Е, не у нас, а в Германия. И, честно казано, слава Богу, че не е у нас, защото случаят на влогъра „Flying Uwe“ е прекрасен пример за никому ненужна свръхрегулация.
Във видеата си човекът представя различни продукти, най-често от сферата на фитнеса, бодибилдинга и бойните изкуства. Пример за това виждате на използваната тук картинка, която е скрийншот от един от неговите клипове. Уве показва какво яде преди тренировка и го препоръчва на зрителите си.
Според медийния регулатор на германската провинция Шлезвиг-Холщайн тези представяния имали характера на „скрито търговско съобщение“, което бидейки необозначено, можело да подведе аудиторията по отношение на своята същност. Т. е. зрителите да се объркат, че не гледат клип за фитнес, ами реклама за фитнес храни или други продукти.
Да, не му било за първи път. Да, предупреждавали го били доста пъти досега. Но глоба в размер на цели 10 500 евро е много, много висока. Дори и като за германски условия и стандарти.
И все пак истински интересното е друго – медийните регулатори не само, че подценяват жестоко зрителите, но и започват да се чувстват компетентни да регулират и онлайн формати, каквито са видеата, споделени в YouTube.
С аргументацията, че ставало дума за „квазителевизионно съдържание“.
Съвсем отделен, макар и пряко свързан с това, е и въпросът за проблемите, пред които едно такова решение изправя влогърите, решили по един или друг начин да монетизират своите клипове.
Законодателството в конкретния случай е директивно и хармонизирано в целия Европейски съюз. Включително и у нас. А Германия доста често е подражателен пример за добро правоприлагане. Можем ли да кажем същото и за казуса на Уве? Аз мисля, че не.
Какво мислите вие?