Авторско право в единния цифров пазар – 10 въпроса и отговора

След продължителни преговори тази седмица в т. нар. триалог представители на Еврокомисията, на Съвета на ЕС и на Европейския парламент се споразумяха за реформата на авторското право в единния цифров пазар. Постигнатият (все още неокончателен) консенсус въвежда допълнително сродно право в полза на издателите на медийни публикации (чл. 11), както и задължения за инсталация и поддържане на филтри при качване на съдържание (чл. 13).

В последващите редове правя преглед на мерките и техните потенциални последствия.

1. Какво означават „филтри при качване“?

Филтрите при качване са технически механизми за филтриране на интернет трафика, които са предвидени в прословутия чл. 13 от директивното предложение за „реформа“ в авторското право. С тяхна помощ онлайн платформите ще бъдат длъжни да проверяват кой държи правата върху качваното от потребители на съответната платформа съдържание (снимки, текст, видео или музика).

Установи ли филтърът, че качваното от даден потребител съдържание принадлежи на трето лице – правоносител, то съдържанието или трябва да бъде блокирано, или, все пак за да се появи онлайн, платформата трябва да плати отчисление за използването му на правоносителя.

2. Кого ще засегнат те?

Засегнати са платформи, като Facebook, Twitter и YouTube, които публикуват съдържание, качвано от своите потребители. Ако сезиран с нарушение на права съд установи, че дадена платформа не е предприела достатъчни мерки, т. е. не е внедрила филтриращи механизми, същата ще бъде отговорна за нарушаването на правата на съответния правоносител.

Това автоматично ще засегне и потребителите на платформите, тъй като се очаква последните да действат предпазливо и по-скоро да „свръхблокират“ качвано от потребителите съдържание, отколкото да се излагат на рискове от поемане на отговорност.

Накрая е много вероятно да се стигне до най-нежеланото развитие, а именно потребителите да се настроят срещу правоносителите или най-лошото – срещу самите автори и изпълнители.

3. Предвидени ли са изключения?

Предвидени са изключения само за компании, които са започнали дейността си преди по-малко от три години, имат оборот под 10 милиона евро годишно и по-малко от пет милиона потребителски посещения на месец. Тези критерии са кумулативни, т. е. и 3-те трябва да са налице, за да се приложи изключението. Това е резултатът от компромиса между Германия и Франция в Съвета на ЕС. Първата искаше облекчения за малки и новосъздадени бизнеси, но втората искаше изключението да бъде колкото се може по-тясно. Така се стигна до гореописаното решение.

4. Има ли проблем с филтрите?

Да, защото наличните технологии не могат да правят разлика между позволено и непозволено използване. Те не знаят дали даден правоносител не е дал съгласие за конкретно използване. Отделно филтрите не могат да разпознаят изрично предвиденото в закона свободно използване без позволение на автора или правоносителя. Примерно съдържание, използвано като цитат, за целите на критиката или пародията.

В допълнение, филтриращите механизми могат да се използват и за цензура. Въпрос на настройки е да започнат да блокират съдържание на основанието на отделни ключови думи, като „протест“, „стачка“, „шествие“ и други подобни.

Затова и филтрите биват оприличавани на „машини на цензурата.“

5. Големите платформи не използват ли вече такива филтри?

Да, използват.

Facebook има такъв механизъм, а YouTube са известни със системата си „Content ID“, която маркира съдържанието с „дигитален воден знак“ и при качване го сравнява със записите в специална база данни.

Емблематично в тази връзка е видеото, заснето по време на организирана от българското правителство конференция за отворени данни с название „Данни канят“, което впоследствие бе свалено от YouTube, защото алгоритъм бе засякъл присъстващ в него няколкосекунден пародиен кадър от филма „Дами канят“ със Стефан Данаилов. Очакванията ми са в бъдеще това от весело изключение да се превърне в тъжна закономерност.

6. Филтрите помагат ли на правоносителите?

Не, макар и очакването е да пречат на непозволеното използване на съдържание. Не помагат, защото въпреки задължението си да инсталират филтри, платформите не са длъжни да сключват лицензионни споразумения с правоносителите и да им отчисляват приходи. Нека не забравяме, че по-малко достъпно съдържание във Facebook или YouTube не означава автоматично повече пари за правоносителите.

