Свободното изразяване е по-силно и от Фейсбук

В последно време се множат съдебните актове, опитващи се да отговорят докъде следва да се простират правата на частни компании като Facebook да заличават постове или коментари на свои потребители. Това е особено интересно, когато споменатите права произтичат от общи условия или вътрешни правила, приети от компаниите, и имат потенциала да влязат в конфликт с конституционно гарантирани права на техните потребители. Това е ключовият въпрос, по който буквално преди няколко дни с определение по дело 18 W 1294/18 се е произнесъл Апелативен съд Мюнхен. Актът е изненадващ с констатацията, че като доставчик на публичен форум за обмяна на информация, мнения и оценки Фейсбук не следва да поставя основните права в по-тесни граници, отколкото това (има право да) върши държавата.

За какво конкретно става дума?

Всичко тръгва от дискусия на стената на Хайке Темел (Heike Themel), която е член на „Алтернатива за Германия“ и неин кандидат в предстоящите регионални избори в Бавария. Темата е въвеждането на по-обхватен контрол по границата с Австрия, за какъвто Темел също се застъпва. Заради това неназован потребител я нарича „нацистска кучка“ (Nazischlampe), което друга потребителка маркира с лайк. На харесалата обидната квалификация Темел отговаря с 2 цитата от Вилхелм Буш, които гласят:

Gar sehr verzwickt ist diese Welt, mich wundert’s dass sie wem gefaellt – Този свят е много сложен, учудва ме, че някому харесва той. (преводът мой)

както и

Wusste bereits Wilhelm Busch 1832 zu sagen :- D Ich kann mich argumentativ leider nicht mehr mit Ihnen messen, Sie sind unbewaffnet und das waere nicht besonders fair von mir – Както още през 1832 го е казал Вилхелм Буш :- D За съжаление не мога аргументативно да се меря с Вас, Вие сте невъоръжена и това не би било много честно от моя страна. (преводът мой)

Вярвате или не, но впоследствие тези коментари са заличени от Фейсбук като противоречащи на общностните им стандарти, а на Темел е наложен бан да ползва социалната мрежа за срок от 30 дни.

Баварската политичка не е пожелала да остави нещата така и се обръща към съда, като иска установяване противозаконността на заличаванията и налагането на забрана за ползване на услугата, ведно с прилагането на обезпечителна мярка спрямо Фейсбук, изразяваща се в незабавното възстановяване на коментарите и отблокирането на акаунта на Темел в мрежата.

Какво казва съдът?

Първоинстанционният Окръжен съд Мюнхен I отхвърля иска на Темел и тя обжалва. Апелативният съд Мюнхен като въззивна инстанция приема, че Фейсбук не е следвало да заличава процесните коментари, както и че Темел може да иска тяхното възстановяване на основание договора си за ползване услугата на Фейсбук във връзка с § 241, ал. 2 от Гражданския кодекс на Германия (сходен по съдържание с чл. 63 от ЗЗД). Съдът също така приема, че клауза 5.2 от „Декларацията за правата и задълженията“ (Общите условия на Фейсбук на немски език) е неравноправна и установява нищожността ѝ съгласно § 307, ал. 1 от Гражданския кодекс на Германия (сходен по съдържание с чл. 146 от ЗЗП).

Процесната клауза гласи:

Wir koennen saemtliche Inhalte und Informationen, die du auf Facebook gepostet hast, entfernen, wenn wir der Ansicht sind, dass diese gegen diese Erklaerung bzw. unsere Richtlinien verstossen – Можем да премахнем цялото съдържание и информацията, които публикувате във Facebook, ако смятаме, че те нарушават настоящата декларация или общностните ни стандарти. (преводът мой)

Така формулирана клаузата, приема съдебният състав, следва да се разбира, че единствено у Фейсбук е преценката дали дадена публикация нарушава техни правила и следователно може да бъде изтрита. Това едностранно право на преценка, продължава съдът, противоречи на обстоятелството, че договорът между потребителя и Фейсбук, съгласно § 241, ал. 2 от Германския граждански кодекс, задължава всяка от договарящите се страни да вземе предвид правата и законните интереси на съответната друга страна.

За съдържанието и обхвата на това задължение за взаимност в настоящия случай, казва съдът, е от решаващо значение, че платформата www.facebook.com предоставя на потребителите един вид „публичен форум“ за обмен на информация и мнения. С оглед хоризонталното действие на конституционно гарантираните основни права, по-специално на основното право на потребителя на свободно изразяване (чл. 5, ал. 1, от Германската конституция), платформата следва да гарантира, че няма да премахва изкази, които представляват допустимо изразяване.

