Tag: Neelie Kroes

Article 19 търси баланса между свободата на словото и авторскоправната закрила

Image: Article 19 by art makes me smile on Flickr
ARTICLE 19

Article 19 е неправителствена организация, чието име препраща към чл. 19 от Всеобщата декларация за правата на човека.

Както можете да си представите, основните й дейности са насочени към защитата на основните човешки права на свободно изразяване и достъп до информация, които пък в последните години

все по-често се оказват в конфликт

с различните права над обекти на индустриална собственост и авторскоправна закрила.

В тази връзка и тъкмо в навечерието на световния ден на интелектуалната собственост от организацията са публикували своя манифест The Right To Share: Principles on Freedom of Expression and Copyright in the Digital Age.

Основната теза на документа е, че в условията на развиващото се с бързото настъпване на интернет информационно общество, споменатият вече конфликт е довел до

траен дисбаланс

между интересите на творците и правоносителите от една страна и потребителите на съдържание от друга.

Има ли изход?

Да, съставителите на манифеста предлагат няколко възможности, които бих обобщил до следните послания

1. Отпадане на отговорността за нетърговски нарушения върху обекти, закриляни от авторското право;

2. Преосмисляне на авторскоправната защита в цифровата среда;

3. Въвеждане на всеобхватни мерки за насърчаване на достъпа до знание и култура;

4. Нов прочит на всички международни договори с предмет защита на авторското право през призмата на основните човешки права.

Звучи познато, нали?

Да, подобни тези от време на време се прокрадват дори в речите на еврокомисарски величия като Нийли Крус и Мишел Барние. Което пък за мен е сигурен знак, че рано или късно някои от посланията ще бъдат претворени в дела.

В този смисъл

не се колебайте да хвърлите един поглед

на документа.

Обемът му от 28 страници не бива да ви стряска, защото е написан на приятно достъпен език, а това прави четенето му възможно дори в работна среда.

Ако имате въпроси – аз съм насреща!

Каква е равносметката от 2 седмици WCIT?

Image: WCIT 2012 by itupictures on Flickr
WCIT 2012

Публикуваният ми преди 10 дни пост за международната конференция на ITU бе един от най-четените през последните седмици.

Някои от читателите ми задаваха допълнителни въпроси по имейл, на Twitter или ми писаха директно на Facebook, като ми даваха допълнителни насоки какво още биха желали да прочетат.

Междувременно конференцията трая 2 седмици и приключи в неделя, а аз реших, че ще е интересно да коментирам нейната равносметка.

Та, така.

Какво трябваше да се случи на WCIT 2012?

Главната цел бе да се актуализират т. нар. междуанордни далекосъобщителни регламенти или ITR, под претекста че последните датирали от далечната 1988 и не отразявали научно-техническия прогрес на последните 25 години.

Въпросната актуализация трябваше освен класическия TDM сектор да обхване и пакетно базираната комуникация, което от много бе възприето като „де юре и де факто регулация на интернет“.

Последното бе откритото желание на група държави, предвождани от Русия и Китай, и включваща още Саудитска Арабия, Йемен, Египет, Обединените емирства и Судан.

Очевидно тези стожери на демокрацията и основните човешки права от доста време са били недоволни от (не)везможността си да влияят върху развитието на световната мрежа и по този начин искали да преместят центъра на тежестта от „американския“ ICANN към подаващия се на повече политическо давление Международен далекосъобщителен съюз.

Какво всъщност се случи на WCIT 2012?

Благодарение на сериозния отпор, който редица компании като Google или граждански организации оказаха, най-лошото (засега) не се случи.

Политическите представители на САЩ и ЕС оформиха коалиция от над 80 държави, която отказа да подпише финалния документ и сега на на международно равнище имаме двояка телеком регулация.

За останалите 89 държави-съдоговорителки важат новите и окачествявани като проблемни ITR, докато за нашия блок валидност продължават да имат онези от 1988.

В резултат, окончателният документ не включва интернет, но за сметка на това съдържа добавена в последния момент резолюция, която приканва държавите-членки да „координират позициите си по различните технически и обществено-политически въпроси в рамките на мандата на ITU, съответно на организирани от международния съюз форуми“.

Имаме ли повод за радост?

По-скоро не.

Защо?

