Image: Manifiesto ‘En defensa de los derechos fundamentales en Internet’ by Eneko
via Wikimedia Commons
Във вчерашната си статия Adam Wagner от UK Human Rights Blog разсъждава над въпроса дали и доколко достъпът до интернет да се брои към основните човешки права.
Постът му изглежда мотивиран от
противоположността на две позиции:
от една страна публикуваният миналата година доклад на общото събрание на ООН, който поддържа тезата за интернет като основно човешко право, и от друга – скорошната публикация на един от бащите на интернет, Vint Cerf, който я отхвърля.
С оглед на съвременното технологично развитие и информационното общество, в което живеем, лично аз безрезервно подкрепям класификацията на достъпа до световната комуникационна мрежа като основно човешко право.
От чисто европейска перспектива
вода за воденицата
която върти в подкрепа на човешкоправния характер, може да се носи от бая кладенци.
Добър водоем за тази цел би била на пример Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) със съдържанието на нейните членове 8 (Право на зачитане на личния и семейния живот), 9 (Свобода на мисълта съвестта и религията), 10 (Свобода на изразяването на мнение) и 11 (Свобода на събранията и сдружаването), а защо не и членове 1 (Защита на собствеността), 2 (Право на образование) и 3 (Право на свободни избори) от Допълнителния протокол?
С не по-лош водопреносен дебит e и
тръбопроводът
на Хартата на основните права на Европейския съюз.
Нейните членове 15 (Свобода при избор на професия и право на труд) и 16 (Свобода на стопанската инициатива) биха подсигурили нужните количества в случай, че дебитът на ЕКПЧ започне да намалява.
Ето така набързо докарах
кладенците до пословичните 9
макар и бройката им да може да се удвои без някакъв особен стрес.
Какво мислите: дали изпуснах нещо и какви други (освен юридически) аргументи биха могли да се приведат в защита на тезата?
А сещате ли се и за такива, които биха били в неин ущърб?
Да взема да върна жеста и да напиша коментар. Малко ми е неудобно да коментирам при теб. Да имах много добри оценки по „Право“ и „Търговско право“. Да вървеше ми много правото и ми бе интересно. Но пред абсолютен професионалист да се изказвам, си е чисто излагане. И все пак да понапиша малко мисли по въпроса.
Аз не оспорвам, че сме се борили за човешки права (или поне дедите ни с кръв), нещо повече борбата продължава, изобщо не е свършила. Но борбата е била и все пак за връщане им, иззети изкуствено.
Аз не оспорвам и правенето на бизнес в Интернет. Без да се правят пари по всевъзможни начини, едва ли днес бихме били тук.
Моята напълно лаишка теза е просто, че ние не можем да осигурим на всяко човешко същество дори само възможността да се свържат. Писах, че можем да вържем половината население потенциално само.
Има и други пречки – технологична пропаст, несъразмерно високи разходи за местни доходи, недостатъчно образование.
На теория ние можем да осигурим свобода на словото на всички. Да има разни тиранични режими, но те могат да бъдат свалени. Даже 2011 май е рекордна по свалени сатрапи.
Един OLPC например прави лаптопчета с ръчки и слънчеви батерии. Правят го, защото на прекалено много места даже ток няма, какво да говорим за високи технологии.
Ако целта на ООН е да намали технологичната пропаст, то аз съм с всички възможни крайници съгласен. Но не смятам, че това е ефективен начин.
Разбира се говориш, че това може да помогне за спорове със СОПА в ръка, свобода на словото, съхранение на лични данни, арестувани bloger-и и така нататък. Да това сигурно е така, аз не съм този, който може да спори.
Но то тогава не трябва ли да влезе и в националното законодателство? Е кой ще накара Иран да спре да арестува и изтезава? Кой ще задължи Раул Кастро и Ким Чен Ун да дадат право на гражданите си да се свързват? А и не на последно място си мисля, че „съхранителите на права“ да ги наречем имат достатъчно пари да си наемат юристи, които да открият как една такава резолюция да се заобиколи.
