Могат ли животни да бъдат автори на произведения? Следва ли стоящите доста високо в еволюционната пирамида примати да бъдат третирани по-различно от други животни, тъй като (поне в чисто биологичен план) притежават определени белези, които ги поставят доста близо до хората? Изобщо, възникват ли авторски права върху определено произведение, ако същото е „създадено“ не от човек, а от човекоподобна маймуна? Не е ли по-правилно такива произведения да не привличат авторскоправна закрила, а да бъдат общодостъпни? Но няма ли тогава да се отнесем крайно несправедливо към приматите, щом не само не признаваме възникналото в тяхна полза авторско право, ами едва ли не го „подаряваме“ на някакъв си паразитиращ наоколо им човек? И ако в определени случаи приматите следва да се третират като автори, то кой би трябвало да упражнява правата им в този чужд за тях човешко-капиталистически свят?
Тези и други подобни въпроси са занимавали първо федералния съд за района на Северна Калифорния и след това апелативния съд за деветия федерален окръг в САЩ, без обаче да достигнат до еднозначен и гарантиращ правната сигурност съдебен акт заради решението на „ищеца“ и ответника все пак да уредят спора си с извънсъдебно споразумение.
За какво става дума?
Някъде през 2008 г. фотографът Дейвид Слейтър е в джунглите на Индонезия на лов за интересни фотомоменти. По собствените му изявления е целял да аранжира ситуация, в която първо да се „сприятели“ с група макаци, да остави камерата си настрана, след което да ги мотивира да си играят с нея, така че като краен резултат да възникне снимка, направена от някоя от маймуните. Това се и случва, след като един от макаците, впоследствие наречен „Наруто“, взема камерата в ръце и действително успява да си направи няколко селфита.
По-късно Дейвид Слейтър публикува снимките, като от 2011 г. (вероятно заради вече достатъчно добре разработените към този момент мобилни комуникации и социални мрежи) те започват да се разпространяват като пожар в изсъхнала гора. В някакъв момент снимките се появяват и в Уикипедия, което отключва дебата за авторските права върху тях. Слейтър, разбира се, твърди, че принадлежат единствено и само нему, докато от Уикипедия твърдят, че след като ги е направила маймуна, то авторски права върху тях няма. Така възникналите фотографии трябва да са общодостъпни, поради което и няма пречка да бъдат качени на страница в потребителската енциклопедия.
Насред спора между Слейтър и Уикипедия изневиделица се появява неправителствената организация за защита на животните „People for the ethical treatment of animals“ (PETA), която решава да оспори авторството на Слейтър и да постигне съдебно решение в полза на макака Наруто.
Как решава първоинстанционният съд?
С решението си федералният районен съд за района на Северна Калифорния отхвърля иска на природозащитниците на чисто процесуални основания. Съдия William H. Orrick се позовава на прецедентно решение, отказващо да приеме „самоупълномощилия“ се адвокат по дело за защита на морски бозайници като редовен процесуален представител на последните. В този смисъл той отказва да приеме, че Наруто притежава качеството на ищец, както и че успешно е упълномощил адвокатите си да водят дела от негово име. С това делото е решено и ако беше подсъдно на български съд, той щеше да спре тук.
Все пак „негова чест“ съдия Orrick видимо приема да отговори на обществения интерес и си позволява някои разсъждения по въпроса дали маймуна може да има качеството на автор, съответно да бъде носител на права върху създадени от нея произведения. Решението в тази част, макар и постановено само obiter dictum, е повече от интересно. Съдия Orrick се позовава на съществуваща практика на Върховния съд на САЩ и на някои от федералните апелативни съдилища, които приемат, че носители на авторски права могат да бъдат само „лица“ (persons) или „човешки същества“ (human beings). Той също така не приема твърдението на PETA, че в публичното пространство съществувало голямо търсене за изкуство, създадено от животни. Ако това наистина е така, пише в решението си Orrick, то ищците следва да убедят Конгреса на САЩ да приеме съответно законодателство.
Сума сумарум, в отсъствието на убедителни аргументи от страна на природозащитниците, че американският Copyright Act действително следва да се тълкува разширително, така щото да признава авторството и на животни, съдът постановява решение в полза на ответника по делото Слейтър.
Какво се случва пред апелативния съд?
