Tag: Facebook

От Фейсбук до Берн и обратно

Фейсбук променя общите си условия и някои потребители отново посегнаха към странните статуси, които цитират различни разпоредби и международни актове, между които и Бернската конвенция. С последните потребителите смятат, че възразяват на калифорнийската компания както да използва споделено от тях съдържание, така и да обработва личните им данни.

Да, четете правилно.

Потребителите смятат, че възразяват, но дали успяват да постигнат желания резултат?

Отговорът е кратък и гласи „не“.

Причината за това е съвсем проста и тя се корени в не съвсем познатото обстоятелство, че Фейсбук и потребителите всъщност сключват договор, спрямо който важат общи условия (ОУ) за ползване, които всеки потребител приема още в процеса на своята регистрация в най-популярната социална мрежа в света. Оттам нататък меродавни са единствено отделните разпоредби на въпросните ОУ, доколкото, разбира се, същите не противоречат на закона.

В този смисъл потребителите е важно да знаят, че ако искат да отправят свое волеизявление към ръководството на Фейсбук, то публикуването им като статус е възможно най-неподходящото за тази цел средство. Не само, защото този вид общуване не е предвиден в ОУ, но и защото никой не може сериозно да очаква, че някой във Фейсбук, обикновен служител или ръководен кадър, ще изчита статусите на милиардите потребители, за да проверява дали не съдържат „нещо важно“.

Така погледнато, статусите са за лично ползване, докато комуникацията с Фейсбук следва да се осъществява по друг начин, например чрез (препоръчано) писмо до

Facebook Ireland Limited
Hanover Reach
5-7 Hanover Quay
Dublin 2 Ireland

Това е така, защото европейската си дейност компанията осъществява с регистрирано в ирландската столица дружество с ограничена отговорност.

Как стои въпросът с авторските права върху създадено от потребителите съдържание?

Всеки създател на някакво съдържание, било снимка, статус или коментар е негов автор и като такъв притежава всички изключителни права върху него. Това е записано и в Бернската конвенция, което се явява вероятната причина за нейното споменаване. Но същото пише и в ОУ на Фейсбук.

Да, няма разминаване.

Който си е направил труда да ги прочете вероятно е видял, че те признават авторството на създалите въпросното съдържание потребители. Малка и често недобре разбрана подробност в тях е уговарянето на неизключително право за Фейсбук да ползва създаденото и споделено на платформата му от потребителите съдържание, конкретно да го възпроизвежда, разпространява и да предлага достъп до него. Това е съвсем нормално, защото Фейсбук предоставя услугата си на принципа на т. нар. cloud services – веднъж споделено, потребителското съдържание се намира на онзи сървър, който в момента се явява оптималната локация. Но всички знаем, че социалната мрежа живее в екосистема от хиляди сървъри, поради което локацията на споделенето съдържание може да се промени и се променя непрекъснато, така че, за да не нарушава нечии права, калифорнийската компания си запазва простото (и неизключително) право да разпространява и възпроизвежда това съдържание, каквото строго погледнато се явява промяната на неговото местонахождение.

За финал едно весело клипче по въпроса.

Ами ако Дьолакроа още имаше права?

Image: La Liberte guidant le peuple @ #ДАНСwithme
by Emil A. Georgiev on Flickr
La Libert? guidant le peuple @ #ДАНСwithme

На 29-ия ден от протеста #ДАНСwithme групата зевзеци, свързвана с публикуващия пародийни вести сайт Не!Новините, за пореден път прояви завидно въображение и се погрижи не само за доброто настроение на протеста, но и за много сериозното му отразяване в чуждите (най-вече френските) медии (тук, тук и тук).

Новинарските шегаджии пресъздадоха познатата картина „Свободата води народа“ на френския художник Йожен Дьолакроа (Eugene Delacroix) и по този начин за малко възобновиха популярната през XIX век европейска купонджийска традиция, позната като tableau vivant.

Безмислено е да споменавам, че така декорираната групичка се радваше на огромното внимание на всякакви любители и професионални фотографи, голяма част от които впоследствие сподели снимките си в социалните медии.

С това, обаче, започнаха и проблемите.

