Image: Bonnier Publishing. Home to innovations like Mag+ for iPad.
By Joe Pemberton on Flickr
Днес Съдът на Европейския съюз излезе с решението си по казуса на издателствата Bonnier Audio AB, Earbooks AB, Norstedts Forlagsgrupp AB, Piratforlaget Aktiebolag und Storyside AB срещу интернет доставчика Perfect Communication Sweden AB (познат и под марката си ePhone).
Преди няколко месеца блогнах по повод на внесеното от генералната адвокатка Niilo Jaaskinen заключение, прогнозирайки че
Гпоспожа Jaaskinen ще препоръча директива 2002/58 да бъде допълнена със задължението за задържане на трафични данни, които да бъдат предоставяни на носители на права на интелектуална собственост, за да могат същите да бъдат улеснени в защитата на своите права.
но днешното решение на Съда ми показа колко непредвидим може да бъде същият понякога.
Какво реши Съдът?
В диспозитива си върховната инстанция в Люксембург приема, че data retention директивата всъщност няма допирна точка с директива 2004/48 (позаната и като IPRED), както и че преди даден съд да нареди разкриването на лични данни с цел идентификацията на нарушители на авторски права, същият този съд ще трябва да претегли чии интереси по-скоро се нуждаят от закрила: онези на засегнатия носител права или онези на набедения в нарушение интернет потребител.
Във всеки един случай съдът ще трябва да съобрази обстоятелствата на конкретния случай и надлежно да отчете изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност.
Какво означава това?
Според скромната ми преценка, в настоящето си решение Съдът се връща крачка назад и по-скоро претопля беззъбия си и витиеват изказ от Promusicae, отколкото (както тайно се надявах) да продължи с фулминантната си реторика от SABAM.
Така нито една от участващите в позиционната война „интелектуална собственост vs защита на лични данни“ страни не би могла да използва решението, за да си припише победа.
От друга страна не бива да пренебрегваме успешната защита на едно от важните стратегически укрепления: Съдът за първи път много ясно указва, че събраната и запазена по силата на директивата за задържане на трафични данни информация не може да се използва за преследването на нарушения срещу авторското право.
Конкретният цитат от решението гласи така
44 Що се отнася до делото в главното производство, следва да се отбележи, че разглежданото законодателство преследва цел, различна от тази на Директива 2006/24. Всъщност то се отнася до предаването на данни в рамките на гражданско производство с цел да се установи нарушение на правата на интелектуална собственост.
45 Това законодателство следователно не попада в приложното поле ratione materiae на Директива 2006/24.
Вместо извод
В стратегическите битки, но и в играта на табла често се получава така: точно когато очакваш да разгромиш противника са с един дюшеш, той вземе да ти се изплъзне, хвърляйки шеш-беш.
1 thought on “Защита на личните данни, трафични данни и авторски права: заровете паднаха на шеш-беш”
Comments are closed.