Tag: file-sharing

Защита на личните данни, трафични данни и авторски права: заровете паднаха на шеш-беш

Image: Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.
By Joe Pemberton on Flickr

Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.

Днес Съдът на Европейския съюз излезе с решението си по казуса на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone).

Преди няколко месеца блогнах по повод на внесеното от генералната адвокатка Niilo Jaaskinen заключение, прогнозирайки че

Гпоспожа Jaaskinen ще препоръча директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.

но днешното решение на Съда ми показа колко непредвидим може да бъде същият понякога.

Какво реши Съдът?

В диспозитива си върховната инстанция в Люксембург приема, че data retention директивата всъщност няма допирна точка с директива 2004/48 (позаната и като IPRED), както и че преди даден съд да нареди разкриването на лични данни с цел идентификацията на нарушители на авторски права, същият този съд ще трябва да претегли чии интереси по-скоро се нуждаят от закрила: онези на засегнатия носител права или онези на набедения в нарушение интернет потребител.

Във всеки един случай съдът ще трябва да съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно да отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.

Какво означава това?

Според скромната ми преценка, в настоящето си решение Съдът се връща крачка назад и по-скоро претопля беззъбия си и витиеват изказ от Promusicae, отколкото (както тайно се надявах) да продължи с фулминантната си реторика от SABAM.

Така нито една от участващите в позиционната война „интелектуална собственост vs защита на лични данни“ страни не би могла да използва решението, за да си припише победа.

От друга страна не бива да пренебрегваме успешната защита на едно от важните стратегически укрепления: Съдът за първи път много ясно указва, че събраната и запазена по силата на директивата за задържане на трафични данни информация не може да се използва за преследването на нарушения срещу авторското право.

Конкретният цитат от решението гласи така

44      Що се отнася до делото в главното производство, следва да се отбележи, че разглежданото законодателство преследва цел, различна от тази на Директива 2006/24. Всъщност то се отнася до предаването на данни в рамките на гражданско производство с цел да се установи нарушение на правата на интелектуална собственост.

45      Това законодателство следователно не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/24.

Вместо извод

В стратегическите битки, но и в играта на табла често се получава така: точно когато очакваш да разгромиш противника са с един дюшеш, той вземе да ти се изплъзне, хвърляйки шеш-беш. 

Линковете в неделя

Интересувате ли се от защита на лични данни и лична неприкосновеност? Тогава предполагам, че през изминалата седмица достатъчно често сте попадали на съобщения озаглавени или свързани с

CarrierIQ

Какво и/или кой е това ли?

Оказва се, че става дума за американска софтуерна компания, разработваща Mobile Service Intelligence Solutions, с които снабдява както производителите на мобилни устройства (най-вече смартфони), така и мрежовите оператори. Според собствено-корпоративното си описание, продуктът (software rootkit) има за цел да подобри функционалността на крайните устройства от една страна и мрежовата услуга от друга (less drop calls, better network experience).

Според 25 годишния изследовател от Кънектикът Trevor Eckhart обаче, въпросният rootkit събира абсолютно всички възможни данни и метрики относно потребителското поведение. От CarrierIQ отричат енергично според всички правила на PR-а, но според информация от Wired са се опитали да окажат много сериозен натиск върху Eckhart, който е спрял, чак след като изследователят се обърнал за помощ към Electronic Frontier Foundation (EFF).

От тук преминавам към любимата на правоносителите

защита на авторски и сродни права

Според съвсем нова студия, проведена по поръчка на швейцарското федерално правителство (Bundesrat),  почти 1/3 от населението на възраст над 15 години сваля и споделя съдържание в интернет без да плаща.

От друга страна обаче, спестените чрез даунлод средства се вливат отново в развлекателната индустрия, най-вече за посещения на концерти, кино и купуването на мърчъндайзинг продукти.

