Филтрите са вече тук

Снощи ходих на A to Jazz Festival. Хедлайнер за вечерта бе Lalah Hathaway. Преди нейното изпълнение се появи работещата с нея диджейка (ако някой помни името – нека допълно в коментар), за да подгрее публиката.

Тръгна да пуска готино подбрани сампли от известни парчета, а аз не се сдържах да пусна лайв видео във Фейсбук:

В един момент лайв видеото спря и на екрана ми се появи това:

Малко по-късно последва повече конкретика:

Горното е много добра илюстрация на слабостта, която е обща за всички филтриращи механизми.

Както написах по-рано, става дума за кратки сампли. Между 30 и 60 секунди от парче. Става дума и за множество парчета, а филтърът се активира дори само при едно от тях. Следва, обаче, спиране и блокиране на всичко. С други думи, покрай сухото гори и суровото.

Филтрите също така не отчитат начина на потребление. В конкретния случай става дума за концерт с безплатен достъп, а лайв видеото се записва и споделя от един потребител към други, без да добавя стойност към предлагана на търговски принцип услуга (т. е. не е налично „ползване“ в авторскоправния смисъл). Не на последно място записването и споделянето нито пречи на нормалното използване на произведението, нито уврежда законните интереси на носителя на авторското право.

От изложеното дотук следва, че Фейсбук вече прилага филтриращи механизми. При това съвсем доброволно и извън (потенциално) предстоящото задължение по директивното предложение, съдържащо т. нар. ъплоуд филтри. Означава също, че дори здравият разум да надделее и Европейският парламент да отхвърли токсичните текстове с филтрите, блокирането на качване, споделяне и достъп до съдържание ще продължава да бъде на дневен ред. Да, няма да е продиктувано от нормативен акт, а ще се основава на вътрешнокорпоративно решение. За гражданите разлика няма, тъй като ще сме прецакани във всеки един от случаите.

Представете си някое протестно събитие, на което има музикално озвучаване. Представете си и потребителите на социални мрежи, които пускат лайв видеа от него там. И стриймовете им биват спирани и блокирани. Сега си спомнете заклинанията на поддръжниците на филтрите, че те нямало да доведат до цензура. Споменете си и преамбюла на общностните стандарти на Фейсбук, чиято цел уж била да насърчава изразяването. Вятър и мъгла, както е казал авторът.

Какво можем да направим?

Срещу законодателните опити за налагане на филтри можем да се борим, като убеждаваме евродепутатите ни да гласуват против.

Срещу корпоративните решения на Фейсбук можем да се борим с потребителското си поведение – ние избираме дали ползваме услугата на Зук или нечия друга. Да, знам, че не е лесно. Знам, че Фейсбук е толкова добър, че реално има монопол и всички досегашни опити за негова конкуренция са се провалили. Но Фейсбук е на това ниво заради потребителите си. Без нас би бил нищо. Или?