Освен това договореният на триалога текст на чл. 13 носи всички негативни страни на компромиса. Това е така, защото съдържанието му е раздуто и неясно: то хем задължава платформите да филтрират интернет трафика, хем приема, че това им задължение не се отнася до упражняване на генерално наблюдение над информационния поток. Платформите хем ще бъдат задължени да предвидят достатъчно механизми, с чиято помощ правоносителите да търсят обезщетение от потребители-нарушители, хем няма да разкриват самоличността на последните или да обработват данните им извън предвиденото в регламент 679/2016 (GDPR), директива 95/46 (отменена от GDPR) или директива 2002/58 (за обработването на лични данни от доставчици на телеком и/или интернет услуга).

Така погледнато филтрите няма да успеят да отговорят на твърдяната крайна цел на „реформата“ в авторското право, а именно да снабдят творците с повече и допълнителни приходи.

7. Какво предвижда новото сродно право според чл. 11?

Дава допълнителни правомощия на издателите на медийни публикации (примерно новинарски сайтове) върху онези части от техните статии, които се визуализират при споделяне в социалните мрежи.

Тези части се наричат „отрязъци“ или „snippets“ и служат за показване на публикацията в по-привлекателен за потребителя вид, като обикновено възпроизвеждат нейното заглавие, снимка, както и първите няколко думи от началото на материала.

Платформите като Facebook, Twitter или Google News ще бъдат длъжни да сключват лицензионни споразумения с издателите на медийни публикации, за да показват материалите в описания по-горе вид. Не го ло сторят, ще имат право да показват линкове, съпътствани само от „единични думи“ или „много кратки откъси“. Затова и някои критици наричат правото по чл. 11 „данък върху линковете“.

8. Това сродно право тествано ли е вече някъде?

Да.

В Германия, където подобен текст бе приет като национално законодателство през 2013 г. и бе насочен най-вече срещу Google, нещата не се развиха в полза на издателите. Дни преди влизането на законовото изменение в сила интернет гигантът постави германските медии пред избора: или ни давате безплатна лицензия да показваме отрязъци от материалите ви в услугата ни Google News, или директно ви сваляме от там. Лично аз изобщо не бях учуден, когато такава безвъзмездна лицензия бе постигната и подписана между Google и организацията за колективно управление на права VG Media.

Сходен пример имаше и от Испания, където измененият закон дори забраняваше на издателите да споразумяват безвъзмездни лицензии, поради което Google просто спря услугата си Google News там.

9. Какво следва оттук нататък?

В средата на февруари Съветът на ЕС, Европейският парламент и Европейската комисия се споразумяха за окончателния текст на директивното предложение. Сега на ход са държавите членки в Съвета на ЕС, които решават с квалифицирано мнозинство. Засега всички знаци сочат за това, че такова ще бъде постигнато с лекота.

Остава споразумението да бъде подложено и на гласуване в пленарно заседание от Европарламента през март или април тази година. Да не забравяме, че предвидените филтри и допълнително сродно право са силно непопулярни мерки, а мнозинството евродепутати искат да бъдат презибрани в предстоящите края на май евроизбори.

Напълно възможно е този вот да е срещу директивното предложение в настоящия му вид или евродепутатите да гласуват за силно видеоизменена директива.

10. Директивата може ли да бъде атакувана, ако бъде приета?

Да.

Това е така, защото са налице много сериозни съмнения, че филтрите при качване може да са в противоречие с предприемаческата свобода (член 16 от Хартата на основните права) на операторите на онлайн платформи и със свободата на изразяване (член 11 от Хартата на основните права) на потребителите.

Тези съмнения могат да бъдат отнесени до Съда на Европейския съюз, който да се произнесе по тяхната съвместимост с общностното право.

Каквото и да се случи оттук нататък, най-интересното тепърва предстои. Като граждани не бива да стоим безучастни, а да отстояваме правата си до последно.

Какво всеки от нас може да стори конкретно:

– да се включи в петиции;

– да пише на министрите Караниколов и Банов да не подкрепят директивното предложение в Съвета на ЕС;

– да пише на българските евродепутати в пленарно заседание да гласуват против;

– ако гласуването остане за следващия европарламент, на евроизборите да подкрепи кандидат, който е открито против филтрите при качване и сродното право върху линкнати публикации.

При въпроси винаги можете да се свържете и с мен!

 

Снимка – личен архив


Warning: printf(): Too few arguments in /home/reguligc/public_html/delibertate.info/wp-content/themes/mise/inc/template-tags.php on line 51

Warning: printf(): Too few arguments in /home/reguligc/public_html/delibertate.info/wp-content/themes/mise/inc/template-tags.php on line 56