В тази връзка швейцарският Бундесрат не препоръчва промени в съществуващото законодателство, които да доведат до по-строги мерки спрямо интернет потребителите по примера на HADOPI законодателството в съседна Франция.

Кратък преглед на студията на английски на сайтовете Boing Boing и TorrentFreak.

Разбира се, от сферата на авторскоправната защита не ни достигат само

хубави новини

Така например отново от TorrentFreak научаваме за един advocatus diaboli, който първоначалано защитавал интернет потребители обвинени във file-sharing, но решил да смени отбора и да заиграе не къде да е, а при копирайт троловете.

Ако тази постъпка ви се струва изменническа, то как бихте коментирали опита на холандското дружество за колективно управление на авторски и сродни права BUMA/Stempra да изрекетира един от своите членове – автор на музикални композиции?

За разлика от комерсиалните холандци,

немците

са както винаги свръхкоректни и дори обмислят създаването на ново дружество за колективно управление, този път на особените сродни права на организаторите на публични изпълнения, сиреч на концертните промоутъри.

Основата си това желание намира в чл. 81 от немския Urheberrechtsgestz (на немски и в превод на английски).

Дали току що не отворих вратичка за поредната лобистка промяна на ЗАПСП?

Не знам, но ви желая приятно четене на тази неделна поща, както и успешна и продуктивна седмица!

Линковете в неделя

Image: *

От известно време насам все си мисля да стартирам нещо като

седмичен дайджест

в който да споделям интересни материали, без непременно да ги разисквам като отделни блог постове.

В това ми намерение ме подсили и решението на Google да отнеме на Googe Reader всичко социално и така масивно да затрудни споделянето на информация.

Е, реших да започна дайджеста под името “Линковете в неделя” и днес е, така да се каже,

премиерата

в рамките на която ви предлагам 6 7 линка към истории, които привлякоха вниманието ми в последната седмица.

  1. Ericsson са публикували интересен пейпър, според който нерегламентираното споделяне на съдържание (file-sharing) е следствие на нефункциониращия цифров пазар.
  2. Първата сайбер атака над американски цивилен обект? БНТ съобщава за първоначаланите спекулации.
  3. Уикипедия отново събира пари и съоснователят на Google Сергей Брин дарява 500.000 долара. Моят принос бе далеч по-скромен, но за това пък от сърце.
  4. Кръщаването на новия модел на HTC “Vivid” не е по вкуса на едноименното порностудио, което се опасява от разводняването на неговите добре наложени марки -).
  5. Ангела Меркел е доста по-модерно настроена, отколкото предполага външният и вид – има си канал в YouTube, когото използва активно.
  6. Лично аз подкрепям дискутираната в Обединеното Кралство забрана да се пуши в колите.

Приятно четене!

*Original image: Envelope Edge Colors by Vectorportal on Flickr, derivative vork: Неделна поща by Emil A. Georgiev

Защита на личните данни, трафични данни и авторски права: заровете са хвърлени

Image: Swedish Police by Hakan Dahlstrom on Flickr
Swedish police

За шведския казус на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone) научих едва преди няколко дни. Ако се учудвате, защо не съм сложил линк към сайта на ePhone, то e защото след кратко търсене не намерих такъв…
Малко е учудващо за интернет доставчик да няма лесно откриваем сайт, ала нейсе – реших да не си хабя силите в (напразно) търсене, а най-паче за написването на този блогпост.

Та за какво става дума?

На кратко, за споделянето от неизвестно лице на 27 аудио книги, върху които издателите имат изключителни права. Споделянето е било извършено използвайки интернет достъпа доставен от ePhone. Поставените от издателите искания на информация (разписани у нас в чл. 95г от ЗАПСП) са били оспорвани от ePhone на всички инстанции, като на края шведският Върховен съд изпраща преюдициално запитване до Съда на европейския съюз.

Излязлото вчера заключение на генералната адвокатка Niilo Jaaskinen е достъпно само на няколко езика, като аз го четох на немски.