Ще цитирам думите на Винт Сърф (Vint Cerf), според когото

The good guys did not win – the terms are defined in such a way as to allow a significant amount of mischief in the Internet space.

В този смисъл се съгласявам с бащата на TCP протокола и се присъединявам към мнението, че резолюцията има потенциала на троянски кон, с чиято помощ определени членове на ITU на по-късен етап ще могат да предлагат и приемат нови правила по отношение на развитието на интернет.

Повод за това опасение ми дават тези две изречения от блога на многоуважаваната от мен Нийли Крус (Neelie Kroes):

While we do not believe that Internet governance should be under the ambit of the ITRs, this does not mean the EU wants to “set in stone” all current governance practices.

New trends in traffic volumes and new demand for assured quality of delivery, may lead to new solutions, but I am confident that our current European and international frameworks allow more nimble and appropriate commercial reactions than any international treaty.

Разбира се, това е изказването на политик и с оглед на това прозиращата от там гъвкавост е разбираема. На заинтересованите, обаче, също така трябва да е ясно, че „всичко тече, всичко се променя и сегашната европейска позиция не е окончателна“.

Какво да правим от тук нататък?

На първо място трябва да сме добре информирани, защото това стои в основите на активния граждански контрол.

На второ не бива да сме апатични, а – поне в рамките на съществуващите възможности – дейни. Тук не се изискват някакви геройства, защото от близкото минало знаем, че понякога дори минимални усилия, подкрепени от съответния умножител, са в състояние да предизвикат чудеса.

На трето, макар и не на последно място, трябва да знаем, че като активни гласоподаватели можем да упражняваме влияние върху редица процеси. Условието за това е, че не трябва само да си го говорим, но и да го правим.

Европейската Комисия и дигиталният копирайт: приказка без край

Image: European Commission by Sebastien Bertrand on Flickr
European Commission flags

От вчерашното прессъобщение на Комисията научаваме, че де факто членовете на европейското правителство са имали “ориентировъчен дебат”, посветен на съдържанието в цифровата среда.

В резултат от него е

постигнато съгласие

да се започне диалог, който да включва правоносители, ползватели и потребители на съдържание – обект на авторскоправна закрила, в който Комисията да играе ролята на посредник и да участва чрез членовете си Мишел Барние (Michel Barnier), Нийли Крус (Neelie Kroes) и Андрула Василиу (Androulla Vassiliou).

За мен една от най-интересните теми, предвидена за участниците в този диалог е представена от възможността за въвеждане на някои

необходими ограничения на авторското право

които да подпомогнат по-сериозната му интеграция и съответно възприятие в цифровата екосистема.

Примери?

Определено смислено ми се струва спряганото право за библиотеки и архиви да придобиват електронни книги и да ги отдават в наем (или заем) на потребители по интернет.

Към момента пречка за това се явява прекалено обширно разписаното право на автора (или праводържателя) да контролира предоставянето на индивидуален достъп (по безжичен път или кабел) до своето произведение.

Разбира се, това не е всичко, с което ще се занимава предвожданият от комисарската тройка кръжец.

Особено внимание ще се обръща на

отдавна набелязаните теми

като по-добрата хармонизация на правната рамка и трансграничното лицензиране.

Поглеждайте от време на време тук, за да не изпускате развитието.

Авторското право е заседнало в 90-те и Neelie Kroes призовава за неговата реформа

Image: Neelie Kroes, Vice President of the EU and Commissioner for the Digital Agenda
by Neelie Kroes on Flickr

Neelie Kroes, Vice President of the European Union and Commissioner for the Digital Agenda visits Kenya

Помните ли кога тази крехка възрастна дама в качеството си на заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за Програмата в областта на цифровите технологии, взриви медиите, заявявайки че действащото в момента авторско право не изпълнява целите си?

Вчера Нийли Крус (Neelie Kroes) отново е изнесла важна реч под надслов Copyright and innovation in the Creative Industries (тук можете да я прочетете, а тук да я гледате и чуете), в която обръща внимание защо в променящата се дигитална ера

единствено реформата на авторското право

е в състояние да подпомогне колабиращия творчески сектор.

Първата отправна точка на г-жа Крус е, че директива 2001/29 – последният общоевропейски правен инструмент, отнасящ се до авторскоправната закрила – е технически и морално остаряла.

