Image by Jos van der Hoek on Flickr
В обявеното си днес решение по делото SABAM срещу Netlog (C-360/10), Съдът на Европейския съюз се занимава с това доколко е допустимо на хостинг доставчик да бъде съдебно разпоредено да въведе за всички свои клиенти, общо и превантивно, на собствени разноски и без ограничение във времето, система за филтриране на по-голямата част от информацията, съхранявана на сървърите му, с цел да идентифицира електронните файлове, съдържащи музикални, кинематографски или аудио-визуални произведения и да блокира техния обмен.
Преюдициалното запитване на първоинстанционния белгийски съд е много сходно с онова по дело C-70/10 SABAM срещу Scarlet (повече тук), с основната разлика че ответникът в настоящото производство (Netlog) не е доставчик на интернет услуги (като Scarlet), а оператор на социална мрежа.
Съдът започва с уточнението, че
оператор като Netlog, който поддържа платформа на социална мрежа онлайн, съхранява на сървърите си информацията, предоставена от ползвателите на тази платформа във връзка с техния профил, и че при това положение Netlog е доставчик на услуги за съхраняване на информация по смисъла на член 14 от Директива 2000/31.
Това, което следва по-нататък е
почти дословното цитиране от SABAM срещу Scarlet
което важи и за заключението, а именно че директивите
- 2000/31/ЕО (Директивата за електронната търговия),
- 2001/29/ЕО (авторско право в информационното общество) и
- 2004/48/ЕО (правоприлагане на права на интелектуална собственост)
разгледани заедно и във връзка с изискванията, произтичащи от защитата на приложимите основни човешки права, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпореждане, постановено срещу доставчик на хостинг услуги, да въведе спорната система за филтриране
- на информация съхранявана на сървърите му от неговите потребители;
- която да прилага без разграничение към всички тези потребители;
- превантивно;
- изцяло на свои разноски и
- без ограничение във времето.
само за да идентифицира файлове, чиито права на интелектуална собственост жалбоподателят твърди че притежава, и за да предотврати споделянето им между потребителите на социалната си медия.
Какво значение има решението за правоносителите?
Правоносителите не могат (ефективно) да принудят собственик на социална медия да пречи на обмена на съдържание, извършван от неговите киенти (потребители на социалната мрежа).
Какво значение има решението за потребителите на интернет?
Потребителите на интернет са едни от печелившите, макар и да не получават картбланш за свободното споделяне на авторскоправно защитено съдържание. Принципно правоносителите биха могли да преследват всеки случай на неразрешено споделяне по отделно, но не могат да натиснат killer-switch-а на доставчика на услугата и така да решат проблема генерално.
Какво значение има решението за доставчиците на интернет?
Подобно на казуса Scarlet срещу SABAM и това решение е много положително за доставчиците на интернет и най-вече за онези, които се занимават с хостинг услуги.
Видно е, че сега действащата правна рамка не може току-така да им вмени определени функции и задължения.
Някой дали още вярва на приказките, че ACTA няма да промени нищо -)?
4 thoughts on “SABAM отнася поредния шамар, социалните медии не са длъжни да филтрират съдържание”
Comments are closed.