Казусът е много интересен

защото се занимава с поредния сблъсък на две от гарантираните от Хартата на Европейския съюз права – защитата на личните данни срещу защитата на интелектуалната собственост.

Поредният казус, защото Съдът вече на два пъти, а именно в делата Promusicae (C-275/06) и LSG (C-557/07) се опита да даде напътствия, как да се преценяват конфликти от такъв характер.

Какво е новото, ще вземе да попита някой тогава?

Ей, ама не се ли сещате?

Ок, ок – ами, да – директивата за задържане на трафичните данни вече е транспонирана (почти) навсякъде в Европейския съюз.
Е, не съвсем де – в Швеция още не е, макар и това според Jaaskinen да не е от особено значение.

Преюдициалното запитване

в plain text звучи така (подчертаното е от мен)

Изключва ли Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО1 (Директива за съхраняване на данни), и по-специално членове 3, 4, 5 и 11 от нея, прилагането на национална разпоредба, която е приета въз основа на член 8 от Директива 2004/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост2 и която допуска, с цел да се идентифицира даден абонат, доставчикът на интернет услуги да бъде задължен в рамките на гражданско производство да предостави на притежателя на авторското право или на неговия представител информация за абоната, на когото този доставчик е предоставил конкретен IP адрес, за който се твърди, че е използван за извършване на нарушението? Във връзка с този въпрос се приема, че лицето, което иска издаването на разпореждането, е представило доказателства за нарушаването на конкретно авторско право и че тази мярка е пропорционална?
Има ли значение за отговора на първия въпрос фактът, че съответната държава членка все още не е транспонирала Директивата за съхраняване на данни, въпреки че срокът за това е изтекъл?

Главният въпрос

всъщност може да се сведе до

Може ли национална разпоредба да предвижда предаването на задържани трафични данни на недържавни органи, за да ги използват при идентифицирането на нарушители на права на интелектуална собственост, въпреки че директивата за задържане на трафични данни не предвижда изрично такъв сценарий?

Ако това все още не ви звучи достатъчно плашещо, то нека ви успокоя: the worst is still to come!

В заключението си

генералната адвокатка Jaaskinen първоначално достига до правилния междинен извод, че

Съществуващата правна рамка на Европейския съюз не предвижда необходимите подробности относно задържането и предаването на лични (трафични) данни, които са възникнали в следствие на електронна комуникация, за която частно частно лице твърди, че нарушава негови права на интелектуална собственост. (преводът мой)

След което навлиза в дълбоките води на основните човешки права и отбелязва, че

Правото на защита на личните данни и личната неприкосновеност от една страна и защитата на интелектуалната собственост от друга, трябвда да бъдат еднакво обезпечени. Носителите на права върху интелектуална собственост не бива да бъде привилегировани, като им се даде достъп до лични данни, които са били законно задържани, но за цели, нямащо нищо общо със защита на техните права (на интелектуална собственост). Достъпът до задържаните данни може да се извършва единствено в съответствие с разпоредбите на Европейския съюз, приложими при защитата на личните данни и само, ако националният законодател предварително е приел конкретни разпоредби в съответствие с член 15 от директива 2002/58. (преводът мой)

И завършва с

конкретния отговор

на преюдициалното запитване, според който

Директивата (за задържане на трафични данни) не се прилага при обработването на лични данни за цели, различни от онези, изброени в нейния член 1 (1).
Директивата обаче не изключва приемането на национални разпоредби, които в рамките на гражданскоправно дело да задължат доставчиците на интернет услуги да предоставят на носители на права на интелектуална собственост информация, с която правоносителите да идентифицират потребители на интернет, които нарушават техните права.
Предоставянето на тази информация от друга страна следва да се извършва само въз основа на подробни и предварително приети национални разпоредби, които са в съответствие с Европейското законодателство, регулиращо защитата на личните данни и са били задържани единствено за целта да бъдат предадени на правоносители. (преводът мой)

Какво означава това?

