Не особено интелектуална дискусия около собствеността

Image: FACT taxi by Edward Betts via Wikimedia Commons
FACT taxi

Онзи ден в покоите на Гьоте институт (Goethe Institut) в София се проведе събитие на тема Интелектуалната собственост в културните и творчески индустрии.

Присъстващите бяха малко като Who is Who от средите на правоносителските организации, като не липсваха и обичайните представители на другите.

В днешно време за почти всяко едно събитие е много трудно да бъде интересно в своята целокупност, та така и онзиденшното, което според моята скромна преценка не направи изключение от правилото.

Както казах, гостите на event-а си бяха до голяма степен от един отбор и целта им видимо беше да се автосугестират по значимите ним теми: повече контрол и санкиции ex-officio, малко плач и хленч по изубената битка за компенцационните плащания и идолопоклонничество пред новия им Златен телец – споразумението ACTA.

Поднесе се доста информация, но

истински занимателни

ми бяха последните 3 презентации, а именно: „Измененията в режима на компенсационните възнаграждения за частно копиране“, „Споразумението АКТА – митове и реалност“ и „Промяната в режима на колективното управление на авторски и сродни права – очаквания и резултати“.

На по-наблюдателните със сигурност е направило впечатление, че за разлика от предварителната програма представям последното и предпоследното включване в разменен ред, но следва да кажа, че решението за това разместване се взе on the fly.

Първата презентация се изнесе от г-жа Мариана Лазарова, която на шега се представи като кадър с агентурно минало (работила е в по-раншната Агенция за авторско право) и на нея се падна честта да разсъждава по актуалните проблеми на компенцационните плащания върху празен носител, правото на лично копие и техническите средтва за защита.

Най-ценно ми се стори твърдението и, че според нашия Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) т. нар.

право на лично копие не съществува

Веднага се стреснах и отворих закона. Наистина, чл. 25, към когото реферираше Лазарова, не говори expressis verbis за право. Вместо това, законът употребява словосъчетанието допустимо е.

„Е“ рекох си „дори и г-жа Лазарова да прилага едно изключително буквално тълкуване, то въпреки всичко си остава contra legem.“

Истината по отношение на нашия закон е една, а именно че такова право, пардон, такава допустимост съществува и всяко друго твърдение представлява пълен nonsense. За това колко абсурдна може да бъде въпросната допустимост се вижда от актуалната в Германия дискусия.

С това минавам към втората презентация поднесена ни от Велизар „Заки“ Соколов. Видно от по-горните редове темата му беше споразумението ACTA и представляваше едно манипулативно-убедително

половинчасово крешендо

в негова защита.

Според Соколов всички доводи против този документ са плод или на неговото непознаване, съответно неразбиране, или на вярване в раздухваните от интернет доставчиците истерични инсинуации.

Всъщност той е поредният защитник на ACTA, който аргументира с това, че споразумението не ще доведе до промени в българското законодателство, но и който едновременно с това не съумява да даде смислено обяснение за чий Гявол ни е то. Опитът му все пак да аргументира в полза за последното се изчерпа с „за да сме гарантирали адекватна закрила за нашите, българските творци, в чужбина“. Искрено се съмнявам, че си вярва.

След края на изложението му модериращата г-жа Лазарова побърза да задуши заформящата се дискусия, а Заки – макар и да беше предложил „да стреляме по него с всичко, с каквото разполагаме“ – да си тръгне.

Третата и може би най-смислена презентация бе на адв. Мариана Андреева, която я изнесе в качеството си на правен съветник на Филмаутор – дружество за колективно управление на авторски и сродни права.

Тя представи сферата и предмета на дейност на тези организации, както и последните изменения в ЗАПСП, които ги засягат директно.

В края на нейната част се заформи лека дискусия с представителки на други дружества за колективно управление, които потвърдиха, че доста голяма част от събираните от тях

приходи напускат България

и биват превеждани мнозинствено на чужди праводържатели.

Все пак се оказа, че и от чужбина до наши творци достигат някакви стотинки, като получателите им са предимно от кръговете на фолклора и поп-фолка.

За финал да кажа, че за сетен път се наслушахме на сравненията между песни и автомобили, филми и хранителни стоки, или с други думи – между собствеността върху предмети и изключителните права върху произведения.

Дискусията, както написах още в началото, не беше много интелектуална.


Warning: printf(): Too few arguments in /home/reguligc/public_html/delibertate.info/wp-content/themes/mise/inc/template-tags.php on line 51

Warning: printf(): Too few arguments in /home/reguligc/public_html/delibertate.info/wp-content/themes/mise/inc/template-tags.php on line 56

2 thoughts on “Не особено интелектуална дискусия около собствеността

  1. Ето още една кръгла маса в УНСС по въпросите на ACTA, организирана от катедра „Интелектуална собственост“. Информацията е от блога на Комитата.
    http://komitata.blogspot.com/2012/02/blog-post_16.html

    В нея има изказване на Георги Саракинов – сигурно най-авторитетният юрист по Интелектуална собственост в България в момента.

    Ето части от него:
    „Авторско право в древния Рим не е имало, макар че римските юристи, тогавашните, са били много добри. То възниква много по-късно, едва след като Йохан Гутенберг изнамира печатната преса. Тоест, от тогава, от когато могат да се получат екземпляри от едно произведение и тези екземпляри да се продават.

    И, като се продават, от това може да се печели. Печелят не авторите – нито тогава, нито сега.

    Печелят тези, които … се наричат „посредници“. Те са тези, които налагат създаването на първия закон за авторското право в Англия и втория във Франция и всички останали.“
    ……………………..
    „Вече няма какво да говоря, разбирате какво искам да кажа. До тогава, винаги има един, който може да контролира, или, за да стигне произведението до зрител, слушател, читател, то може да се преброи – кой гледа, слуша, чете, колко пъти как, що, тоест, има начин на контрол.

    След появата на Интернета, да го кажем най-общо, тази възможност за контрол се губи. Вече, каквото и да се прави, може и гражданина, като си седи в къщи, да си гледа филми, да слуша музика, без някой да може да сложи контрол върху това.“

Comments are closed.