Tag: CETA

Линковете в неделя

Здравейте любители на интересните новини в неделя!

След известно отсъствие, днес отново влизам в ролята си на пощальон, който макар и само дигитално да разнесе хубавите вести с неделната поща.

С първата тема искам да отметна дадения на Боби Луканов оброк, а именно да напиша няколко думи около казуса

EMI vs ReDigi

в чиято основа е залегнал много интересният въпрос дали и доколко, след като веднъж легално сме се сдобили с цифрово съдържание, можем да се разпореждаме се него, като на пример го (пре)продаваме?

Или съвсем простичко казано

възможeн ли е second hand пазарът за mp3-ки?

Бизнес моделът на ReDigi се основава именно на това – компанията поддържа електронен пазар, на който притежатели на веднъж придобито цифрово съдържание могат да го продадат на други. Потребителите на тази услуга са длъжни да инсталират специфичен софтуер, който сканира техните файлове и проверява, дали същите са били придобити закономерно. До услугата биват допускани само потребители, чиито файлове издържат описаната проверка.

В правно отношение младата компания разчита на т. нар. доктрина на изчерпване, която според нея следва да намира своето приложение върху цифрови файлове по същия начин, по който се прилага по отношение на информационните носители – дискове и касети.

В своите контрааргументи EMI застъпва тезата, че доктрината на изчерпване не може да се прилага при разпространението на цифрово съдържание, защото трансферът на последното от един носител на друг е неминуемо обвързан с неговото възпроизвеждане.

С други думи, препродажбата на всяка mp3-ка води до създаването на нейно копие, с което освен купувачът, продължава да разполага и продавачът.

EMI също така твърди, че ползваният от ReDigi софтуер не е в състояние да гарантира, че при препродажбата на дигитално съдържание няма да се стига до неговото копиране.

Делото ще се гледа пред US District Court, Southern District of New York и резултатът му се очаква с голям интерес.

Припомням, че неотдавна Съдът на Европейския Съюз прие, че доктрината на изчерпване се разпростира върху софтуер, придобит чрез даунлоуд от интернет, и че авторите на такъв софтуер не могат да се противопоставят на неговата препродажба.

Залозите в борбата, която развлекателната индустрия води contra omnes са огормни и това е доста добре онагледено не само при mp3-ките втора ръка, но в поредното решение срещу

руската социална мрежа ВКонаткте

което е постановил арбитражният съд в Санкт Петербург.

На руския Facebook имитат е наложена глоба от 550 000 рубли, което се равнява на около 18 000 долара.

Подобно на предишното решение (повече тук) главният мотиватор зад действията на руската Gala Records не е налагането на глоби, а по-скоро възпитаването на руските потребители. Вероятно това е и причината, поради която международната организация на звукозаписните компании IFPI е във възторг от победата на своята руска членка.

Новини относно сериозните намерения на правоносителските организации ни достигат не само от изток, но и от запад, конкретно – от Австрия.

Според тази информация (на немски) в министерството на правосъдието на алпийската република, която едва преди няколко месеца прие закон за

задържането на трафични данни

вече открито се дискутира възможността, същите данни (с които уж ще се бори тероризма) да бъдат впрегнати в по-добрата идентификация на нарушители на права върху интелектуалната собственост.

Това едва ли е преминало без подходящия лобинг от страна на правоносителските организации, които вероятно доволно потриват ръце в изчакването на разрешение да ровят на воля в огромните трафични масиви.

За сравнение – подобни опити са били правени и у нас по време на съответните промени в Закона за електронните съобщения.

Ако всичко гореописано ви струва едва ли не конспиративно, то все пак бъдете информирани и за това, че Европейската комисия не се е отказала от плановете си

да съживи ACTA

като за целта е твърдо решена използва друго международно споразумение – CETA или търговската спогодба между Европейския Съюз и Канада.

Дали ще успеем да се справим и с тази поредна заплаха, насочена срещу цифровите ни права и свободи?

Не знам, защото ще зависи от желанието на всички нас да се борим срещу нея, а за това са нужни много енергия и свеж разсъдък.

Именно поради това сега се разделям с вас и ви пожелавам спокойна и успешна седмица!

