Как ще PIPA SOPA-та и къде в целата схема е европейският #NoDisconnect?

 

Image by Opensourceway on Flickr
What's on the blacklist? Three sites that SOPA could put at risk

Отдавна мислех да напиша един пост за задаващото се на интернет хоризонта американско законодателство в лицето на The Stop Online Piracy Act (SOPA) и неговия законотворчески братовчед The Protect IP Act (PIPA).

Прочее, считах тази материя за строго правна, но днешните вчерашните постове на Йовко и Chris ми показаха, че темата всъщност вълнува далеч не само юристите.

Та, така.

В защитата на интелектуалната собственост

съществува един много стар принцип, който гласи what is worth copying is (prima facie) worth protecting.

От произнасянето си преди стотина години, този obiter dictum от настолния английски казус University of London Press Ltd v University Tutorial Press Ltd се е превърнал в нещо като символ-веруюто на всеки die-hard-copyright-enforcer.

В защитата на интелектуалната собственост принципно няма нищо лошо и такава е леко наивно звучащата позиция на двата законопроекта – ако се вгледате в уводните им словеса ще откриете, че те носят по Шекспировски хубави определения:

a bill to promote prosperity, creativity, entrepreneurship, and innovation by combating the theft of U.S. property, and for other purposes.

е всъщност поетичното название на SOPA, а и PIPA не остава по-назад, самоопределяйки се като

a bill to prevent online threats to economic creativity, and theft of intellectual property, and for other purposes.

Предвид многобройните норми, защитаващи интелектуалната собственост, като интересен изпъква въпросът какво е новото при SOPA/PIPA и как те ще се стремят да го постигнат.

Генерално

и двата законопроекта

целят да борят нарушения, произтичащи от чужди сайтове (foreign infringing sites в реториката на SOPA и rogue websites operated and registered overseas според PIPA), като споделят и сходства в мерките, които главният прокурор на САЩ (в случая на SOPA) или американските съдилища (в случая на PIPA) могат да предприемат срещу въпросните сайтове.

Мерките се изразяват в разпореждания към американските интернет доставчици да блокират достъпа на потребителите си до проблемните чужди сайтове на ниво domain name и защитниците на SOPA и PIPA ги спрягат като едва ли не дългоочакваното Wunderwaffe в борбата им с нарушителите.

Същите мерки, освен към чужди сайтове, могат по аналогия да се прилагат към американски интернет търсачки (напр. Google), както и към доставчици на платежни услуги (като PayPal). Сиреч, търсачките могат да бъдат задължени да блокират или филтрират резултатите от търсенето на потребители си, а доставчиците на платежни услуги – да блокират трансфера на плащания от или към чужди нарушители.

Това е и Рубиконът, който SOPA и PIPA към момента прекрачват, и който дълго време се считаше за сакрален. От тук идват масивните критики, че филтриране и нежели блокиране на ниво DNS на практика би унищожило интернет, такъв какъвто го познаваме.

Другият сериозен проблем е, че мерките са замислени да бъдат предварителни, което означава, че първо ще бъдат налагани и едва след това засегнатите от тях ще могат да им се противопоставят.

Чисто юридически става дума за едно доста мащабно обезпечително производство, чийто резултат de facto ще бъде като на влязло в сила решение, защото не очаквам огромното мнозинство от засегнати чужденци да водят и евентуално да печелят делата си в САЩ.

Според мен конституционалността на този подход е съмнителна и предполагам, че (скоро след влизането си в сила) SOPA/PIPA ще има да занимават американския Върховен Съд.

Summa summarum

в сегашния си вид SOPA и PIPA приличат не на финия и остър скалпел, с когото правоохранителите внимателно да отстраняват единствено и само нарушения, а на широкия тракийски меч, който при все че би гарантирал бързина и ефективност, би произвел сериозно количество колатерални щети.

С това се насочвам

към втората тема

на днешния си пост – наскоро анонсираната от комисар Нийли Крус инициатива #NoDisconnect.

Според представите на Крус

The „No Disconnect strategy“ will assist people in four ways:

  • Developing and providing technological tools to enhance privacy and security of people living in non-democratic regimes when using ICT.
  • Educating and raising awareness of activists about the opportunities and risks of ICT. In particular assisting activists to make best use of tools such as social networks and blogs while raising awareness of surveillance risks when communicating via ICT.
  • Gathering high quality intelligence about what is happening „on the ground“ in order to monitor the level of surveillance and censorship at a given time, in a given place.
  • Cooperation. Developing a practical way to ensure that all stakeholders can share information on their activity and promote multilateral action and building cross-regional cooperation to protect human rights.

Големият акцент тук изглежда се поставя на защитата на основните човешки права в недемократични общества, без обаче да се отчита все по-проблематичната роля на защитата на интелектуална собственост в уж демокрациите и все по-честите и конфликти с правата, над които #NoDisconnect май е призван да бди.

Не само това, но и решението на Крус да назначи бившия немски министър Карл-Теодор цу Гутенберг (Karl-Theodor zu Guttenberg) като координатор на инициативата си буди известно съмнение.

Image by World Economic Forum on Flickr
Karl-Theodor Freiherr zu Guttenberg–World Economic Forum Annual Meeting 2011

Още докато беше член на федералния кабинет, цу Гутенберг неколкократно подкрепи т. нар. Zugangserschwerungsgesetz, в буквален превод „Закон, затрудняващ достъпа до интернет“, а след като излезе наяве, че е изплагиатствал големи количества от докторската си дисертация, любимецът на Меркел бе принуден да подаде оставка.

С една дума, Крус е намерила the perfect man for the job и изобщо не бива да се учудва на критичните реакции, че при #NoDisconnect всъщност става дума за едно недоносче.

Вместо извод

ще кажа, че скоро от западния Атлантик към нас ще се понесе свиреп циклон и то във време, в което европейската синоптична прогноза не предвижда завихрянето на адекватен антициклон.

Опциите ни не са много, и ако можеме да разчитаме на нещо, то е заинтересованите от SOPA и PIPA индустрии да открият нефелността на не дотам обмислените си намерения и сами да се откажат от тях.

2 thoughts on “Как ще PIPA SOPA-та и къде в целата схема е европейският #NoDisconnect?

Comments are closed.