Оказа се, че някой много внимателно следи кой какво споделя във Фейсбук и изобщо не си поплюва да го докладва на назначените в тази компания блюстители на морала. Последните пък, вероятно без много-много да му мислят, почнали да раздават банове наред. От приятелите и познатите ми, с такива се сдобиха Комитата и Крис Георгиев.

Забраните за ползване са с основание violation of the public morality and decency, но я само за момент се замислете, че към него се добавеха и потенциални претенции, почиващи върху твърдението за нарушени авторски права?

В миналото въпросът дали и доколко такива tableaux vivants нарушават авторските права върху картини е бил предмет не само на академични дискусии, но и на съдебни спорове.

Българското съвремие пък ни показва, че когато съдържание с определена политическа релевантност е достъпно някъде в мрежата и същият достъп не е угоден за някой явен или задкулисен играч, то съдържанието мигновено бива свалено заради твърдяно нарушение на авторски права.

Така че, другарки и другари, да се поблагодарим на zhelyo & cie, че се спряха на произведение, авторските права върху което са погаснали отдавна, защото в противен случай вие нямаше да се разминете само с 48-часов бан да ползвате Фейсбук, а за мен щеше да е много трудно да отбивам молбите ви да ви помагам pro bono -).

Все пак в цялата работа има и нещо положително, а то е видимото обществено въздействие от заснетия по-горе пърформанс.

Защото кой каквото ще да казва, но когато Свободата поведе народа, никой не може да го спре.

Линковете в неделя

Здравейте читатели на хубавите новини в неделя!

Няма да обещая много, ако още от началото похваля подбора на днешните теми, които са от хубави та по-хубави.

Предвид моята силна ангажираност в борбата срещу Търговското споразумение за борба с фалшифицирането е повече от нормално да започна с това, че

ACTA падна в геройската битка

която от няколко седмици бушуваше в Европейския парламент.

Новината ме завари в Солун, където тъкмо бях разгледал прекрасния Византийски музей.

Когато наближи гласуването седнах в музейската градина и започнах да актуализирам Twitter.

Там най-активни бяха, разбира се, обичайните заподозрени Rick Falkvinge от шведската пиратска партия и Jeremie Zimmermann от френската гражданска инициатива La Quadrature Du Net.

От тях разбрахме, че Christofer Fjellner, младата shooting звезда на ЕНП, до последно се е борил да предизвика отлагането на крайния вот на Европарламента, така че той да се състои след публикуването на становището на Съда на Европейския Съюз.

Нейсе, ACTA вече не струва и японската си хартия, върху която положиха подписите си посланиците на държавите съдоговорителки и личната ми оценка е, че този факт е

един от първите и наистина значителни успехи

на онлайн общността по ширината на земното кълбо.

Успехите често имат много бащи и в конкретния случай дори пишещият тези редове блогър претендира за скромно късче от така създалата се бащиния (смайли).

В допълнение към горенаписаното препоръчвам да прочетете и ACTA | 4 юли 2012 | Значи е възможно. от проф. Нели Огнянова.

От тук прескачам на следващата тема, а тя е от особено значение за производителите на компютърни програми. Конкретно става дума за квалифицираното от не един и двама коментатори като

революционно решение на Съда на Европейския Съюз

в казуса Oracle vs UsedSoft.

Неотдавна на страниците на този блог коментирах предисторията на делото, а именно заключението на генералния адвокат Ив Бот, към което Съдът изненадващо отказа да се присъедини.

На кратко – решението най-добре може да се опише с думите на колегите от Public Knowledge:

If you buy software, you own it

Цялата работа се върти около правото да се препродава веднъж закупен софтуер и т. нар. доктрина на изчерпване.

Валидността на последната досега бе безспорна при препродажбата на софтуер върху информационен носител (CD-ROM, DVD), като новото в решението на СЕС е, че изчерпването следва да се разпростира и върху даунлод от Интернет.

Особено значимо за производителите е обстоятелството, че от изчерпването е засегната не само първичната версия на софтуера, но и всякакви последващи подобрения и актуализации, които са настъпили след първата продажба.

В тази връзка, какво да очакваме от решението?

Много вероятно е производителите да се съобразят с аргументацията на Съда, според когото

носителите на авторски права върху компютърни програми следва да калкулират цените си така, че да получат адекватно възнаграждение за продукта си още при неговата първа продажба.

