ACTA: появи се студия по поръчка на Европейския Парламент

Европейският Парламент (ЕП), който в момента разисква „Tърговското споразумение за борба с фалшифицирането“, по-известно като АCТА, е поръчал изготвянето на студия, която да изследва въздействията на въпросното споразумение.

Въпреки значението на АCТА, евродепутатите изглежда остават верни на оформилата се през последните месеци традиция на тайнственост и все още не са предприели нищо за да представят студията на колкото се може по-широка общественост.

До широкото публично пространство тя достига благодарение на Ерик Йозефсон, сътрудник в политическата група на Зелените, който я е качил в блога си.

Авторите на студията са преподаватели по правo от няколко европейски университета. Между тях е и проф. Анселм Камперман Сандерс (Anselm Kamperman Sanders) от юридическия факуклтет на университета на Маастрихт. Споменавам го изрично, защото той е безспорен капацитет в сферата на правото на интелектуална собственост, а и съм имал удоволствието да се подготвям за изпит, четейки негови статии и материали.

Но нека хвърлиме един по-критичен поглед върху

изводите

до които студията достига най-вече по отношение на т. нар. „принудително цифрово изпълнение“ (digital enforcement) и правата на интернет потребителите.

Според съставителите на студията, АCТА

• макар и да не предвижда политика на „трите удара“ или подобни мерки, целящи прекъсването на досътпа до интернет, предвижда наказателна отговорност за потребителите, като не отразява напълно условията поставени от EП в хода на дебата по т. нар. IPRED2;
• дава възможност за по-широка употреба на технологични мерки за защита на произведения и по този начин прескача границите, установени от
  Директива 2001/29;
• от една страна претендира да стъпва на основите положени от „Споразумението относно свързаните с търговията аспекти на правата на интелектуалната собственост“, по известно като TRIPS, но от друга съдържа сериозни пропуски спрямо TRIPS, като се установява, че пропуските никога не са в ущърб на правоносителите.

В този дух съвсем логични за мен са

препоръките

които авторите на студията дават на ЕП, а именно да обвърже съгласието си за приемането на ACTA (като минимум) със следните условия:

• по отношение на предвидените в ACTA наказателни мерки – да задължи страните членки да приемат такива мерки, само ако са съпътсвани от ограниченията предложени при дебата на IPRED2;
• по отношение на предвиденото в ACTA обезщетение за понесени щети – да изиска тълкувание от Съда на Европейския Съюз доколко то съответсва на критериите за съразмерност предвидени в Директива 2004/48;
• по отношение на предвидения в ACTA достъп до информация, събирана в рамките на прилагането и – да приеме правилник, който да регулира достъпа, като правилникът да се основава на становището на Европейския Надзорен Орган за Защита на Лични Данни.

Разбира се

най-добрата препоръка

би била да не се приема ACTA, но това изглежда невъзможно в рамките на сегашната политическа конюнктура.

При все, следвайки препоръките на съставителите на студията, евродепутатите имат добрия шанс да приложат успешно тактиката на рязане на салам и да отърват избирателите си от колкото се може повече неприятности в бъдеще.

Снимка, достъпна на Flickr