Защо конституционният съд на Австрия нареди повтаряне на президентските избори?

Image by Deutsche Wirtschaftsnachrichten
vfgh

Пред съд и в открито море сме винаги в божиите ръце и никога не се знае какво ни очаква. Особено пък пред Конституционния съд. Е, не задължително пред нашия, но не той е темата на този блогпост.

Става дума за Австрия и вчерашното решение, с което блюстителят на тамошния върховен закон обяви втория тур на президентските избори за незаконен и нареди провеждането му отново.

Как се стигна дотук?

Както у нас, така и в Австрия, Конституционният съд не действа по свой почин, а трябва да бъде сезиран. На 7 юни Хайнц-Кристиан Щрахе (Heinz-Christian Strache), лидер на т. нар. Партия на свободата, внася конституционна жалба с твърдението, че в 94 от 117 изборни района се е стигнало до “фатални нередности“ при отчитането и преброяването на гласовете по пощата, които могат да се сведат до

1) Подранило предварително сортиране на изборните карти – преди 9 ч. сутринта в деня, следващ изборния ден

2) Отваряне на изборните карти – извън присъствието на председателя на изборната комисия или извън присъствието на отделни нейни членове

3) Отваряне на пликовете с бюлетините – извън присътвието на отделни членове на изборната комисия

4) Подаване на информация до районните избирателни комисии – с (минимални) грешки

Недоволната от изборния резултат партия подплатява горното с приложени като доказателства анкетни карти, попълнени от излъчени от нея членове на избирателни комисии.

Важно е уточнението, че в жалбата си Партията на свободата не твърди, че документираните от членовете й нередности са довели до действителни манипулации.

Какво направи Конституционният съд на Австрия?

Съдът призовава 90-има свидетели от 20-те избирателни района с най-висок брой твърдени нарушения.

briefwahl2

В 16 от тези райони преднина в резултата има Александер ван дер Белен, а в 4 – кандидатът на Партията на свободата Норберт Хофер. Общата преднина за ван дер Белен е малко над 15 хиляди гласа, които се явяват почти половината от гласовете, с които той печели втория тур – 30 863.

Свидетелите са изслушвани повече от седмица и показанията им потвърждават, че в 14 от въпросните 20 района се е стигнало до твърдените от Партия на свободата процесуални нередности.

На това основание австрийският КС постановява решението си.

Какви са мотивите на съда?

Наред с обявяването на решението (и заради надделяващия обществен интерес) президентът на австрийския конституционен съд Герхарт Холцингер (Gerhart Holzigner) изчита и мотивите към него.

Съдът поддържа особеното значение на органите на изборната администрация, които съобразно чл. 26а от австрийската конституция, са конципирани като колективни органи. Съставният им характер от представители, излъчени от различни политичски партии, трябва да гарантира взаимния контрол и по-високата степен на легитимация на крайния резултат. В този смисъл е незаконосъобразно предприемането на действия по сортиране, отваряне и преброяване на изборните карти или пликовете с бюлетини, когато изборната комисия е в непълен състав.

Подобно е отношението и към отварянето и преброяване на бюлетини (независимо дали в пълен или непълен състав на комисията) преди да настъпи денят, следващ деня на избора. Съдът отказва да кредитира положително установената у някои комисии “хиперактивност“ в желанието им да докладват своите резултати “колкото се може по-бързо“.

Конституционният съд потвърждава установената си в годините практика, че доказването на нарушение на изборни процедури само по себе си не е достатъчно за касирането на даден избор. Това е така, защото нарушението трябва и да е повлияло над изборния резултат, като австрийският КС приема, че това условие е изпълнено не само при реално настъпила промяна в изборния резултат, а дори само при създадена потенциална опасност от настъпването на такава.

Независимо, че нито Партията на свободата е твърдяла наличието на действителни манипулации върху изборния резултат, нито проведеното от съда следствие е установило такива, конституционните съдии приемат, че дори формални и безрезултатни по своя характер нарушения на изборните органи са в състояние да създадат такава потенциана опасност и са достатъчни за обявяването на избора за незаконен. Това съдиите аргументират с огромното значение на безупречното прилагане на всички изборни разпоредби – те са тук не само да изключат възможностите за манипулация и злоупотреба, но и да гарантират, че изборният резултат ще бъде приет еднакво от всички участници в него и поставянето му под съмнение няма да подкопае демократичните устои на държавността.

И тук идва финалният и вероятно най-сериозен аргумент на съда – съгласно чл 60, ал. 2 от австрийската конституция за президент се счита избран, който е получил повече от половината от всички действителни гласове. Както се вижда във втората картинка по-горе, ван дер Белен побеждава Хофер във втория тур с преднина от едва 30 863 гласа. Тъй като общият брой подадени гласове в 14-те района с установени нередности е 77 926 и теоретично всички те са могли да се паднат само на единия от двамата кандидати, съответно надвишават повече от двойно разликата, с която е излъчен победителят, то съдът приема, че с оглед несъмнената легитимация на държавния глава, вторият тур от изборите трябва да бъде повторен.

Какво следва оттук нататък?

Правителството и парламентът на Австрия ще трябва да насрочат ново провеждане на втория тур за президентски избори между същите двама кандидати. По всяка вероятност това ще се случи през септември, т. е. след летните отпуски. Дотогава функциите на президент ще се изпълняват съвместно от тримата председатели на парламента, един от които (по ирония на съдбата) е загубилият избора Норберт Хофер.

Гласуването по пощата поставено ли е под въпрос?

Не и решението е повече от ясно – в това производство не са установени факти и обстоятелства, от които да се заключи, че гласуването по пощата нарушава общото, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

Какво е значението на това решение за едно демократично общество?

Лично за мен – огромно. И това е така, защото демокрацията разчита както на добре разписани закони, така и на безотказното им прилагане. Защото съмнението от накланяне на везните в полза на единия или другия кандидат е в състояние да убие най-ценния капитал на демокрацията – желанието на гражданите да участват.

Горното е в пъти по-важно за фасадни демокрации като българската, непрекъснато съпътствани от скандали във всичките си сфери на управление – законодателна, грижеща се за зле изготвена нормативна база, изпълнителна, прилагаща я в полза на силните на деня и съдебна, отдавна ослепяла за всички нередности у първите две, но още повече за онези в собствения си двор.

Признавам, че не харесвам решението в неговия резултат, защото по-симпатичният ми ван дер Белен може и да не спечели новия втори изборен тур.

Съзнавам също, че така постановеният акт на австрийския КС ще се интерпретира като нансящ огромна имиджова вреда на всички форми на дистанционно гласуване и най-вероятно ще служи дори като “аргумент“ срещу въвеждането на електронното такова.

От гледна точка на своята аргументираност и целепоставяне, а именно ликвидиране на всяко съмнение относно избрния процес и по този начин мотивиране на гражеданите да участват в него, това решение обаче още много дълго ще търси своя български аналог.