След този цитат се отправям към последната тема, която по традиция е резервирана за новините с куриозен характер.

Изтърпяващата в момента борсовото си фиаско социална мрежа Facebook отдавна е твърдо решена да мотивира потребителите си да не използват псевдоними.

От прочетеното на немския инфо портал heise.de, обаче останах с впечатлението, че decision maker-ите им отскоро трябва да са напълно изтрещели – да конфронтират потребителите си с pop-up прозорци, показващи случаен техен приятел и питащи ги, дали използваното от него/нея потребителско име е истинско или псевдоним…

Изобщо не ме учудват реакциите,

преименуващи Facebook в Stasibook

(по названието на Stasi или Щази – бившата Държавна Сигурност на ГДР).

Апропо, как бихте постъпили вие в такава ситуация? Бихте ли изпортили някой приятел или приятелка, за това че (в разрез с общите условия на ползване) фирмира под някой псевдоним?

Приятно четене и успешна седмица!

Линковете в неделя

 

Здравейте читатели и любители на хубавите новини в неделя!

През последните дни понамалих писането тук, но все пак имам сериозно основание да го подновя и с оглед на календарния ден използвам  за целта рубриката Неделна поща.

Несъмнено

суперактуалната новина

от изминалата седмица е поредното гласуване против Търговското споразумение за борба с фалшификациите ACTA в последната и най-важна комисия на Европарламента – онази по международната търговия INTA.

Гласуването премина бързо, като вотът се разпредели на 19 – против и 12 – за. Нямаше въздържали се, а гласовете „за“ дойдоха от редиците на Европейската Народна Партия (ЕНП) и последното определено ме наведе към преосмисляне на политическите ми нагласи.

Финалният вот в пленарна зала е насрочен за 4-ти юли и аз искрено се надявам евродепутатите да приключат веднъж завинаги с тази неприятна тема.

От ACTA директно ви отнасям към

един друг много значителен проблем

а именно – задържането на трафични данни.

Наред с цялата правораздавателна неразбория, който директива 2006/24 предизвика в някои страни-членки на ЕС (повече тук, туктук и тук), oт около 2 години очакваме и становището на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по преюдициалното запитване, поискано от Digital Rights Ireland.

Проблемът с това запитване бе, че ирландският High Court изглежда все не намираше време да го изпрати на СЕС, който пък от своя страна не може да се произнесе по въпрос, който не му е поставян.

Нейсе, преюдициалното запитване най-сетне е отправено (C-293/12) и за това научих от блога на австрийския върховен административен съдия Ханс Петер Лехофер (Hans Peter Lehofer).

На неговия блог можем също така да видим решението с отправените въпроси, които в оригинал гласят

1. ls the restriction on the rights of the Plaintiff in respect of its use of mobile telephony arising from the requirements of Articles 3, 4, and 6 of Directive 2006/24/EC incompatible with Article 5.4 TEU in that it is disproportionate and unnecessary or inappropriate to achieve the legitimate aims of:
(a) Ensuring that certain data are available for the purposes of investigation, detection and prosecution of serious crime?
and/or
(b) Ensuring the proper functioning of the internal market of the European Union?

2. Specifically,
(i) Is Directive 2006/24/BC compatible with the right of citizens to move and reside freely within the territory of Member States laid down in Article 21 TFEU?
(ii) Is Directive 2006/24/EC compatible with the right to privacy laid down in Article 7 of the Charter and Article 8 ECHR?
(iii) Is Directive 2006/24/EC compatible with the right to the protection of personal data laid down in Article 8 of the Charter?
(iv) ls Directive 2006/24/EC compatible with the right to freedom of expression laid down in Article 11 of  the Charter and Article 10 ECHR?
(v) Is Directive 2006/24/EC compatible with the right to Good Administration laid down in Article 41 of the Charter?

3. To what extent do the Treaties – and specifically the principle of loyal cooperation laid down in Article 4.3 of the Treaty on European Union – require a national court to inquire into, and assess, the compatibility of the national implementing measures for Directive 2006/24/EC with the protections afforded by the Charter of Fundamental Rights, including Article 7 thereof (as informed by Article 8 of the ECHR)?

