обръщение на белгийския комисар Карел Де Гухт, който от европейска страна носи основната отговорност за непрозрачността, дълго забулвала преговорите около ACTA.

В последващите редове предлагам превод на обръщението, който съм нашарил със свои вметки, като така на практика влизам в задочен диспут с Де Гухт.

Приятно четене!

Радвам се да кажа, че тази сутрин моите колеги комисари обсъдиха и се съгласиха с предложението ми да отнеса споразумението ACTA към Съда на Европейския съюз.

Ние планираме да поискаме от най-висшият съд в Европа да прецени дали ACTA е несъвместима – по какъвто и да е начин – с основните права и свободи на ЕС, като на пример свободата на изразяване, свободата на достъп до информация или защитата на личните данни и правото на собственост, конкретно – на интелектуална собственост [защо не поискахте Съдът да прецени още преди да подпишете?].

Без съмнение сте наясно, че в рамките на институционалния процес на ЕС, Европейската комисия вече прехвърли ACTA за ратификация към националните правителства. През декември Европейският съвет единодушно прие ACTA и упълномощи държавите-членки да го подпишат. Комисията от своя страна придвижи ACTA към Европейския парламент за дебат и бъдещо гласуване [много интересн подход към демокрацията - решенеието е вече взето и само трябва да се гласува - защо ли ме подсеща за едно време, което смятахме за безвъзвратно отминало?].

В тази връзка аз вярвам, че Европейската комисия има отговорността да предостави най-подробна и точна информация на нашите парламентарни представители и на обществеността като цяло [да, само защо се сетихте за това следварително?]. Отправеното запитване ще даде възможност на върховния съд на Европа независимо да изясни законосъобразността на това споразумение [сиреч a priori АСТА е законосъобразна и Съдът само трябва да изясни това обстоятелство?].

През последните седмици, процесът на ратификация на ACTA предизвика общоевропейски дебат за ACTA, за свободата в интернет и значението на защитата на европейската интелектуална собственост за нашите икономики [не съвсем, защото дебатът се води от поне 3 години, а в последните седмици просто кулминира].

Но нека бъда много ясен: аз споделям загрижеността на хората за тези основни свободи [чак сега, след протестите?]. Аз приветствам, че хората изразиха своите опасения толкова активно – особено с оглед на свободата в интернет. И аз също така разбирам, че съществува несигурност относно какво в края на краищата ще бъде значението на ACTA за тези ключови въпроси.

Така че аз вярвам, че отнасянето на ACTA към Съда на Европейския съюз е една необходима стъпка. Този дебат трябва да се основава на факти, а не върху дезинформация или слухове [отговорността за това е и Ваша, защото повече прозрачност = по-малко слухове], които доминират социалните медии и блоговете през последните седмици.

Както неколкократно [колко кратно и доколко доброволно?] съм имал възможността да обясня пред Европейския парламент, ACTA е споразумение, което има за цел да повиши световните стандарти за прилагането на правата върху интелектуална собственост. Същите тези стандарти вече са претворени в европейското законодателство [защо тогава беше нужно да я подписвате?]. Важното за нас е други страни да ги приемат така, че европейските компании да могат да се защитят срещу бруталните посегателства върху своите продукти и производства, когато правят бизнес по света.

Това означава, че ACTA няма да промени нищо в Европейския съюз [again: защо тогава беше нужно да я подписвате?], но ще бъде от значение за Европейския съюз.

Интелектуалната собственост е основна производствена суровина [суровина? наистина ли това е мнението Ви за резултата от работата на европейските творци и изобретатели?] за Европа, но проблемът е, че ние в момента се борим да я защитим извън Европейския съюз. Това ощетява нашите фирми, унищожава работни места и вреди на нашите икономики. Това е, където ACTA ще промени нещо за всички нас, тъй като ще помогне да защитим работните места, които в момента се губят [работни места също така чезнат или изобщо не се създават – най-вече в технологичния сектор - заради твърде рестриктивния режим на закрила на интелектуалната собственост], защото световните пазари са наводнени с фалшифицирани и пиратски стоки на стойност 200 милиарда евро.

Така че нека бъда ясен: ACTA не ще промени начина, по който днес използваме интернет и социалните сайтове [това е Вашата интерпретация, но за съжаление неясният текст на споразумението предполага и друго], тъй като тя не въвеждат нови правила [напротив – не само въвежда нови, но и втвърдява някои от съществуващите]. ACTA само помага да наложим това, което и към днешна дата е закон.

ACTA няма да цензурира или затваря сайтове; ACTA няма да попречи на свободата на интернет или на свободата на словото [най-добрият начин да докажете това твърдение е като се откажете от споразумението].

Да разсеем тази мъгла на несигурност [всъщност мъгла, която Вие и останалите участници в тайнствените преговори създадохте] и да отнесем ACTA на вниманието на нашия върховен и независим съдебен орган: Съдът на Европейския оъюз.

Тази яснота трябва да подпомогне спокойния, мотивиран, открит и демократичен дебат по ACTA – независимо дали на национално или на европейско ниво [за съжаление дебатът е много, ама много закъснял и едва ли изобщо щеше да се случи, ако гражданското общество не бе реагирало така остро]. Ние ще бъдем в контакт и с другите европейски институции, за да им обясним тази стъпка и защо за тях е от значение да я подкрепят.

В заключение да кажа, че не очаквам някакво кой знае колко революционно решение от Съда. За повече информация: колегите от European Digital Rights (EDRI) са направили интересен анализ на възможните варианти.

Решението дали да се приеме ACTA е чисто политическо. Със съжаление отбелязвам, че някои политици не се престрашават да кажат “да” или “не”, а вместо това се крият зад удобния параван на експертното мнение.

Tags: , ,
Categories: Интелектуална собственост • 3 Comments »

Писмо от Франция: HADOPI внася първите искове за забрана на достъпа до интернет

February 21 2012 by Emil A. Georgiev

Image: Fete de l’Hadopi by Ownipics on Flickr
Fete de l'Hadopi

Днес ме достигна това писмо от Франция, според което Haute Autorite pour la diffusion des oeuvres et la protection des droits sur Internet (HADOPI) в качеството си на държавна агенция, натоварена с прилагането на строгата политика на “трите удара“, е започнала да изпраща данните на интернет потребители, заподозрени за трети път в незаконно споделяне на съдържание, към френските прокурори по места.

Обвинителите сега трябва да преценят, дали да образуват съдебно производство срещу потребителите.

Ако бъде внесено обвинение и компетентен съд признае нарушител за виновен, наказанието може да бъде или глоба до 1 500 евро или забрана за ползване на интернет за период до един месец.

Найс, а?

Миналата седмица на Кръглата маса, която УНСС организира на тема ACTA, г-жа Ина Килева нарече закона HADOPI необходим и възпитателен.

Г-жа Килева също така подкрепя ACTA.

Tags: , , , , , , , ,
Categories: Споделяне на съдържание • 2 Comments »

« Older Entries