Image: „Janus“- watercolour by Tony Grist via Wikimedia Commons
Оня ден на среща между Яне Янев (лидер на партия Ред, Законност и Справедливост) и финансовия министър Симеон Дянков, наред с други теми, е било обсъждано
възможното сливане
на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) със Съвета за електронни медии (СЕМ).
Темата сама по себе си не е никак нова, а съществува още от началото на Бойко Борисовото управление. Както тогава, така и сега възможното комплектоване на регулаторните администрации се дискутира през призмата на разходното оптимизиране.
Освен от бюджетна,
идеята обаче е интересна
и от чисто регулаторна гледна точка.
Предвид факта, че в 21 век съдбата на електронните медии е неизменно свързана с онази на далекосъобщенията, обединението на СЕМ и КРС би гарантирало конвергентния подход при тяхната регулация. Постижимият резултат би бил край на размиването на компетенции и междуособните конфликти от близкото минало.
С конвергентната телко-медийна регулация освен това не ние ще откриеме топлата вода – в Европа тя не е рядкост. Администрациите натоварени с нея понякога биват наричани янусоподобни – по името на изобразявания с две лица римски бог Янус.
Примери за такива
супер-регулатори
са британският Ofcom, швейцарският BAKOM и в известен смисъл австрийският RTR.
Защо тогава и у нас да не бъде приет янусоподобният регулаторен подход?
В края на краищата бог Янус е бил почитан като посредник между варварщината и цивилизоваността, между селския и градския живот, между младостта и зрелостта – ведно проблемни кръгове, които отколе присъстват в нашия медийно-комуникационен ландшафт и изчакват своето решение.
Мнения?