Arena и Zamunda: къде е границата между обществената нетърпимост и разумните решения?

Снощи чрез Facebook съобщение разбрах за състоялата се в столичния хотел Радисън конференция на тема „Стимулиране на бизнеса в дигитална среда“.

От учудващо оскъдната информация

в мрежата (как може да не е направен сайт за събитието?) се разбира, че отново основно е предъвквано свободното (или нерегламентираното според правоносителите) споделяне на съдържание, най-вече въз основа на добре известните не само у нас, но и по света сайтове Arena и Zamunda.

Снимка News.bg
Нейсе, събитието не би имало необходимия за заглавието си flair, ако на него не бе участвал баш-душманинът на българското интернет пиратство и шеф на сектор “Компютърни престъпления и интелектуална собственост” в ГДБОП Явор Колев.

Не бях изненадан от генералното му послание на конференцията.

Може би все пак с едно изключение:

„Необяснимо е обаче защо обществото няма непримиримост към тези два пиратски сайта.“

Дали го е казал на сериозно?

Питам се, защото искрено се чудя на Явор Колевата невъзможност да си обясни липсата на непримиримпост у българското общество.

За каква непримиримост изобщо може да става дума, когато в доста райони на милата ни татковина единственият достъп до мейнстрийм културата се осъществява чрез цитираните два сайта?

Погледнах Alexa ранкинга на zamunda.net и arenabg.com. Регионалният (BG) ранкинг на Zamunda е 6, а на Arena 13. Зад тези числа не се крие никаква непримиромст, а пълният пазарен провал (market failure) на развлекателната индустрия.

Мигар правоносителите не са наясно, че в днешно време ползвателите желаят да консумират съдържание тук, сега и на възможно най-достъпни условия?  И че не задоволявайки тази пазарна потребност, правоносителите създават ниша, в която потребителите тутакси вземат нещата в свои ръце и започват (дори и с цената на закононарушения) да обменят съдържание помежду си. Необходимият за целта посредник също не чака втора покана, а директно започва да гради бизнес модела си около споменатия пазарен провал.

В тази връзка на конференцията интересно изказване  е направил Негово Превъзходителство Посланикът на САЩ у нас.

И не, нямам предвид поднесената като бомбастична информация, че Уорлик си бил свалял филми от въпросните сайтове.

По-скоро ме впечатли мнението му, че при решаването на проблема, наречен „споделяне на съдържание“ са нужни

нови, разумни решения

Уорлик изглежда е говорил в типичната за един политик абстракция, като или не е споменал конкретните решения, или новинарите просто ги премълчават.

Аз си мисля, че е по-скоро първото.

Всуе, неотдавна и Нийли Крус имаше същия проблем.

Заради това ще вляза в ролята на advocatus diaboli и ще предложа следните идеи:

Правоносителите трябва час по-скоро да превъзмогнат пазарния си провал, който до голяма степен се дължи на назадничавата и репресивна политика, която те преследват, а именно да наказват ползвателите си наместо адекватно да се ангажират с техните потребности.

Това, разбира се, не ще бъде лесно, защото вече налице са цели поколения, за които е напълно в реда на нещата да консумират съдържание, за което да не плащат нито стотинка. За тези ползватели Zamunda и Arena не са някакви дигитални злосторници, а най-удобният канал за достъпване на развлечение.

Защо правоносителите не използват тази маркетингово добре утъпкана пътека, а се опитват да я заринат с фадромите на авторскоправната защита?

Защото там някъде според мен се очертава границата между нетърпимостта и новите, разумни решения.

Колкото по-скоро правоносителите се занимят с нея, толкова по-вероятно е задействането на функциониращи и задоволителни за всички участници бизнес модели.