Гпоспожа Jaaskinen на практика препоръчва директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.

Ами това е. Както писах по-горе, заровете са хвърлени, камъчето е изплюто и нещата са повече или по-малко ясни.

Приемането само на национални разпоредби би било неефективно, защото интернет не зачита националните граници. В този смисъл очаквам Съдът да потвърди заключението на Jaaskinen и да препоръча на политическите органи на Съюза да ъпдейтнат директива 2002/58.

Какъв е изводът за интернет потребителите

които държат на непроменена защита на личното си пространство?

Бих им препоръчал да вземат нещата в свои ръце и максимално да окастрят възможностите на (access) интернет доставчиците да им задържат данните (конкретен пример как).

За да не се стига до запознанства (в по-добрия случай) с шведски полицаи или (в по-лошия) с господина по-долу…

Image: Odessa Internet conferences by Veni Markovski on Flickr
Odessa Internet conferences

 

Линкова отговорност по испански

Indice-Web е испански торент тракер, чрез който може да се споделя и обменя съдържание. Най-общо казано, работи на същите принцип и технология, както The Pirate Bay или нашите Замунда и Арена.

Приликите продължават с това, че заради

обвиненията

отправени от носители на авторски и сродни права, сайтът на Indice-Web е бил въвлечен в сериозно съдебно дело, но все пак – и за разлика от гореспоменатите – е излязъл от него като победител.

Накратко, делото е решено на втора инстанция от Апелативния съд Барселона, като спорът се е въртял около това, дали

поставянето на линкове

към съдържаение нарушава нечии права.

Апелативният съд е приел тезата на Indice-Web, според която предлагането на един вид “пътепоказател”, посочващ кой линк води до търсеното от потребителя съдържание, без то да се хоства ot Indice-Web,

не нарушава

изключителното право на възпроизвеждане, разпространение или осъществяване на индивидуален достъп до съдържанието, до което води линкът.

Electronic Frontier Foundation са написали интересна статия по въпроса и са сложили линк към решението (на испански).

За жалост Апелативният съд е отказал да се произнесе по това, дали Indice-Web носи отговорност за помагачество при осъществяването на (непозволен) даунлод или стрийминг на съдържание от сървъри на трети лица, защото този въпрос не е бил поставен в рамките на първоинстанционното производство.

Макар и бидейки не съвсем изчерпателно, решението на Апелативния съд Барселона е от конкретно значение за операторите на торент сайтове, както и от генерално в контекста на споделянето на съдържание.

Каква е ситуацията у нас?

След един бърз сърч попаднах на противоречивата информация, според която срещу Арена и Замунда още през 2006 г. били образувани някакви дела, които към днешна дата било трябвало да са внесени в съда.

Ако някой знае повече, нека сподели.

Интернет пиратите – все пак добри клиенти?

piracy vs iTunes

Douglas C. Merrill, бивш CIO при Google и настоящ при музикалната компания EMI, твърди, че потребителите на платформата за споделяне на съдържание (file-sharing) Lime Wire били измежду най-добрите клиенти на iTunes.

Merril подлага на съмнение репресивните мерки спрямо явлението file-sharing и призовава към неговата преоценка:

That’s not theft, that’s try-before-you-buy marketing and we weren’t even paying for it…
For example, there’s a set of data that shows that file sharing is actually good for artists. Not bad for artists. So maybe we shouldn’t be stopping it all the time.

Obviously, there is piracy that is quite destructive but again I think the data shows that in some cases file sharing might be okay. What we need to do is understand when is it good, when it is not good…Suing fans doesn’t feel like a winning strategy

Не знам доколко може да се направи паралел със ситуацията у нас, въпреки че съм виждал мнения от типа на “Идете да го гледате на кино”, “Струва си само на голям екран”, “Купих си го на DVD” и т. н. във форумите на Арена и Замунда.

Как мислите?