Тя не само е на повече от 10 години, но в основите й всъщност са залегнали напълно овехтелите от съвременна гледна точка предложения на Европейската Комисия от още по-далечната 1998.

В тази връзка желязната Нийли си служи със следния много интересен пример:

In 1998, Mark Zuckerberg was 14. Today, almost one billion people around the world actively use Facebook, to share photos, videos, and ideas.

In 1998, YouTube didn’t exist. Today, one hour of video is uploaded every second.

In 1998, most people listened to music on the radio, CD or tape. Now digital downloads often overtake conventional sales. New technologies allow downloading or streaming; easily, instantly, wherever you are. Not just to passively listen, but to interact and give feedback, to creators and friends.

Веднъж приковала вниманието на слушателите си към този наистина далечен период, бистрата холандка им припомня една много важна особеност на ерата преди интернет:

Back then, creation and distribution were in the hands of the few. Now they are in the hands of everyone: democratising innovation, empowering people to generate and exchange ideas, supporting and stimulating huge creativity.

„Каква да бъде тогава ролята на политиците?“

задава тя един малко или повече сугестивен въпрос, чийто отговор очевидно е обмислила добре:

We should help artists live from their art. Stimulate creativity and innovation. Improve consumer choice. Promote our cultural heritage. And help the sector drive economic growth.

Сега, това изказване е достатъчно политическо, за да може да има много допустими тълкувания.

Личната интерпретация на пишещия тези редове блогър обаче е, че най-сетне и от високата камбанария на европейската политика на информационните технологии и най-вече на интернет се гледа като на легитимно средство, с чиято помощ творците да потърсят алтернативи на топлата, но смазваща прегръдка на посредниците и по този начин да скъсят разстоянието до потребителите на техните произведения.

Подпомагането на творците ни отвежда до втората отправна точка на Крус и това е

по-добрата хармонизация

на авторскоправната рамка на Европейския Съюз.

Последната мярка е много важна, защото тя до голяма степен ще улесни потребителите да достъпват създаваното от творците съдържание.

С думите на Крус това е изразено така:

Well for one thing, you often find that online licensing restrictions make it impossible to buy music legally. Sometimes, for example, you can’t buy an MP3 across an EU border.

We have already made a proposal on orphan works and recently one on collective rights management, to make multi-territorial licensing easier. The licensing proposal is a good step forward to make it easier to legally access the music you love, especially across borders. I hope legislators are able to agree it quickly. But this tackles only one aspect of the problem.

Проблемите произтичащи от сериозната фрагментация на правните системи на държавите-членки на ЕС е познат отдавна и Крус заявява сериозна политическа воля за решаването му:

How can we expect pan-European companies to succeed, if in practice they have to deal with 27 different sets of rules, even if based on a supposedly common European framework?

How can we expect them to compete against American platforms that can easily market to hundreds of millions?

Изводът, до който достига решителната Нийли е ясен –

реформата е не само необходима, но и неизбежна

защото в противен случай всички участници в дигиталния оборот ще загубят:

Each day we fail to respond, we are missing out.

Consumers miss out on easy, legal access to their favourite products. The creative sector misses out on new markets, new innovations, new opportunities. We all miss out on new ways to share, recognise, and appreciate our cultural heritage. And our economy overall misses out on the chance of new growth.

Очевидно ситуацията освен в супранационалната ни Европа е наболяла и другаде по света.

Предвид глобалния и убиквитетен характер на цифровата среда, на холандската комисарка е ясно, че и останалите важни играчи ще трябва да предприемат промени:

I’m glad to see that change is finally coming for copyright, at many different levels. Internationally, the World Intellectual Property Organisation is looking into a range of new copyright exceptions and limitations.

Nationally, an increasing number of Member States are recognising the need for reforms, and testing new ideas in this field.

В заключение

трябва да се радваме, че темата за необходимата реформа на авторското право е станала предмет на разговори на възможно най-високо равнище.

Рано или късно от тези разговори ще произтекат дела и новата правна уредба ще бъде факт.

Процесът ще бъде дълъг и нелек, ще има лобиране и сблъсъци на интереси.

Именно заради това заинтересованите участници трябва да бъдат нащрек и да действат, когато е необходимо. Успешното изхвърляне на търговското споразумение ACTA на бунището на историята ни показа, че можем, стига да искаме.

В този смисъл не пропускайте възможностите си активно да участвате в извайването на новата авторскоправна рамка.