На практика СЕС ще трябва да прилага и Европейската Конвенция за Правата на Човека (ЕКПЧ), така че очаквам развитието с особен интерес.

За по-добра читаемост на въпросите ще ги ъпдейтна веднага, след като бъде публикуван официалният превод.

За финал една новина, която спада в

категорията куриозни

и това е един нов закон, гласуван в щата Луизиана.

Според същия, осъдените за сексуални посегателства или престъпления (най-вече спрямо малолетни жертви) извършители, които поддържат профили в социални мрежи, като напр. Facebook,  ще трябва да информират за това останалите участници там.

Санкциите за неспазването на това изискване си ги бива – от 2 до 10 години лишаване от свобода без възможност за помилване и $ 1000 глоба при първа проява, както и автоматична 20-годишна присъда при втора.

Facebook приветстват тези мерки.

Дали това е подходящият начин за постигане на по-безопасна онлайн, но и офлайн среда?

Честно казано не знам, но ви пожелавам приятно четене + успешна и плодотворна седмица!

Линковете в неделя

Здравейте любители на хубавите новини в неделя!

Още в първите редове на тази Неделна поща искам да отбележа, че тя съдържа не само вече споменатите хубави, но и интересни, занимателни, че и чак куриозни вести от пресечната точка на информационните технологии и правото.

По смисъла на очертаната в предишните редове градация започвам с развитието около търговското споразумение

ACTA

което бе отговорно за не едно и две заглавия през отиващата си вече седмица.

Първо на Intellectual Property Watch попаднах на леко спекулативното заглавие ACTA In Parliament: Kill Or Repair?, което se занимава с чудесата от храброст, които председателката на правната комисия и френска евродепутатка Мариел Гало (Marielle Galo) се опитва да постигне, като непрестанно лобира за ратификацията на споразумението.

Идеята и е, че тя трябва да се извърши с последваща декларация, която да успокояла духовете на гражданите и предполагам това е предизвикало EFF да напишат we can’t call it dead yet.

Това обаче далеч не бе всичко.

Неуморният Анте Веселс, който като един съвременен Аргус наблюдава развитието в Брюксел оповести чрез ACTA блога, че и председателят на комисията за развитие в Европарламента, чешкият народен представител Ян Захрадил (Jan Zahradil) е повлякъл крак и пренаписал доклада си в насока, изказваща препоръка за приемането на международния документ.

“Къде е добрата новина тогава”, ще ме попитате?

Ами тя дойде кажи-речи в последния момент и нейният вестоносец беше комисарят за информационното общество Нийли Крус (Neelie Kroes). На реч, прознесена на одържаното в Берлин събитие Re:Publica тя бива цитирана със следното изказване

We are now likely to be in a world without SOPA and without ACTA. Now we need to find solutions to make the internet a place of freedom, openness, and innovation fit for all citizens, not just for the techno avantgarde

Boom-bang-crash!

Последвалите заглавия от типа на Neelie says ACTA is doomed от The 1709 Blog и Поражението на АСТА е политическа реалност при Нели Огнянова вече не звучаха толкова учудващо.

Безспорно, последната новина е добра, но все си мисля, че когато битката е за кокал от такъв калибър, то е логично тя да протече повече от брутално, предполагайки дори неочаквани обрати. В тая връзка все ми се върти Лени Кравицовата песен It ain’t over til it’s over и аз ще си отдъхна едва, когато победата ни е окончателно документирана с подпис и печат.

По вече зададения ред продължавам към интересните новини и темата, която съм подбрал е

решението на Съда на Европейския съюз

според което авторскоправната закрила на компютърните програми – и по-конкретно на API – не обхваща тяхната функционалност.

Преди време отбелязах внесеното от генералния адвокат Ив Бот (Yves Bot) заключение, което както гледам Съдът е приел почти дословно.

Решението предизвика силен отзвук, изразяващ се в сериозна скриптурна дейност. За повече по въпроса препоръчвам написаното на The 1709 Blog, от Нели Огнянова, както и от Пейо.

Както предполагам знаете, в момента зад океана тече дело между Oracle и Google, като един от основните проблеми и там се отнася до защитата на APIs. В тази връзка особено интересна ми се стори информацията от Ars Technica, според която председателстващият съдия се е поинтересувал от решението на европейския топ съд.

