Не особено интелектуална дискусия около собствеността

Image: FACT taxi by Edward Betts via Wikimedia Commons

Онзи ден в покоите на Гьоте институт (Goethe Institut) в София се проведе събитие на тема Интелектуалната собственост в културните и творчески индустрии.

Присъстващите бяха малко като Who is Who от средите на правоносителските организации, като не липсваха и обичайните представители на другите.

В днешно време за почти всяко едно събитие е много трудно да бъде интересно в своята целокупност, та така и онзиденшното, което според моята скромна преценка не направи изключение от правилото.

Както казах, гостите на event-а си бяха до голяма степен от един отбор и целта им видимо беше да се автосугестират по значимите ним теми: повече контрол и санкиции ex-officio, малко плач и хленч по изубената битка за компенцационните плащания и идолопоклонничество пред новия им Златен телец – споразумението ACTA.

Поднесе се доста информация, но

истински занимателни

ми бяха последните 3 презентации, а именно: „Измененията в режима на компенсационните възнаграждения за частно копиране“, „Споразумението АКТА – митове и реалност“ и „Промяната в режима на колективното управление на авторски и сродни права – очаквания и резултати“.

На по-наблюдателните със сигурност е направило впечатление, че за разлика от предварителната програма представям последното и предпоследното включване в разменен ред, но следва да кажа, че решението за това разместване се взе on the fly.

Първата презентация се изнесе от г-жа Мариана Лазарова, която на шега се представи като кадър с агентурно минало (работила е в по-раншната Агенция за авторско право) и на нея се падна честта да разсъждава по актуалните проблеми на компенцационните плащания върху празен носител, правото на лично копие и техническите средтва за защита.

Най-ценно ми се стори твърдението и, че според нашия Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) т. нар.

право на лично копие не съществува

Веднага се стреснах и отворих закона. Наистина, чл. 25, към когото реферираше Лазарова, не говори expressis verbis за право. Вместо това, законът употребява словосъчетанието допустимо е.

„Е“ рекох си „дори и г-жа Лазарова да прилага едно изключително буквално тълкуване, то въпреки всичко си остава contra legem.“

Истината по отношение на нашия закон е една, а именно че такова право, пардон, такава допустимост съществува и всяко друго твърдение представлява пълен nonsense. За това колко абсурдна може да бъде въпросната допустимост се вижда от актуалната в Германия дискусия.

С това минавам към втората презентация поднесена ни от Велизар „Заки“ Соколов. Видно от по-горните редове темата му беше споразумението ACTA и представляваше едно манипулативно-убедително

половинчасово крешендо

в негова защита.

Според Соколов всички доводи против този документ са плод или на неговото непознаване, съответно неразбиране, или на вярване в раздухваните от интернет доставчиците истерични инсинуации.

Всъщност той е поредният защитник на ACTA, който аргументира с това, че споразумението не ще доведе до промени в българското законодателство, но и който едновременно с това не съумява да даде смислено обяснение за чий Гявол ни е то. Опитът му все пак да аргументира в полза за последното се изчерпа с „за да сме гарантирали адекватна закрила за нашите, българските творци, в чужбина“. Искрено се съмнявам, че си вярва.

След края на изложението му модериращата г-жа Лазарова побърза да задуши заформящата се дискусия, а Заки – макар и да беше предложил „да стреляме по него с всичко, с каквото разполагаме“ – да си тръгне.

Третата и може би най-смислена презентация бе на адв. Мариана Андреева, която я изнесе в качеството си на правен съветник на Филмаутор – дружество за колективно управление на авторски и сродни права.

Тя представи сферата и предмета на дейност на тези организации, както и последните изменения в ЗАПСП, които ги засягат директно.

В края на нейната част се заформи лека дискусия с представителки на други дружества за колективно управление, които потвърдиха, че доста голяма част от събираните от тях

приходи напускат България

и биват превеждани мнозинствено на чужди праводържатели.

Все пак се оказа, че и от чужбина до наши творци достигат някакви стотинки, като получателите им са предимно от кръговете на фолклора и поп-фолка.

За финал да кажа, че за сетен път се наслушахме на сравненията между песни и автомобили, филми и хранителни стоки, или с други думи – между собствеността върху предмети и изключителните права върху произведения.

Дискусията, както написах още в началото, не беше много интелектуална.