Здравейте драги читатели на Неделна поща!
Отиващата си вече седмица бе богата на събития от пресечната точка на информационните технологии и правото та буквално се чудя кое по-скоро да взема като отправна точка…
Какво ще кажете да стартираме с едно немско решение от сферата на авторското право?
Визирам конкретно онова, което Ханзеатският ландгерихт* Хамбург постанови (PDF на немски) в
отдавна набралия сила спор
между портала за видеосподеляне YouTube и немската организация за колективно управление на правата на композитори, текстописци и музикални издатели GEMA.
В ролята на формална ябълка на раздора се оказват 12 песни, чието колективно менажиране на права е било възложено на въпросната ОКУП, и които според същата непозволено са били качени в YouTube, като отговорността за това деяние трябва да носи (преди всичко) порталът за видеосподеляне.
Разбира се, че позицията на дъщерната фирма на Google е коренно противоположна: тя твърди, че единствено предоставя платформа за своите потребители и не само не се занимава с качване на песни, ами и предприема разумни мерки за предотвратяване на нарушения на авторското право.
При постановяването на решението си съдът приема, че определени права на представляваните от GEMA правоносители са били нарушени с оглед на 7 от твърдените 12 песни, но по отношение на отговорността квалифицира YouTube не като извършител, а само като смутител.
Какво означава това в конкретния случай ли?
Като оператор на видеоплатформа, YouTube са отговорни за това тя да не бъде използвана за нарушения. Така при все, че Web 2.0 компанията е внедрила специфична content-ID програма, с чиято помощ да обозначава и премахва нелицензирано съдържание, с решението си съдът я задължава да имплементира филтър, базиращ върху словесното разпознаване.
Последствията от горното са трудно обозрими, особено като се вземе предвид обстоятелството, че всяка секунда потребителите на видеопортала качват по 60 часа съдържание.
Именно тук по скромната ми преценка се крие
проблематичността на решението
защото YouTube най-вероятно ще бъдат натоварени със сериозни задължения да контролират съдържанието, което потребителите им ще искат да споделят.
Това ми мнение не се споделя от блога на Апис, където колегите предлагат един значително по-оптимистичен прочит.
Нека спомена още, че решението не е окончателно и може да бъде обжалвано от всяка от страните.
Не така стоят нещата обаче със следващия авторскоправен казус от днешния ми списък, а именно очертаващата се като
изключително противоречива конфискация
в рамките на привременните мерки срещу megaupload.com.
Актуална информация добиваме от публикуван на сайта Boing Boing материал на Cory Doctorow, според когото действията на ФБР са незаконни, тъй като са предприети извън допустимата по закон юрисдикция.
Като все по-объркан се очертава по-нататъшният развой на събитията там, защото не е съвсем ясно, дали дело срещу предвожданата от емблематичния Ким Дотком изобщо ще има. На практика Шмиц не само търпи наказание, наложено му извън предхождащ процес, но и му се отказва достъп до правосъдието на страната, чиито закони уж е нарушил…
Известна надежда, че този подход едва ли ще си проправи път в Европейския съюз ми дава
изказването на Нийли Крус
направено с цел промотирането на нейната инициатива #NoDisconnect.
Погледнете този цитат
And sometimes it’s not about changing the rules at all, but about changing a mindset. People need to realise: they don’t have to look backwards to the constraints and habits of the past; they can look forward to the open opportunities of the future. But that can take time.
който по моему не се нуждае от особен коментар.
Дано холандската членка на Европейската комисия само не се отметне от него без време.
За конец
отново съм запазил една истински добра новина, която днес по изключение не е от серията куриозни.
От Intellectal Property Watch ни информират, че Върховният Съд на Кения e отменил т. нар. закон против фалшифицирането (Anti Counterfeit Act), който се е явявал пречка пред достъпа до (значително по-изгодни) генерични медикаменти.
Главният мотив на съда е бил, че интелектуалната собственост не може да се наслаждава на по-сериозна защита, отколкото животът и здравето на хората.
Как мислите, дали като европейци не трябва от време на време да се вслушваме в the sound of African voices?
Пожелавам приятен размисъл и още по-успешна и спорна седмица!
*Сравним с окръжен съд у нас.
Емо предполагам знаеш за това:
eff.org/deeplinks/2012/04/open-letter-academics-and-engineers-us-congress
fsf.org/blogs/community/stop-the-online-spying-bill
и по-важното имаш какво да кажеш.
Ще очакваме с нетърпение.
Извинявам се предварително, че е извън темата на публикацията и почти грубото, неуважително побутване „да побързаш“ 😉
Явно се задава поредният редут.
От още едно-две места получих запитвания около CISPA, така че наистина няма да е лошо да му отделя един пост.
В момента работя над актуалното заключение на Ив Бот по казуса UsedSoft vs Oracle („употребявани“ софтуерни лицензи – от особено значение за разработчиците на комерсиален софтуер), така че CISPA е следващата -).