Преди 3 години представлявах приятел и съидейник в производство за достъп до обществена инфомация, конкретно на какво основание служителите на МВР не носеха нагръдни отличителни знаци по време на протестите от лятото и есента на 2013.
Питането беше адресирано до Цветлин Йовчев, по онова време министър на вътрешните работи в кабинета на Орешарски. Не получихме нищо в срок и се обърнахме към Върховния административен съд (ВАС), твърдейки наличие на (недопустим) мълчалив отказ.
Не е много ясно дали спечелихме или загубихме, тъй като ВАС
1) хем прие, че не бил налице мълчалив отказ, щото от МВР ни отговорили, независимо, че (а) това се случи едва след като обжалвахме бездействието им пред съда и (б) се явяваше тотално изпразнен от съдържание,
2) хем от материалите по делото заключи, че
няма регламент изискващ полицейските служители, които са ангажирани с опазването на обществения ред при масови мероприятия да са с личен знак.
Та, това е причината униформените полицаи у нас да свалят своите обозначения, когато идват да охраняват реда по време на шествия или протести. Просто няма регламент, който да ги задължава към противното.
Оказва се, че този дефицит на властническа отчетност и отговорност не е ограничен само до нашата Родина – земен рай. Подобни неуредености са налице дори и в служещата иначе като учебникарски пример за добре развита правоводържавност Германия.
Това научаваме от публикуваното преди няколко дни решение на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) по делото Hentschel и Stark срещу Германия.
За какво става дума?
Решението се отнася до употребена от служители на реда сила (палки и лютив спрей) срещу футболни фенове по време на мач в Мюнхен, като въпросните полицаи не са носили обозначения, с чиято помощ да бъдат идентифицирани. Последното е било важно с оглед жалбата срещу полицейско насилие и превишаване на права, която двама от фенове подали.
Идентифицирането на извършителите на твърдените нарушения не сполучило и след като от полицейското управление предоставили видеозапис от акцията, защото от същия единствено личало, че униформените служители не носят лични знаци. Вследствие на това натовареният с разследването районен прокурор прекратил досъдебното производство по жалбата на двамата фенове. Последвалите обжалвания, както по реда на надзора, така и по съдебен път, не довели до нищо. Останала само жалбата до съда в Страсбург.
Какво решава съдът?
В решението си съставът на ЕСПЧ, в който участва и нашият съдия Йонко Грозев, стига до 3 важни заключения:
Първо, употребата на сила в конкретния случай е била оправдана и не е нарушила чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).
Второ, липсата на обозначение на полицейските служители по време на акции е недопустима, тъй като може да доведе до безнаказаност, а окрилени от това, полицаите да действат още по-брутално и с това в още по-силен разрез с оглед интересите на гражданите.
Трето, практиката, при която едни полицаи разследват други полицаи, т. е. колеги разследват колеги, е незадоволителна с оглед постигане на независимост и безпристрастност при разследването.
Много ясно тук е особеното мнение на азербайджанския съдия Лътиф Хюсеинов, според когото е съществувала институционална връзка между разследващото звено и разследваните полицейски служители, както и че въпросното разследване трябва да се отчете като провал по отношение на своята независимост и непредубеденост.
В заключение
Решението на съда е силно положително по отношение отчетността за действията на полицейските служители по време на акции. Те вече не следва да се крият зад липсата на регламент или нареждания на преките си началници, с които същите ги освобождават от идентификация, а с това и от понасянето на наказателна отговорност при превишаването на техните правомощия.
Да благодарим на двамата жалбоподатели за силната им воля цели 10 години да се борят за правата си. Защото по този начин те защитават и правата на останалите, включително и нашите. Да не забравяме и германския данъкоплатец, който с присъдените 17 000 евро разноски на жалбоподателите финансира целия масраф по изясняването на този толкова важен иначе въпрос.
Снимка – моя, достъпна под CC Attribution на Flickr