Това според съда означава, че трябва да се търси баланс между противоречивите права и законни интереси – на потребителя на социалната мрежа да се изразява свободно и на Фейсбук да заличава коментари заради несъответствие с вътрешните си правила. Резултатът от този баланс, приема съдът, може да бъде един единствен, а именно, че попадащият в границите на свободното изразяване коментар не може да бъде трит, защото нарушава вътрешни правила на доставчика на платформата.

Този извод не се променя и от формалното определяне на дадено съдържание като „език на омразата“, защото тази класификация не следва да зависи от субективните възприятия на Фейсбук или действащите от името и за сметка на компанията лица, а трябва да следва обективируеми критерии и да представлява дискриминационно отношение или да е насочена срещу особено защитени белези като раса, етнически произход, пол, религиозна принадлежност или сексуална ориентация. Така в конкретния случай очевидно не е налице „език на омраза“, тъй като процесните коментари трябва много повече да се разбират като поставяне под въпрос интелектуалното равнище на конкретен събеседник и усъмняване в смисъла от продължаване на дискусията със същия. Това, приема съдът, нито е проява на дискриминационно отношение, нито „език на омраза“, а просто лична конфронтация с критик.

Какво следва от тук нататък?

Определението на Апелативния съд Мюнхен къса с досегашната практика, установена с решения на Окръжен съд Хайделберг и Апелативен съд Карлсруе, съгласно които Фейсбук е ориентирана към печалба частна компания и като такава може да определя и налага собствени правила, доколкото последните „в общи линии следват ценностните постановки в конституцията“.

Това означава, че поне по отношение на Германия, Фейсбук ще трябва да прилага политиката си на модериране доста по-внимателно. Германската съдебна практика за границите на свободното изразяване е огромна и на този фон е повече от неясно доколко преценката за това ще може да се върши без участието на квалифицирани в тази област юристи.

В допълнение към горното, няма да е никак учудващо, ако подадената от Апелативен съд Мюнхен топка се поеме и от ищци и жалбоподатели от други държави. Засега ми е трудно да направя преценка за България, тъй като нашата доктрина и конституционна практика имат предпазлива и сдържана позиция относно хоризонталното действие (или т.нар. Drittwirkung) на основните права. Смятам, обаче, че всеки предявен иск ще си струва, защото това е начинът за установяване върховенство на правото над измислени корпоративни политики.

Екскурс – определяне на подсъдността в спорове с Фейсбук

Изключително интерсна в обсъжданото досега определение на Апелативен съд Мюнхен е аргументацията на подсъдността на спорове с Фейсбук пред съответните национални съдилища.

Определящ е европейският Регламент 1215/2012 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, тъй като Фейсбук предоставя услугата си на европейските потребители чрез свое дружество със седалище и адрес на управление в Ирландия, т. е. в страна членка на Европейския съюз.

В контекста на спорове с Фейсбук не е особено важно дали заличаването на коментар и/или налагане на бан се случва в рамките на договорно или деликтно правоотношение.

Това е така, защото в хипотезата на

– изпълнение на договор – Фейсбук заличава или налага бан в нарушение на общите условия, с които потребителят се е съгласил – като място на изпълнение на договора от страна на Фейсбук по смисъла на член 7, ал. 1, буква „а“ от регламента следва да се приема местоживеенето на съответния потребител (доколкото изрично не е уговорено друго);

– деликт или квазиделикт – Фейсбук заличава или налага бан извън общите условия, с които потребителят се е съгласил, от което за последния настъпва вреда – като място на настъпване на „вредоносното събитие“ по смисъла на член 7, ал. 2 от регламента отново следва да се приеме местоживеенето на съответния потребител.

Това означава, че във всеки случай засегнатите от действия на Фейсбук български потребители могат да търсят правата си пред компетентните според местоживеенето им български съдилища.

Фейсбук рискува да бъде осъден неприсъствено, ако откаже да участва в такива производства, като съдебното изпълнение в Ирландия ще трябва да приведе решението на българския съд в действие.

Сума сумарум, актът на германския съд е в полза на потребителите на най-голямата социална мрежа, чието местоживеене е в някоя от страните членки на ЕС. Дали те ще се възползват от засилените си по този начин права, е и винаги ще бъде въпрос на техния собствен избор.

 

Снимка – преработка на „facebook data security“ с автор Book Catalog, достъпна под лиценз CC BY 2.0 във Flickr


Warning: printf(): Too few arguments in /home/reguligc/public_html/delibertate.info/wp-content/themes/mise/inc/template-tags.php on line 51

Warning: printf(): Too few arguments in /home/reguligc/public_html/delibertate.info/wp-content/themes/mise/inc/template-tags.php on line 56