Uber е транспортна услуга

Uber е транспортна услуга

Да, това е така според заключението на Мачей Шпунар (Maciej Szpunar) по дело C-320/16  пред Съда на Европейския съюз, към който Шпунар е генерален адвокат. Това не е първото му становище в тази насока, предишното му такова бе публикувано преди около 2 месеца по дело C-434/15, за което тогава писа проф. Нели Огнянова.

За какво става дума?

В момента Uber France се бори с наказателно производство във Франция заради услугата си UberPop, която междувременно бе спряна и вече не се предлага. Особеното при нея е, че тя се изпълнява от (нелицензирани) частни лица, ползващи за целта личните си автомобили. Понастоящем спорът е висящ пред Областния съд в Лил, който е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС).

Конкретно, френският съд иска да знае

дали правната уредба, въз основа на която се провежда наказателното производство срещу Uber France, представлява технически регламент, отнасящ се до услугите на информационното общество по смисъла на Директива 98/34 (относно техническите стандарти и регламенти) и като такъв е трябвало да бъде представен на Европейската комисия, или е относим „само“ до Директива 2006/123 (относно услугите във вътрешния пазар), която изключва задължението за нотификация на Еврокомисията, когато става дума за транспорт?

Защо този въпрос е важен?

Uber твърди, че е доставчик на мобилно приложение и в този смисъл е „доставчик на информационното общество“ по смисъла на Директивата 98/34. Същата предвижда, че държавите членки на ЕС трябва да известяват („нотифицират“) Европейската комисия за всички предприети изменения в техническите стандарт и регламенти още на ниво законопроект. Uber също така твърди, че изменението на член L3124-13 от френския Кодекс за транспорта през октомври 2014 г. е всъщност изменение на технически стандарт или регламент, за което Франция е била длъжна да уведоми ЕК, но не го сторила. И тъй като срокът за нотификация вече е изтекъл, то и законът в тази му част не е влязъл в сила и следователно срещу Uber France не може да бъде водено наказателно производство.

Какво точно е изменил френският законодател?

Въвел е забрана за

Организирането на система за свързване на клиенти с лица, които осъществяват дейностите по член L. 3120-1, без да са нито предприятия за автомобилни превози, които могат да извършват епизодично услугите, посочени в дял 1, глава II от настоящата книга, нито таксита, моторизирани превозни средства с две или три колела или транспортни средства с шофьор по смисъла на настоящия дял, се наказва с две години лишаване от свобода и глоба от 300 000 EUR.

На юридическите лица, които са наказателно отговорни за предвиденото в настоящия член нарушение, освен глобата съгласно реда и условията, предвидени в член 131-38 от code penal [Наказателен кодекс], се налагат наказанията, предвидени в параграфи 2-9 от член 131-39 от същия кодекс. Забраната, посочена в параграф 2 от същия член 131-39, се отнася до упражняването на дейност или е във връзка с упражняването на дейност, свързана с извършеното нарушение. Наказанията, предвидени в параграфи 2-7 от посочения член, могат да бъдат наложени само за срок до пет години

Т. е. въвел е забрана за технологичното заобикаляне на материално, но най-вече морално остарелите транспортни регулации. За всеки случай забраната е скрепена с наказателноправни санкции, които в момента се строварват върху Uber France.

Какво казва генералният адвокат?

Мачей Шпунар припомня заключението си от май тази година, според което услугата UberPop не представлява услуга на информационното общество по смисъла на директивата, тъй като спада към областта на транспорта и в този случай не е необходимо уведомяване на Комисията за законовото изменение.

Генералният адвокат разглежда и хипотезата, при която СЕС би приел, че услугата UberPop представлява услуга на информационното общество по смисъла на директивата, което звучи като истинско аргументационно вуду

Според наличната информация относно начина на функциониране на Uber и като се вземе предвид окончателната преценка на фактите от страна на запитващите юрисдикции, в рамките на услугата UberPop услугата по свързване, която се осъществява чрез електронни средства, не е самостоятелна спрямо транспортната услуга, тъй като тя е неделимо свързана с нея, като двете услуги фактически се предоставят от дружеството Uber. Несъмнено като доставчик на услугата по свързване то всъщност упражнява решаващ контрол и върху същинската транспортна услуга. На следващо място, считам и че услугата по свързване е второстепенна спрямо услугата по превоз, която представлява действителното икономическо основание за съществуването на услугата UberPop в нейната цялост. От това стигам до извода, че такава услуга не трябва да се счита за услуга на информационното общество съгласно определението на тези услуги в член 1, точка 2 от изменената Директива 98/34

И сега си представете онези младежи и девойки, които у нас работят в един друг сектор на транспорта, а именно в разнасянето с автомобил (най-често личен) на поръчана преди това чрез мобилно приложение храна. Та, по логиката на Шпунар, независимо че се изпълнява онлайн, услугата по свързване на клиенти и ресторанти, завършваща с поръчване на храна от разстояние, не е услуга на информационното общество, защото в края на краищата храната трябва да бъде транспортирана с някакво превозно средство. Т. е. онлайн частта се явява второстепенна спрямо първостепенния автомобилен превоз.

Какво би могло да означава това? Foodpanda като нов играч на транспортния пазар? Лично аз не се сещам да кажа друго, освен „на печелившите – честито!“

Вместо заключение

искам да споделя огорчението си от непрестанните законодателни или законотълкувателни опити за задушаване на иновативните онлайн базирани бизнес модели.

Това е така в случая на Uber, но и в случая на българската платформа Auxionize, която Комисията за финансов надзор иска да изкара (нелицензиран) застрахователен посредник.

Генералния адвокат Шпунар може да е прекрасен специалист по международно частно право, но в дигиталната среда се губи като Алиса в страната на чудесата.

Макар да го прави в около 80% от всички случаи, Съдът все пак не е длъжен да приеме заключението на генералния адвокат.

Силно се надявам това да е съдбата и на обсъжданото в този блогпост заключение на Шпунар.

 

Снимка – достъпна на Flickr