Интернет пиратите – все пак добри клиенти?

piracy vs iTunes

Douglas C. Merrill, бивш CIO при Google и настоящ при музикалната компания EMI, твърди, че потребителите на платформата за споделяне на съдържание (file-sharing) Lime Wire били измежду най-добрите клиенти на iTunes.

Merril подлага на съмнение репресивните мерки спрямо явлението file-sharing и призовава към неговата преоценка:

That’s not theft, that’s try-before-you-buy marketing and we weren’t even paying for it…
For example, there’s a set of data that shows that file sharing is actually good for artists. Not bad for artists. So maybe we shouldn’t be stopping it all the time.

Obviously, there is piracy that is quite destructive but again I think the data shows that in some cases file sharing might be okay. What we need to do is understand when is it good, when it is not good…Suing fans doesn’t feel like a winning strategy

Не знам доколко може да се направи паралел със ситуацията у нас, въпреки че съм виждал мнения от типа на „Идете да го гледате на кино“, „Струва си само на голям екран“, „Купих си го на DVD“ и т. н. във форумите на Арена и Замунда.

Как мислите?


Warning: printf(): Too few arguments in /home/reguligc/public_html/delibertate.info/wp-content/themes/mise/inc/template-tags.php on line 51

Warning: printf(): Too few arguments in /home/reguligc/public_html/delibertate.info/wp-content/themes/mise/inc/template-tags.php on line 56

7 thoughts on “Интернет пиратите – все пак добри клиенти?

  1. Ако някой филм много ме изкефи си го гледам и на кино.

  2. Свободата на крайния потребител да обменя файлове според мен е един вид основно човешко право. 🙂 Музикалните компании и артистите трябва в един дигитален свят да си преместят фокуса и оборотите в концерти и участия, а не в лобиране за преследване на т.н. „пиратство“, което всъщност помага за популяризирането на самите артисти и всъщност е много спорно колко биха им се вдигнали оборотите ако то изчезне напълно. Изказването на въпросното CIO подкрепя мойта теза.

    Всъщност технически винаги е и ще е възможно да се споделят файлове „анонимно“ или поне по начин, който оставя доказателства, недостатъчни да издържат пред съда. Както и преди, така и занапред техниката и информационното общество са винаги три крачки напред и две встрани от поръчковото законодателство.

    1. За свободата на обменяне съм съгласен.

      И, да – „производителите“ на съдържание се бяха разглезили в средата и края на 90-те и развитието на интернет ги свари неподготвени. Вече повече от 10 години не могат да отреагират адекватно.

      Изводът за „смяната на чипа“ се самоналага -).

  3. Мога да кажа само, че си свалих Трансформърс 1 и 2, преди да гледам 3 на голям екран. Когато излязоха, също ги гледах първо на кино, по 2 пъти. Излиза, че съм пират 🙂 О, същото важи и за Карибски пирати!

    1. Да, значи тезата на Merril (както и в известен смисъл моята собствена) се потвърждават -).

  4. Е, време беше артистите да преоткрият топлата вода. Софтуерите откога си имат trial period 🙂

    Да си представим, че за всеки музикален файл се плаща. Научавам за нов певец и решавам, че искам да го „пробвам“. Плащам за една песен, но точно тази песен на мен не ми допада. За втора няма да платя.
    В един по-реален свят чух средно хубава песен на Ida Corr, реших да поровя из репертоара ѝ, намерих един куп песни н Ютуб, голяма част от тях не ми харесаха, но това не ме спря, продължих да човъркам и намерих няколко много хубави. Толкова хубави, че другия път, като дойде в България, ще си платя билет.

    1. Благодаря за коментара, Светлина!

      Не толкова авторите и артистите-изпълнители, колкото носителите на механични и други права ще трябва да преминат през долината на сълзите и да се преориентират.

      Иначе има и други не лоши идеи като увеличаване на отчисленията върху записващи устройства или въвеждане на генерален плосък данък върху „културни произведения“. Политическа воля на международно равнище е нужна, а там лобито на правоносителите е все още много силно.

Comments are closed.