От тук привличам вниманието ви към

2 блицсъобщения свързани с Facebook

които попадат в графата занимателни.

Първото се отнася до един проблем, който според мен става все по-наболял и това е създаването на Facebook профили на съществуващи физически лица, но не от тях самите, а от техни недоброжелатели. Съдържанието на доста от така създадените профили е не само неистинно, но дори обидно и клеветническо и целта му е да осъществява тормоз върху мнимите си титуляри.

Такъв е случаят на ученичката Alex Boston от щата Джорджа, чиито родители са решили да поемат по трудния на път на съдебната разправа, след като всичките им извънсъдебни усилия са били напразни.

Следващата новина за Facebook отново е от Щатите, но е по-оптимистична и се отнася до все по-честите въжделения на разни работодатели да изискват от подчинените си или от кандидати за работно място паролите от техните профили в най-голямата социална мрежа.

Внесен за разглеждане е специфичен защитен закон, носещ името Social Networking Online Protection Act, който освен към работодатели ще е насочен и към учебни заведения.

Малко дългичка се получи тази Неделна поща, така че ще се ориентирам към финала, а там знаете ви очакват куриозите.

Днес тази чест ще има авторскоправната закрила на

споделени в Twitter снимки

и в този смисъл една доста куриозна новина, отнасяща се до френския фотограф Даниел Морел (Даниел Морел) и до щекотливия въпрос, дали същият има право да получи 120 млн. долара за 17 негови снимки, показващи трагедията след земетресението в Хаити.

Любопитната подробност в случая е, че самият Морел е качил снимките в социалната мрежа и те след няколко много типични за последната ретуита са достигнали до разни алчни ползватели като Getty Images, които (за сега) не са му дали и един сантим.

Дали искът му има сериозни шансове за успех?

Не знам, но ако Морел е стигнал до там да няма какво да яде, то бих го посъветвал да се свърже със вече сериозно заплашения от адипозитас Асен Блатечки.

Приятно четене и плодотворна седмица!

Линковете в неделя

Здравейте скъпи читатели на Неделна поща!

В днешното издание искам да ви предложа един комопендиум от патентно и авторско право, който да гарнирам с едва ли не вездесъщата за тази рубрика защита на лични дани и лична неприкосновеност.

В началото на седмицата патентиният свят биде разтърсен от решението на американския Върховен съд по делото

Mayo v. Prometheus

което колегите от IPKat коментираха като “отказа на Зевс да даде огън на Прометей”.

За какво става дума всъщност?

Prometheus Laboratories са изключителен лицензиант на патенти върху диагностични тестове, които се отнасят до използването на медикаменти, съдържащи тиопурин и прилагани при лечението на автоимунни заболявания като болестта на Крон или улцерозен колит.

В медицината е известно, че въздействието на тиопурин върху пациентите е индивидуално и такава трябва да бъде дозировката му.

Претендираното от Prometheus изобретение на практика представлява процес за определяне на точното количество тиопурин, което да се даде на пациент, за да бъде той лекуван правилно.

С други думи, Prometheus са патентовали един определен

метод на лечние

Mayo са използвали този метод без разрешение, поради което Prometheus са внесли иск за нарушени права.

Съдебната сага е минала всички инстанции и на края е стигнала Върховния съд.

Най-висшата инстанция отрича патентоспособността на метода на лечение, аргументирайки че така се противопоставя на

монополизирането на природни закони

(law of nature).

Експерти очакват решението да има едва ли не пагубно влияние върху патентната политика на фармацевтичната и биотехнологичната индустрии. Прокрадват се и намеци, че би поставило под въпрос патентирането на човешките гени.

Аз отбелязвам, че Върховният съд на Щатите е възприел позицията на чл. 7 (1) т. 2 от българския Закон за патентите и регистрацията на полезните модели и изразявам пълното си съгласие с това развитие.

Сменяме темата към авторскоправната закрила в цифровата среда.

Помните ли, когато преди около година писах за спряганата

политика на шестте удара

която правоносители и интернет доставчици са на път да реализират в САЩ?

Нещата лека-полека са започнали да изкристализират и според съобщението на TorrentFreak провайдъри от калибъра на Verizon, AT&T и Comcast ще подлагат трафика на клиентите са на особен мониторинг, следейки за употребата на BitTorrent протокола.