Решението е обжалвано от PETA, чийто адвокат подава въззивна жалба в обем от 30 страници. Въззивният ответник Слейтър не остава по-назад със своя отговор от 28 страници. За добро или за за зло, в някакъв момент между страните надделява убеждението, че най-добре е спорът да бъде хвърлен зад борда и те да сключат извънсъдебно споразумение, съгласно което PETA признава авторството върху процесните фотографии на Слейтър, който на свой ред приема да дарява 25% от приходите от снимките за благотворителност, насочена към опазване на природния хабитат на макаците в Индонезия.
Това е причината да нямаме решение на апелативния съд, което според мен само щеше да потвърди и стабилизира първоинстанционно постановеното такова.
С това въпросът решен ли е окончателно?
Да, но само inter partes, т. е. единствено между страните по делото.
На пректика няма ясен отговор дали Слейтър е автор с последствието, че единствен има правомощието да се разпорежда с икономическата съдба на фотографиите. Докато аз нямам съмение, че фотографът е сторил всичко необходимо, за да изпълни англо-американското изискване за оригиналност и авторство (originality threshold), тъй като е аранжирал ситуацията, разположил камерите в определен порядък, мотивирал макаците да си играят с тях, така че в крайна сметка те да действат като негови „удължени ръце“, то на дневен ред продължава да стои възможното възражение, че маймунските снимки трябва да са общодостъпни като public domain.
Последното се подсилва от следните 2 съображения:
Първо, още през 2014 американският Copyright Office актуализира методическите си указания, приемайки в точка 313.2 от тях, че няма да регистрира и да признава prima facie авторскоправна закрила за онези произведения, които са създадени от същества, различни от хора (non-humans).
Второ, съдебната битка с PETA е изтощила финансово Слейтър до ръба на личния фалит, поради което той едва ли ще има средствата, за да може да отстоява правата си по съдебен път.
Двете, взети заедно, дават вероятното обяснение защо Уикипедия продължава да предлага на страницата си някои от снимките като общодостъпни, без Слейтър да може ефективно да се противопостави на това.
Как биха стояли нещата у нас?
Вярвам, че постановеното от William H. Orrick първоинстанционно решние ще намери разбирането на всеки български колега, практикуващ в сферата на авторското право. И това е така, защото българският Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) определя, че
Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност.
Както и че
Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон.
Може би тук е редно да уточним, че незнайно по каква причина, но Законът за лицата и семейството (ЗЛС) не съдържа изрично определение на термина „физическо лице“, нито го поставя наравно с „човешко същество“. Слава Богу, имаме и Закон за защита на животните (ЗЗЖ), от който, ако не друго, поне можем да научим, че лице не е тъждествено на животно.
Това се връзва и с възможно най-основната и присъща за концепцията на авторското право идея, че творческата дейност по своята същност е интелектуална и като такава е типична само за хората.
Следователно, ако животно на територията на България успее да заснеме фотография по примера на макака Наруто, то същото по всяка вероятност не би било признато за неин автор.
Идеално в тази логика се вписва и Гражданският ни процесуален кодекс (ГПК), който определя, че
Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото.
Т. е. съдебни спорове у нас са възможни само между хора, не и между хора и животни. И това е повече от рационално, тъй като участието в производство пред съда предпоставя изразяване, каквото животните (за разлика от повечето хора) не владеят. В този смисъл всеки компетентен български съд би следвало да отхвърли иск, заведен от хора, твърдящи че представляват някое конкретно или множество на брой животни.
Екскурс: това само при авторскоправни спорове ли важи?
Не, разбира се, че не.
Би се отнасяло и за всички останали случаи, в които физически или юридически лица биха си присвоили правото да представляват животни или да организират тяхната защита пред администрация или съдилища, доколкото това не е изрично предвидено в закон.
А какво е предвидено у нас? Споменатият по-горе ЗЗЖ урежда, че разписаните в него мерки за защита на животните се осъществяват и/или контролират от министъра на земеделието, храните и горите чрез Българската агенция по безопасност на храните.
Това може да се възприема като субоптимално с оглед способностите на родното чиновничество, но (засега) това е законът.
Нещо като обобщение
Връщайки се към основната тема, излиза, че Наруто няма авторски права, но той и събратята му ще получават 25% от приходите, които фотографът успее да реализира от снимките. Слейтър е автор и има всички произтичащи от това права, но същото му се признава само от Наруто и представлявалите го пред 2 съдебни инстанции защитници на животните от PETA. На този фон всякакви трети лица, включително US Copyright Office и Уикипедия, се подхилкват технично и третират фотографиите като общодостъпни.
Както и да го погледнем – monkey business отвсякъде.
Снимка – всеобщо достояние (public domain) в Wikipedia