Защото как точно ще изглежда тя, зависи до голяма степен от вас.

Линковете в неделя

Здравейте драги читатели на Неделна поща!

Отиващата си вече седмица бе богата на събития от пресечната точка на информационните технологии и правото та буквално се чудя кое по-скоро да взема като отправна точка…

Какво ще кажете да стартираме с едно немско решение от сферата на авторското право?

Визирам конкретно онова, което Ханзеатският ландгерихт* Хамбург постанови (PDF на немски) в

отдавна набралия сила спор

между портала за видеосподеляне YouTube и немската организация за колективно управление на правата на композитори, текстописци и музикални издатели GEMA.

В ролята на формална ябълка на раздора се оказват 12 песни, чието колективно менажиране на права е било възложено на въпросната ОКУП, и които според същата непозволено са били качени в YouTube, като отговорността за това деяние трябва да носи (преди всичко) порталът за видеосподеляне.

Разбира се, че позицията на дъщерната фирма на Google е коренно противоположна: тя твърди, че единствено предоставя платформа за своите потребители и не само не се занимава с качване на песни, ами и предприема разумни мерки за предотвратяване на нарушения на авторското право.

При постановяването на решението си съдът приема, че определени права на представляваните от GEMA правоносители са били нарушени с оглед на 7 от твърдените 12 песни, но по отношение на отговорността квалифицира YouTube не като извършител, а само като смутител.

Какво означава това в конкретния случай ли?

Като оператор на видеоплатформа, YouTube са отговорни за това тя да не бъде използвана за нарушения. Така при все, че Web 2.0 компанията е внедрила специфична content-ID програма, с чиято помощ да обозначава и премахва нелицензирано съдържание, с решението си съдът я задължава да имплементира филтър, базиращ върху словесното разпознаване.

Последствията от горното са трудно обозрими, особено като се вземе предвид обстоятелството, че всяка секунда потребителите на видеопортала качват по 60 часа съдържание.

Именно тук по скромната ми преценка се крие

проблематичността на решението

защото YouTube най-вероятно ще бъдат натоварени със сериозни задължения да контролират съдържанието, което потребителите им ще искат да споделят.

Това ми мнение не се споделя от блога на Апис, където колегите предлагат един значително по-оптимистичен прочит.

Нека спомена още, че решението не е окончателно и може да бъде обжалвано от всяка от страните.

Не така стоят нещата обаче със следващия авторскоправен казус от днешния ми списък, а именно очертаващата се като

изключително противоречива конфискация

в рамките на привременните мерки срещу megaupload.com.

Актуална информация добиваме от публикуван на сайта Boing Boing материал на Cory Doctorow, според когото действията на ФБР са незаконни, тъй като са предприети извън допустимата по закон юрисдикция.

Като все по-объркан се очертава по-нататъшният развой на събитията там, защото не е съвсем ясно, дали дело срещу предвожданата от емблематичния Ким Дотком изобщо ще има. На практика Шмиц не само търпи наказание, наложено му извън предхождащ процес, но и му се отказва достъп до правосъдието на страната, чиито закони уж е нарушил…

Известна надежда, че този подход едва ли ще си проправи път в Европейския съюз ми дава

изказването на Нийли Крус

направено с цел промотирането на нейната инициатива #NoDisconnect.

Погледнете този цитат

And sometimes it’s not about changing the rules at all, but about changing a mindset. People need to realise: they don’t have to look backwards to the constraints and habits of the past; they can look forward to the open opportunities of the future. But that can take time.

който по моему не се нуждае от особен коментар.

Дано холандската членка на Европейската комисия само не се отметне от него без време.

За конец

отново съм запазил една истински добра новина, която днес по изключение не е от серията куриозни.

От Intellectal Property Watch ни информират, че Върховният Съд на Кения e отменил т. нар. закон против фалшифицирането (Anti Counterfeit Act), който се е явявал пречка пред достъпа до (значително по-изгодни) генерични медикаменти.

Главният мотив на съда е бил, че интелектуалната собственост не може да се наслаждава на по-сериозна защита, отколкото животът и здравето на хората.

Как мислите, дали като европейци не трябва от време на време да се вслушваме в the sound of African voices?

Пожелавам приятен размисъл и още по-успешна и спорна седмица!

 

*Сравним с окръжен съд у нас.