Линковете в неделя

Здравейте скъпи приятели и читатели на Неделна поща!

Три са темите, на които искам да се спра в рамките на това издание: две са свързани с основната насоченост на De Libertate Iuris Digitalis, а третата е по-скоро офлайн, но за сметка на това съвсем не е офтопик.

Предвид сериозния читателски интерес, който някои от публикациите ми предизвикаха, започвам директно със значимия протест на редица интернет компании против

SOPA

който биде подкрепен относително масово и от интернет потребителите, най-вече в социалните мрежи.

Който се е уморил от (предимно) силно емоционало поднасяните информации, нека хвърли един поглед върху The SOPA Protest от The Technology Liberation Front.

Развитието на казуса обещава да бъде интересно, след като водещата фигура зад SOPA – тексаският представител Ламар Смит (Lamar Smith) първоначално обяви промени в законопроекта, но в последствие направи изявление, с което застана на позицията си от преди протеста.

Все пак на този хоризонт имаме и добри новини: конкурентният на SOPA не по-малко проблематичен законопроект PIPA продължава да губи поддръжници в Сената и за него на този етап не се намира мнозинство, което да го гласува.

Като второ искам да обърна внимание на една тема, която преди няколко дни се разпространяваше на Twitter със скоростта на летен пожар в Гърция, а именно

решението на Върховния съд

на САЩ, което Ars Technica (за съжаление) поднесе като Supreme Court rules Congress can re-copyright public domain works.

Защо за съжаление ли?

Ами просто защото е подвеждащо и в този си вид не отговаря на истината.
На всички онези, които се интересуват от темата предлагам брилятния анализ на Елеонора Розати от The 1709 Blog.

Накратко:
Един от основните международни договори, които хармонизират авторскоправната закрила е т. нар. Бернска Конвенция от далечната 1886 г. В нея е разписан и важния за конкретния казус срок на закрила. Тъй като САЩ се присъеднияват към Конвенцията чак през 1989 г. и до тогава са имали различни (най-вече по-кратки) срокове на закрила, се оказва че един куп произведения там са попаднали в т. нар. public domain, но другаде по света защитата им все още не е била изтекла. Това на практика е означавало, че Щатите не са спазвали подписаната от тях Конвенция. Проблемът е бил разпознат и изгладен през 1994 с приемането на споразумението ТРИПС, което пък в 3 относително несъществени случая довело до реактивиране на авторскоправната закрила със задна дата.

Това е в общи линии и (о, ужас!) аз се съгласявам с решението на американския Върховен Съд, защото смятам че е по-важно Щатите да имат хармонизирани с останалата част на света срокове на закрила, отколкото това, че в някои незначителни случаи свободното ползване се отлага до изтичането на нововъзникналата защита.

Ако помните, миналата седмица изразих радостта си от обсъжданата законодателна забрана за проучването и добива на

шистов газ

по нашите географски ширини.

Е, днес съм още по-радостен, защото преди няколко дни Парламентът ни прие пълна и безсрочна забрана на проекти за шистов газ. Това, предполагам, автоматично ме нарежда в редиците на т. нар. рубладжии и убийци на българската енергийна независимост.

Нейсе, нека документирам на страниците на блога си, че предпочитам притока на газ да зависи от Русия и веднъж на няколко зими да дзиндзирикам без парно и топла вода, отколкото един от най-важните региони на България да бъде изложен на потенциална екологична катастрофа!

С това, скъпи читатели, се разделям с вас и ви желая спорна нова седмица!

1 thought on “Линковете в неделя

  1. на мен ми е още по-терсене да изказвам мнения за газа, то се знае, русофобията у някои чеда на бившия режим граничи с психопатия. но за един трезв индивид е достатъчно ясно, че Лукойл трябва да бъде заставен, да се държи прилично вместо в търсене на алтернатива да съсипваме и малкото което ни е останало.

Comments are closed.