Още миналата седмица след парламентарното изслушване на министрите Трайков и Рашидов получих покана да участвам в дискусионната Кръгла маса на тема „АСТА: за или против“, която бе организирана от Центъра по интелектуална собственост към УНСС и се състоя там вчера.
Поканени бяха представители на организаторите на съботния протест срещу АСТА, но и депутати, хора от министерствата на културата, вътрешните работи, икономиката и енергетиката, Митниците.
Аз отидох в компанията на Мария Ненова, Комитата и Асен Генов. Обичайните заподозрени, така да се каже.
Разбира се, имаше представители и на другите. Също така обичайните заподозрени.
Намерението на организаторите (най-вероятно) бе да съберат на едно място защитниците и противниците на „Търговското споразумение за борба с фалшифицирането“ и да им предоставят дискусионен форум, на който те да изложат своите аргументи „за“ или „против“. За съжаление това не стана.
На кратко ще щрихирам какво се случи вместо това.
Като встъпление послужиха две презентации от академичната общност, чиято цел (май) бе да преразкажат АСТА и да заявят позиция на подкрепа. В интерес на истината едната презентация, макар и мимоходом, отбеляза, че споразумението съдържа достатъчно проблемен потенциал с оглед на взаимодействието му с някои от основните човешки права.
Онова, което последва (най-вече от редиците на другите) бяха безкрайните и предварително заучени мантри, че АСТА не щяла да промени нищо в българското законодателство, и че изразените опасения свързани с нея били неоснователни. В допълнение се наслушахме на един куп хорър-сценарии за това колко трагично било положението на българските творци и как в най-скоро време N на брой работещи в креативния сектор хора щели да загубят работата си.
Нито един от застъпниците на търговското споразумение не се опита да обясни каква е необходимостта от неговото ратифициране и вливане в българското законодателство.
Така първи по същество се изказа българският доайен в правото на интелектуалната собственост Георги Саракинов. Той обърна внимание на присъстващите, че светът е прекарал доста време в т. нар. модел Гутенберг, по времето на когото се е оформила концепцията за авторскоправна закрила, която познаваме и днес. След това мъдрият старец простичко обясни, че с масовизацията на интернет, моделът Гутенберг вече е отстъпил мястото си на модела Гугъл, който се подчинява на други технологични правила и поради това се нуждае от обновена и отговаряща на съвременните изисквания регулация.
С други думи, нуждаем се от нова концепция за авторско право и съответна закрила.
Когато дойде времето за моето изказване, аз се присъединих към мнението на Саракинов и изразих съжалението си, че четирите години преговори по АСТА са бзвъзвратно изгубени, защото вместо да се занимае с небходимия нов подход, тя на практика се явява
Облечен в законотворческа ретроградност опит на развлекателната индустрия да запази отмиращите вече модели на цената на засилени санкции срещу потребителите.
След това отрекох нейната необходимост и се обявих „против“ нейното приемане.
С това бях единственият от юристите, който изрично изказа позиция по темата на кръглата маса.
За финал да кажа, че дискусията (с минимални изключения) протече в доста амикална обстановка, за което най-голяма заслуга имаше Проф. Борислав Борисов.
С Комитата и Асен успяхме да влезем в личен контакт с важните от другите и да проведем по някой неформален разговор с тях.
Мда…аз не можах да присъствам, но гледайки стрийма ситуацията бе същата, която описваш.
АCTA си е окей, няма проблеми с нея – но защо и как няма да има проблеми, обяснете. Не просто голословия.
И прочие неща. Инак по каквото успях да хвана, кръглата маса мина доста мирно и културно.