Институтът за право на информационните технологии към Университета в Амстердам е публикувал студия за въздействието на пиратството върху приходите в творческите индустрии.
В изследователската работа са взели участие 35 000 респонденти (от които 7 000 непълнолетни) от 13 държави – Франция, Германия, Холандия, Полша, Испания, Швеция, Обединено кралство, Бразилия, Канада, Хонг Конг, Индонезия, Япония, Тайланд.
Интересното при тази студия е, че институтът сравнява резултатите ѝ с онези от по-ранно изследване от 2014 г.
Накратко:
– броят на незаконните тегления в Европа е в спад – това сочат данните от Франция, Швеция и Холандия (изключение е Германия, където има леко увеличение);
– международен първенец по пиратски тегления е Индонезия, следвана от Тайланд и Бразилия (в Европа на първо място е Испания);
– пиратското и легалното ползване частично се припокриват – това често са едни и същи хора;
– свалянето на съдържание е толкова по-малко, колкото по-достъпни са стрийминг платформите като Netflix и Spotify;
– колкото по-богата е една страна, толкова по-малко пирати има сред гражданите ѝ, защото причината за незаконното изтегляне обикновено е високата цена на съответното съдържание;
– пиратството не води задължително до загуби за творческите индустрии – в отсъствие на пиратски източници хората от бедни страни (БВП на глава от населението под 30 000 евро на година) или непълнолетните в богатите не биха дали (повече) пари за съдържание, тъй като така или иначе не разполагат с такива средства;
– пиратството не е задължително лошо за творческите индустрии – всеки десети незаконно изтеглен албум отговаря на 1 продаден билет за концерт;
– горното не важи за филмите – при тях авторите на студията не установяват такава пропорционалност с посещенията в киносалони, но отчитат, че ползването на легални платформи расте.
Сума сумарум, достъпните легални платформи са най-доброто противодействие на пиратството, докато забраните и високите санкции не са дългосрочно решение.
Снимка – достъпна под лиценз CC BY 2.0 във Flickr.