Линковете в неделя

Здравейте любители на интересните новини в неделя!

Днес отново влизам в ролята си на пощальон и разносвач на хубавите новини с неделната поща.

Може би някои от вас вече са попадали на новината, че ACTA не била умряла окончателно и сега съществувала опасността тя да ни дойде на гости през задната вратичка позната като

CETA

или Canada – EU Trade Agreement.

На Boing Boing можем да прочетем опасенията на кандския копирайт гуру Майкъл Гайст (Michael Geist), според когото

Canada and the EU have already agreed to incorporate many of the ACTA enforcement provisions into CETA, including the rules on general obligations on enforcement, preserving evidence, damages, injunctions, and border measure rules.

Джон Кланси (John Clancy), говорителят на печално известния комисар Карел Де Гухт, вече отрече тези твърдения и дори туитна, че изключително спорните ACTA членове 27.3 и 27.4 били махнати от CETA.

Принципно, това изказване трябва да се приеме с добра доза оптимизъм, но лично аз не вярвам на нищо казано от (името на) Де Гухт, поне докато не го видя черно на бяло и скрепено с подпис и печат.

В тази връзка не ни остава друго освен да следим развитието с аргусови очи и да отстояваме правилните позиции.

Нека не забравяме, че IP максималистите никога не губят времето си и действат едновременно на много фронтове. Така освен на евроатлантическия (CETA) те работят много усилено на тихоокеанския, където с бързи темпове приема окончателната си форма т. нар.

TPP

или Trans-Pacific Strategic Economic Partnership Agreement.

Един от доста надеждните източници по темата е блогът на Public Knowledge, които в петък съобщиха за завършилия 13-ти кръг на преговорите, състоял се в Сан Диего.

Добрата новина тук е, че търговският представител на САЩ (US Trade Representative, USTR) е предложил някои важни ограничения на авторскоправния монопол, познати на гилдията като т. нар. тристъпков тест.

Тристъпковият тест е формулиран в член 9, параграф 2 от Бернската конвенция и гласи

Законодателствата на страните от Съюза могат да разрешат възпроизвеждането на такива произведения в някои специални случаи, при условие че това възпроизвеждане не противоречи на нормалното използване на произведението и не уврежда неоправдано законните интереси на автора.

В нашето законодателство същият се намира с почти идентична формулировка в чл. 23 от ЗАПСП.

Нормирането на въпросния тест е похвално, защото ще гарантира поне някакъв минимален баланс между интересите на творческия сектор и онези на потребителите на авторските творби.

Апропо, ако някой от вас е опитвал да достъпи руския сайт на Уикипедия преди няколко дни, конкретно на петък 13.07. вероятно е видял надписа

Забастовка Википедии на русском языке

или „стачка на рускоезичната Уикипедия“.

Причината за това е тамошният Законопроект № 89417-6, който използвайки привидно благоверната кауза за борба с детската порнография, би позволил на правоприлагащите органи да филтрират интернет съдържанието и да създават черни списъци със сайтове и други подобни ресурси.

Според активистите става дума за SOPA-like законодателство, което трябва да се бори по вече оказалия се като успешен начин.

Сходна е позицията и на известната руска платформа LiveJournal. Да пожелаем успех на руските ни съкомбатанти!

За финал както винаги имам

една куриозна новина за вас

и днес тя е от музикалния бизнес.

Известната от близкото минало рок банда Def Leppard е направила кавър версии на някои от техните класики, и вече ги предлага онлайн.

В случай, че се питате, какво да и е толкова куриозното на тази новина, то обяснявам веднага:

Universal Music Group (UMG), с която английските рокери принципно имат договор, е отказала да маркетира музиката им онлайн.

Така от Def Leppard решили да вземат нещата в свои ръце, но не без да си прочетат договора преди това. Според последния изключителните права на UMG не се разпростирали върху кавър версиите, и това обстоятелство се оказало разковничето за музикантите.

Дали това е поредният fail в адаптацията на мейджър лейбълите към ерата на Гугъл?

Честно казано не знам, но ви пожелавам приятно четене и продуктивна, както и най-паче последователно охлаждаща се седмица!