Веселият Роджър под сериозен обстрел в Северно море

Image: The jolly roger by Jim Mead on Flickr
The jolly roger

Като малък „Островът на съкровищата“ от Робърт Луи Стивънсън ми беше една от любимите книги. От нея (освен много други интересни неща) научих и

кой или какво е

Веселият Роджър: символ, който в днешно време е придобил известност в един малко по-различен контекст – на (непозволеното от правоносителите) споделяне на съдържание.

Безспорно тази символика се подхранва много успешно от популярния BitTorrent сайт

The Pirate Bay

чието лого за капак изобразява старовремски пиратски кораб.

Същият този кораб в последните няколко години обаче бе подложен на сериозен топовен обстрел от флагманските кораби на редица съдилища в държави от Северозападна Европа.

В тази връзка вчера научих за

още 2 морски схватки

от които The Pirate Bay едва ли ще излязат победители.

Общото помежду им е, че са се състояли в района на Северно море и по-точно пред съдебните брегове на Холандия и Англия.

Холандската морска битка е по-стара и датира от 11 януари 2012, докато резултатът от английската бе обявен вчера.

В решението си Областният съд на Хага (Rechtbank s Gravenhage) приема, че

интернет потребителите всъщност нарушават

авторски (и сродни) права, когато използват торент технология, за да си набавят съдържание.

Това според съда се дължи на особеностите на торент технологията, която не само прави възможен download-а на файлове (или възпроизвеждане по правному), но едновременно с това води до upload (поне) на части от вече свалените такива.

Принципно областният съд приема, че download-ът на съдържание (дори от нелегален източник!) е ОК, но не такива са вижданията му по отношение на upload-а. В последния съдът съзира нарушение на изключителното право на авторите (или други правоносители)

да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.

Зад този помпозно звучащ състав всъщност се крие онова, което на английски звучи като „making available right“, а на родна реч омайна сладка спокойно са могли да преведат като „право на публично предоставяне“.

Така, приемайки нарушението, Хажкият съд е наложил на интернет доставчиците Ziggo и XS4ALL привременна мярка, изразяваща се в блокирането на достъпа на техните потребители до сайта The Pirate Bay. Като правно основание са послужили член 26d от Закона за авторското право и член 15e от Закона за правата, сродни на авторското право. Тези разпоредби са резултат от транспонирането на чл. 8 от директива 2001/29/ЕС и са насочени срещу посредници, чиито услуги се използват от трети лица за нарушаване на авторското право или на сродните нему права.

В духа на европейското решение в казуса SABAM v Scarlet, холандският съд се е

опитал да претегли

правата на правоносителите от една страна срещу основните права (най-вече на свободно изразяване и достъп до информация) на интернет потребителите от друга и опитът му звучи така:

За Областния съд е очевидно, че носителите на права понасят щети от свободното предлагане на нелегално съдържание от абонатите на The Pirate Bay. В края на краищата, правоносителите пропускат да реализират доходи от това споделяне. Съдът не се съгласява с твърдението на Ziggo и XS4ALL, че за проблемите в развлекателната индустрия са отговорни и други фактори като генерално лошата икономическа ситуация или това, че правоносителите не участват в достатъчна степен в онлайн разпространението на своето съдържание. Областният съд не е длъжен да установява точния размер на понеснеите от правоносителите щети.

Като отчита факта, че незаконното съдържание споделяно на The Pirate Bay представлява между 90 и 95% от всички 3.5 милиона торенти, Областният съд е на мнение, че претеглянето на интереси трябва да бъде в полза на носителите на права.

Предмет на решението на

английския Висш съд (High Court)

също е The Pirate Bay и достъпът до него, като в основната си част то звучи доста подобно на холандското.

Като основна отлика все пак  се откроява липсата на „оправдание“ за интернет потребителите по отношение на download-а на съдържание. Това обаче се дължи на особеността на британското копирайт право, което не познава типичното за континентална Европа изключение, наречено „право на копие за лично ползване“.

В допълнение английският Висш съд още не е наредил на интернет доставчиците да блокират достъпа на клиентите си до The Pirate Bay, но това се очаква да се случи на следващото заседание.

Може би това е и причината, поради която в английското решение дори мимоходом не се споменава баланса между правоносители и потребители.