Tag: Scarlet vs SABAM

СЕС преряза вените на информационното общество

Image: disconnect by Scott Swigart on Flickr
disconnect

 

Ще бъда кратък, защото съм бесен.

Днес Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решението си по дело Constantin Film vs UPC Telekabel (C-314/12), за завеждането на което писах преди около година и половина.

Решението на правната светая светих е катастрофално, защото същата приема, че доставчикът на интернет пренос и достъп (чл. 13 ЗЕТ)

който позволява на клиентите си достъп до закриляни обекти, предоставени от трето лице на публично разположение в интернет

е

посредник, чиито услуги се използват за нарушаване на авторско право или на сродно на него право по смисъла на член 8, параграф 3 от Директива 2001/29.

С други думи, СЕС обявява всеки доставчик на интернет a priori за нарушител, защото

от съображение 59 от Директива 2001/29 следва, че думата „посредник“, използвана в член 8, параграф 3 от тази директива, визира всяко лице, което предава в мрежа фалшификат, извършен от трето лице, на закриляно произведение или обект.

и приема, че понеже

доставчикът на достъп до интернет е задължителен участник във всяко прехвърляне в интернет на фалшификат между един от неговите клиенти и трето лице, тъй като, предоставяйки достъп до мрежата, той прави възможно това прехвърляне

то

основните права, признати от правото на Съюза, следва да се тълкуват в смисъл

че

допускат да се забранява на доставчик на достъп до интернет да предоставя на своите клиенти достъп до уебсайт, който поставя онлайн закриляни обекти без съгласието на носителите на права.

Съвсем простичко: ако правоносител реши, че съдържание е достъпно някъде в мрежата без той като правоносител да е дал съгласието си за това, то същият може да изисква от съдилищата да разпореждат на всички доставчици, които са им под ръка, да блокират достъпа на клиентите си до това съдържание.

Сега, с оглед на съпътстващата ни в световен план дискусия за свободата на изразяване и достъп до информация, само си помислете, че нарушението върху авторски и/или сродни права се претендира само проформа.

Найс, а?

СЕС буквално преряза вените на интернет свързаността и в този смисъл е на път да обезкърви информационното общество.

По решението ще се пише и говори още много, така че този пост едва ли ще остане единственият по темата.

Сори за лошите новини.

P. S.

Пейо е направил много добре систематизиран анализ също в духа, че положението е Халифакс.

Погледнете задължително и поста на проф. Нели Огнянова.

Отново за филтрирането, отново пред СЕС

Image: UPC advert “F.I.T Jetzt gratis einsteigen!”
by Creative Society.

Това, което виждате на картинката е реклама на един от най-големите австрийски кабелни оператори – UPC.

Причината да я сложа тук, както и да напиша този пост е обстоятелството, че

UPC са ответник

по едно оформящо се като ключово ново дело.

Досега то се водеше в Австрия и достигна Върховния Съд (OGH) на алпийската република, който от своя страна с определение отправи преюдициално запитване (заведено под номер C-314/12) до Съда на Европейския Съюз (СЕС).

Ищци по делото

на теория са маргинални филмови продуценти, а истинският двигател всъщност е австрийско юридическо лице с нестопанска цел, носещо претенциозното име Vereien fuer Antipiraterie (VAP) или Сдружение за борба с пиратството на български.

Делото в Австрия е само брънка във веригата от процеси срещу стрийминг портала kino.to, които доведоха до ефективни наказания лишаване от свобода и много високи, буквално екземплярни, глоби.

Зададените на СЕС въпроси

на практика могат да се сведат до

могат ли носителите на (авторски и сродни) права да изискват от доставчиците на интернет свързаност (access providers) да блокират достъпа на своите клиенти до определени уеб сайтове, които предлагат достъп до филмови произведения под формата на стрийминг без разрешението на прежденазованите носители на права?

Разковничето на казуса ще се окаже член 8, алинея 3 от директива 2001/29, който предвижда, че

Държавите-членки гарантират притежателите на права да могат да поискат издаването налагането на съдебна забрана срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродно на него право.

В тази връзка австрийският OGH желае да изясни

дали някой от аксес провайдърите носи отговорност

и ако да – кой точно: онзи, чрез когото kino.to се свързват със световната мрежа или онзи, с чиято помощ потребителите на kino.to гледат стриймваното на сайта им съдържание.

Част от така зададените въпроси вече намериха своя отговор в сагата SABAM (повече тук и тук), но основната разлика със сегашния казус е, че там ставаше въпрос за хостинг провайдъри, сиреч за съхраняване на съдържание, докато в настоящия случай говорим за чистата интернет свързаност.

Надеждата

на пишещия тези редове блогър се изразява в това, че СЕС за пореден път ще вземе трезво решение, с което да даде повече яснота как да се тълкува една от централните по отношение на авторскоправната закрила евродирективи.

Същевременно, авторът на този материал очаква решението да охлади мераците на правоносителите, както и да подкрепи позицията на доставчиците на интернет ведно с онази на техните потребителите.