Така уличените потребители ще бъдат предупреждавани до 6 пъти, преди да се пристъпи към санкции, вариращи от забавяне на скоростта до пълно спиране на интернет доставката.

Особено проблемно в случая – онези, които ползват BitTorrent за съвсем легитимни цели като например управлението на open source проекти ще трябва да доказват, че не са виновни.

Сиреч,

презумпцията за невинност

до доказване на противното е напълно потъпкана.

Знаете, че по традиция в Неделна поща редувам не до там приятните новини с истински мрежови находки.

В тази връзка ви представям

становището на Facebook

свързано със зачестилите ламтежи на работодатели да проверяват профилите на служителите си или пък на кандидати за работа в най-популярната социална мрежа.

Дали това е опитът на Марк Зукърбърг да изглади поиздраскания имидж на компанията си, която не е известна като най-отявлената защитничка на личните данни на потребителите си?

Не знам, но се надявам да разбута и не особено чувствителната на тази тема българска общественост.

Лека и плодотворна седмица!

Линковете в неделя

Безспорно

гвоздеят на изминалата седмица

бе забит от решението на Съда на Европейския съюз по делото Scarlet Extended vs SABAM. Първа по темата писа проф. Нели Огнянова, а Дневник излезе с почти революционното заглавие “Блокирането на торенти е нарушение на човешки права”.

Моя милост пусна чак днес един материал на български , чиято задача бе да представи решението от гледните точки на трите замесени страни: правоносители, интернет доставчици и потребители.

В тази връзка The 1709 Blog прави интересен паралел между решнието в Scarlet vs SABAM и английския казус Twentieth Century Fox Film Corporation and others vs Newzbin Ltd.

Но колкото и да е важно, споделянето на съдържнание не ще остане единствената тема в тази неделна поща, защото и защитата на личната неприкосновеност не бива да бъде неглижирана.

В познатия си

маниер на куриозност

американски съдилища в Пенсилвания и Кънектикът са постановили предоставянето на пароли за Facebook като доказателства по дела, с чието решеаване са били натоварени.

Дори пътят над Атлантика да е дълъг, не е безкраен, така че – мислете му каква дигитална хигиена поддържате в социалната мрежа!

И така на финала: завършвам с резкия завой към тресящата българския медиен ландшафт

стачка на БДЖ

която (има си хас) ангажира и представители на блогосферата.

Както по екраните на сутрешните блокове, така и в блоговете мненията се разминаваха в типичната за тези дискусии амплитуда помежду Осанна и Разпни го.

Весела и успешна седмица!

No Facebook за английските плячкаши?

Image “Nope” by Tom Edwards on Flickr
NOPEСигурно вече сте чули или чели за будещите недоумение идеи на Дейвид Камерън да забрани достъпа до Facebook на UK поданиците с проблемно и асоциално поведение.

Защо будещи недоумение ли?

Ами нека поразсъждаваме малко:

Първо, една такава забрана би съставлявала много сериозна и несъразмерна намеса в личния живот и правото на свободно изразяване на засегнатите, и второ, тя би ги и подтикнала да търсят алтернативи на най-популярната социална мрежа.

Това, което ме учудва в предложението на британския премиер не е потенциалното нарушаване на човешки права.

На нарушаването може да се противодейства доста успешно и е много, ама наистина много вероятно то да завърши с пълно фиаско за британското правителство.

По-скоро се учудвам защо правителството на симпатичния Дейвид Камерън би се отказало доброволно от удобната възможност да контролира тези, срещу които твърди че се бори?

Известно е, че Facebook сътрудничи на правоохранителлните органи, като същото важи и за Google, както и в частност за новata му социална придобивка Google +.

Какво обаче би станало, ако и без това проблемните елементи се насочат към по-трудно контролируемите и съответно по-подозрителните алтернативи?

Дали това е планът на симпатичния млад консерватор?

Едва ли –  звучи като истинско conspiracy.

По-скоро ще да е некой не дотам обмислен политически сватбарски изстрел, чието осъществяване само би задълбочило проблема, вместо да го реши.

Май ще взема да блогна по темата и на английски, пък белким ме  чули на Даунинг стрийт.