Фейсбук профилът – собствен до изземване

Фейсбук профилът – собствен до изземване

Чий е профилът, който в днешно време почти всеки от нас „притежава“ във Фейсбук? Що за права имаме върху него? Собственически или някакви други? Какво се случва, ако т. нар. „компетентни органи“ искат да го достъпят, за да прегледат информацията там или дори да го изземат за целите на (до)съдебно производство?

Поводът да си задам тези въпроси и да ги обсъдя в следващите редове, разбира се, е историята за мнимата онлайн идентичност на Александър Николов (повече за него тук и тук), чийто основен corpus delicti през последните години – неговия Фейсбук профил – вчера бе иззет от ГДБОП, а малко по-късно деактивиран въобще.

Какво ни предоставя Фейсбук?

С една дума: услуга.

Създавайки си профил в тази социална мрежа, ние сключваме ни повече, ни по-малко от един съвсем обикновен договор за ползване на предоставяните от нея услуги.

Точка 17 от Общите условия на Фейсбук е ясна и еднозначна:

Под „Facebook“ или „Услуги на Facebook“ имаме предвид функциите и услугите, които правим достъпни, включително през (a) нашия уеб сайт на адрес www.facebook.com и всякакви други брандирани и ко-брандирани с Facebook уеб сайтове (включително поддомейни, международни версии, визуални елементи и мобилни версии);

Да, това е. Друго няма. Е, съдържанието, споделено от нас там под формата на статуси, снимки, видеа или съобщения в чата, е „наше“, поради което се задава въпросът как стоят нещата, ако някъде сгазим лука и полиция или прокуратура поискат да го достъпят за целите на правоприлагането?

Претърсване

Тук имаме следната каскада от приложими правила.

На първо място органите ни ще се водят от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и конкретно от неговия член 159, ал. 1:

По искане на съда или на органите на досъдебното производство всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, книжа, компютърни информационни данни и други данни, които могат да имат значение за делото.

На второ място органите ни ще трябва да се съобразят с географията и обстоятелството, че предоставяйки услугата си, Фейсбук се намира далеч извън България, а ръководството му по всяка вероятност не се вълнува особено от родните закони.

Че това е така, се вижда доста ясно от специално разписаната Информация за органите на реда, която предвижда различни процедури при взаимодействието на социалната мрежа с тях в зависимост от това къде се намират въпросните органи – в САЩ или някъде другаде по света.

При международни искания за съдействие, примерно такива от родната прокуратура или полиция, Фейсбук си запазва следните права:

Разкриваме записи за акаунти единствено в съответствие с нашите условия за ползване и приложимите закони. Може да е нужна заявка за договор за взаимна правна помощ или съдебна поръчка, за да се изиска разкриването на съдържанието на даден акаунт.

Като допълнение на горното се явява Политиката за данни на социалната мрежа, която предвижда, че

Може също така да осъществяваме достъп до, да съхраняваме и да споделяме информация при наличие на основателна причина да смятаме, че това е необходимо, за да: открием, предотвратим и да се справим с измама или друг вид незаконна дейност; да защитим себе си, вас и останалите потребители, включително като част от разследвания; или да предотвратим смърт или опасност за телесна повреда.

Интересен в тази връзка е опитът на германския районен съд в град Ройтлинген от 2012 г. да получи достъп до информацията във Фейсбук акаунта на потребител, подсъдим за взломна кражба. Първоначално искането е изпратено до германския филиал на социалната мрежа в Хамбург, който го препраща към европейската централа на Фейсбук в Дъблин, като от там го прехвърлят отвъд океана, откъдето в крайна сметка отказват да съдействат.

Изземване

Дали и на нашите органи ще се наложи да вървят по този път, засега не е ясно. Още повече с оглед на факта, че вчера някой достъпи Фейсбук профила на „Александър Николов“ и първо смени снимките му – профилната и на корицата – с оповестяване за действия на ГДБОП, а малко по-късно го „свали“ въобще.

Доста интересен в тази връзка е въпросът кой и при какви условия предприе тези действия, които в конкретния случай са равнозначни на изземване. Питането е интересно и с оглед отсъствието на Фейсбук процедура, съгласно която социалната мрежа да предоставя достъп до контрола над даден акаунт там на правоприлагащите органи, независимо дали са в САЩ или някъде другаде.

На този фон остава възможността заловеният Александър-Спас сам да е разкрил потребителското си име и парола на полицията или последната да се е сдобила с тях, след като му е иззела телефона или друго компютърно устройство – тук само може да гадаем.

Важно за уточняване в този контекст е, че в досъдебното производство у нас претърсване и изземване се извършват с предварително разрешение на съдия от съответния първоинстанционен съд (чл. 161, ал. 1 НПК). По изключение и в неотложни случаи разследващите органи могат да извършат претърсване и изземване и без такова разрешение, когато това се явява единствената възможност за събиране и запазване на доказателства. Тогава, обаче, протоколът за извършеното следствено действие трябва да се представи от наблюдаващия прокурор на съдията за одобрение – незабавно или най-късно в срок от 24 часа след извършването му.

Дали това се е случило и процедурата е спазена при Александър-Спас, не знаем, но ако не е, или протоколът поради някаква причина не бъде одобрен от съда, то и придобитият по този начин доказателствен материал следва да бъде отстранен по делото.

Вместо заключение

Профилите ни в социалните мрежи са „наши“ само под условие. Достъпът до тях може да ни бъде отнет както от доставчика (временно или завинаги), така и със силата на фактическото – когато предадем или изгубим реалния контрол над потребителското име и паролата за тях.

Но дори и извън тези хипотези съществува възможност Фейсбук & Сие да разкрият части или цялата информация, съхранена там, на правоприлагащите органи. Да, преценката, както германският случай показва, я правят отвъд Атлантика, но възможностите за това са налице.

Та, с оглед на това и независимо кой за какво си ползва профила – дали за общуване, свалки или престъпления – да не забравя, че той е собствен, но само до изземване.

 

Колаж – автор Борил Гуринов с преработка на фотография, достъпна под лиценз CC BY 2.0 във Flickr