Scarlet печели, SABAM “отнесен от вихъра”

Image: Windstorm Thomas by NASA via Wikimedia Commons
Windstorm Thomas

Искрено се извинявам, че заради по-напрегнатия ритъм на последните няколко дни пускам със закъснение тук тази така значайна тема. Но нали се казва “по-добре късно, отколкото никога”, а и блог, който претендира да се занимава с правото и свободата в дигиталните технологии, не бива да я подминава в никой случай.

Та, по същество.

Виждате ли снимката в началото на статията?

Горе-долу със скоростта и вихъра на този циклон Съдът на европейския съюз

отнесе домогванията

на носители на авторски и сродни права да задължават интернет доставчици да филтрират мрежовия си трафик и да блокират достъпа на своите клиенти до (музикални) произведения, върху които правоносителите твърдят, че имат права.

В основата на казуса Scarlet vs SABAM (C-70/10) е залегналото желанието за свободно споделяне на съдържание и в тази връзка препоръчвам горещо на онези, които искат да се запознаят с неговата конкретика и предистория  да прочетат този постинг на Нели Огнянова (на български) или този и този мои постинги (на английски).

Какво всъщност е решил Съдът?

Принципно, Съдът подкрепя заключението на генералния адвокат Cruz Villalon и приема, че

1. дори и правото на интелектуална собственост да е изрично упоменато в член 17 (2) от Хартата на основните права на Европейския съюз (“Хартата”), тo не се наслаждава на абсолютна защита;

2. националните органи и съдилища, когато предприемат мерки за защита на носителите на авторски права, трябва да се стремят към справедлив баланс между защитата на авторското право от една страна, и защитата на основните човешки права на лицата, засегнати от тези мерки плюс защитата на свободата на стопанска инициатива, от която се ползват доставчиците на интернет услуги като Scarlet, от друга;

3. задължаването на интернет доставчиците (като Scarlet), да инсталират и поддържат сложна, скъпа и постоянна система за филтриране в интерес на носителите на авторски права (като SABAM), насочена към всички бъдещи нарушения и с цел да защити не само съществуващи, но също така и бъдещи произведения, е в разрез, както със свободата на стопанската инициатива на интернет доставчиците, така и с основните права на техните клиенти, а именно тяхното право за защита на лични данни и свобода на мнение и информация, гарантирани от членове 8 и 11 от Хартата.

Така погледнато решението на Съда е направо епохално, но предвид някои публикации по медиите бих желал да разясня неговото значение.

Какво значение има решението за правоносителите?

Правоносителите определено са губещите по това дело. Те за пореден път чуват, че не може да става дума за приоритет между отделните права, гарантирани от Хартата или от други документи, които имат конституционален характер за Европейския съюз.

На практика правото върху интелектуална собственост тежи точно толкова, колкото и правата върху защитата на лични данни или свободното упражняване на стопанска инициатива.

Милионите наляти в лобинг за сега не дават очаквания резултат.

Какво значение има решението за потребителите на интернет?

Тук е много важно да се каже, че решението на Съда не дава картбланш за свободното споделяне на авторскоправно защитеното съдържание. Напротив, Съдът изтъква особения статут на правото върху интелектуална собственост, но и подчертава, че неговата защита не е абсолютна.

Като непробиваем Персеев щит пред потребителите се явява основното им право на защита на лични данни. То ги предпазва от вкаменяващите оръжия на правоносителите, а именно искане на информация, филтриране и блокиране на трафично съдържание.

Към деншна дата потребителите на интернет са едни от печелившите от делото.

Какво значение има решението за доставчиците на интернет?

Особеността на казуса Scarlet vs SABAM се изразява в това, че той очертава взаимовръзките в триъгълника правоносители-интернет доставчици-потребители. Решението на Съда за пръв път изправя основното право на стопанска инициатива на интернет доставчиците като ефективна бариера пред зачестилите още от края на деведесетте години домогвания на правоносителите да разширят отговорността за нарушения над правата им и върху доставчиците на услуги на информационното общество.

Може да се каже, че към днешна дата и доставчиците на интернет услуги са между печелившите от делото.

Те разбира се не бива да забравят едно: в частта си отнасяща се до тях, решението на Съда черпи аргументите си от член 15 от Директива 2000/31/ЕО, според който доставчикът е защитен само, ако не филтрира или променя своя мрежов трафик. В случай, че доставчикът – бил и той мотивиран от прекомерното си съобразяване с натиск от държавни институции или от някаква (криворазбрана) саморегулация – започне да филтрира или блокира трафика си, то той ще загуби привилегиите, гарантирани му от настоящото решение.

Това има особена валидност за българските интернет доставчици, които или се подават на (неправомерен) натиск от страна на, да кажеме, ГДБОП, или сами си налагат някакви ограничения.

В такъв случай те биха били отговорни, но не към правоносителите, а към предадените от тях потребители.

Заключение

Настоящото решение маркира поредния крайъгълен камък в борбата за свободно (или от позицията на правоносителите – нерегламентирано) споделяне на съдържание. Решението поставя правоносителите в патова ситуация, която те биха могли да превъзмогнат само чрез законодателни промени.

Дали такива промени биха се реализирали, зависи до много голяма степен от нас – европейските гласоподаватели. Особено ако не желаем ние да бъдем отнесени от вихъра.