Image: Unbalanced scales by Mareklug
via Wikimedia Commons
От вчера в мрежата курзират пресните Предложения за промени в проекта на нов Наказателен кодекс по отношение престъпленията против интелектуалната собственост, внесени в парламента от за сега неназована организация-защитничка на правоносителски интереси.
Първи по темата се изказа Пейо, а днес отново с много адекватна позиция реагира и проф. Нели Огнянова.
Силно препоръчвам да прочетете техните писания, тъй като рисуват една много ясна картина на съдържащите се в предложенията слабости. В допълнение препоръчвам и записа на Григор Гачев, в който той споделя някои интересни мисли.
Съвсем кратичко ще си позволя да додам и моите 2 стотинки в очаквания да набере скорост диспут.
С оглед на бускуващото приемане на ACTA и генералната несигурсност на нейното бъдеще, правоносителите изглежда
задействат своя План Б
използвайки анонсирания от управляващата партия ъпдейт на Наказателния Кодекс.
Направените предложения впечатляват с идеи като въвеждане на минимални наказания от по 3 години лишаване на свобода или загърбването на един от основните за българското наказателно право принципи, според когото отговорността за престъпни деяния е лична и тя може да бъде понесена само от физически, но не и от юридически лица.
Целта на минималните наказания очевидно е да вържат ръцете на съда така щото той да не може да прилага привилегията за маловажност, докато лелеяната отговорност за юридическите лица е своего рода фронтална атака срещу доставчиците на интернет.
В заключение
с прискърбие установявам, че българските правоносители не само не желаят да дораснат до идеята за диалог със своите потребители, но и всячески опитват да доизгребат делящата ги от последните пропаст.
Апелът ми
към законотворците е да не се връзват на отправените на вниманието им предложения, защото опакованите в тях нови везни за Темида са криви.
В обсъждането при Гачев, един коментиращ, подписал се като Kaloyan Suhorukov, написа така:
Маловажността на случая изключва наказателната отговорност. Няма вариант, в който съда да не може да я преценява. Това са абсолютни глупости.
Това беше, след като цитирах част от текста по-горе.
А малко по-нагоре е писал:
Единственото, което ще отбележа, е че с промените в НК, които междудругото се готвят от достатъчно дълго време, всички ние, като потребители, сме извадени от приложното поле на закона по отношение на неоснователното притежание на авторски материали. По сега действащото законодателство у всеки един от нас, който притежава копиран диск или дори пресниман учебник, без да има законово основание за това може да бъде подведен под отговорност – нещо, което стои в страни от принципа de minimis non curat lex. В предложения законов състав се предвижда такава отговорност да възниква само при условие, че налице са търговски количества – достатъчно ясен критерий, който не дава основание за неясни тълкувания на “в големи размери” или други не съвсем изчистени формулировки.
Няма нищо чудно в това, че се предвиждат “до шест години…”. Който има основни допирни точки с наказателното право знае какво означава това и каква е причината. За останалите… не би трябвало да представлява проблем. Едва ли всички тук очакват срещу тях да бъдат повдигнати обвинения, за да недоволстват от размера на наказанието. То е във вреда единствено на престъпниците.
Аз не съм компетентен да коментирам всичко това.
Трудно е да се водят дистанционни спорове, но ако въпросното лице се появи тук, ще дискутираме. Все пак в спора се ражда истината -).
Иначе, според логиката на изказването
и извършващият евтаназия би минал метър и не би бил отговорен за причиняването на смърт.
Смисълът от въвеждането на високи минимални наказания е именно вменяването им като общественоопасни и в този смисъл немаловажни. Защо им са на правоносителите иначе?
За останалото – то потвърждава старото законодателното намерение от последната редакция на чл. 172а НК, което макар и не разписано expressis verbis в закона, винаги си е било да се преследват само нарушители, действащи в „търговски мащаби“ и/или с „търговска цел“. Справка у Дацов/Петров „Престъпления против интелектуалната собственост“, 296.