Разбира се всичко от последния абзац е моя непрофесионална спекулация и размисъл, а не претенция за меродавност.
Здравей go_fire и благодаря за пространния коментар – на път сме да заформиме сериозна дискусийка -).
Разбирам и се съгласявам.
Не визирам характера на „основното човешко право“ като активно задължение на общността-държава да предоставя блага или услуги на отделния индивид. Напротив, логиката на „държавата трябва да направи еди-какво си“ или „правителството трябва да даде на еди-кой си“ ми е напълно чужда. По-скоро смятам, че държавата трябава да използва законодателния си монопол и да сътвори предпоставките за лесен достъп до интернет, както и да си самозабрани да прекъсва същия този достъп едностранно и произволно.
На практика законодателят може да разшири дефиницията на т. нар. универсална услуга с препратка, да речеме, към конституцията. Резултатът би бил цементирането на достъпа до мрежата като един вид „отбранително право“ подобно на повечето събрани в ЕКПЧ.
Нека не се заблуждаваме: основните човешки права са интелектуален лукс и те са свързани с определен интелектуален статус на развитие. Грешка на Запада е, че се опитва да ги налага под път и над път, дори на общества, които ги отхвърлят.
Мисля, че примерът на Иран е много интересен – тамошното общество дава добри индикации, че „узрява“ за основни човешки права и предполагам в най-скоро време ще се избори за тях. В Куба нещата отдавна са на кантар и мисля, че смъртта на Фидел окончателно ще скъса бента на язовира от недоволство.
За Северна Корея не знам много и прогнозата ми е по-скоро мрачна.
Тук насреща им трябва да излязат добрите юристи и да им се противопоставят, като го направят не заради хонорари или задължение, а по-скоро за удоволствие и от убеждение -).
Моето мнение е, че достъпа до технологии е основно човешко право. Не само достъпа до интернет, но също и достъпа до технологии за добиване на енергия (слънчева, вятърна и др.)Да се забрани достъпа до технологии, облекчаващи човешкия живот е неморално и неправилно (това е мое мнение). Технологиите са създадени от хората, от човечеството. Те принадлежат на човечеството и на индивида в частност.
Здравей Данаил и благодаря за коментара ти!
Интересна позиция – звучи малко като човешките права от т. нар. трето поколение.
Просто като когато започнах да се „зарибявам“ по четенето на книги, четях много фантастика, предимно руска.
Емо, ще ми е интересно да кажеш нещо и за Китайската народна република, където личния достъп до мрежата всъщност е само и единствено за благото на работодателя. Не можеш да имаш лична поща, да сърфираш свободно (без цензура). Тогава това право ли е?!
Но от друга страна, границите на правата на човешкото същество, което то си мисли че са му по дифолт, всъщност май му се определят от вожда на племето или на държавата… сиреч много зависи на чия територия е имало щастието съществото да се роди. За мен като човек, роден и живеещ в цивилизована среда излиза, че правото на достъп до мрежата е основно човешко право, но и за хората, живеещи да речем, в Мапуто, Мозамбик, също е, макар те да не могат да се възползват на 100% от него.
Ива,
ситуацията в Китай е доста подобна на онази в Иран.
Мисля, че техническият прогрес и увеличаващото се лека-полека материално благоденствие в Народната Република са гробокопачите на подтисническия и режим.
Да, това безспорно е така.
По същия начин, когато в XVIII век вече САЩ и Франция приемат конституции, които съдържат и екзекутират основни права, страдалният ни народец се дави в мъртвата хватка на османското беззаконие.
Днес спряха Википедията в знак на протест. В КНР е малко по-различно. Там принципно имаш някаква привидна свобода в Интернет, но тя е зад „велика китайска стена“. Режима доста се е либерализирал. Големите им градове не са по-различни от европейските, но в провинцията е ужас.