Знаете за проверката на Комисията за финансов надзор (КФН) срещу Окшънайз АД в качеството ѝ на доставчик на електронната платформа Auxionize. Ако не сте успели да проследите досега, прочетете тук, тук и тук.

Вчера стана ясно, че финансовият регулатор е готов със доклад, който се разпростира върху цели 32 страници и съдържа безкрайни цитирания и препратки към Кодекса за застраховането (КЗ), директива 2016/97, и директива 2002/92.

Накратко, КФН установява, че

  1. платформата организирала търгове, включително за застрахователни услуги, а в тях системно са участвали лица, които не притежавали лиценз за застраховател, нито са регистрирани като застрахователни посредници;
  2. „Окшънайз“ изпращала покани за участие в търгове, свързани със застрахователни продукти до лица, които не притежават лиценз за застраховател, нито са регистрирани като застрахователни посредници и
  3. платформата била в нарушение, защото класирала офертите само по цена без да съпоставя покритите и непокритите рискове и без да съобразява дали полицата е съобразена с изискванията на конкретния потребител.

Както от горните констатации, така и от доклада в неговата цялост, се вижда, че КФН видимо не знае за съществуването на Закона за електронната търговия (ЗЕТ). Или най-малкото не го познава. Защото иначе щеше да е наясно, че по силата на същия нормативен акт Окшънайз АД се явява „доставчик на информационното общество“. И че ЗЕТ не може да бъде пропуснат при определяне дали и доколко Окшънайз АД, като доставчик на онлайн платформа, е отговорно за ползването ѝ от трети лица – получатели на неговата услуга.

Най-късно тук искам да уточня, че не познавам Ивайло Пенчев и не съм свързан с нито една от неговите компании. Тази статия не търси да защити него, а уредената със специален закон свобода при предоставяне на услуги онлайн.

Сега подред на номерата:

Каква е отговорността на Окшънайз?

По своята същност платформата действа като тържище, на което предложителите на различни стоки и услуги ги обявяват, а купувачите им могат да ги търсят, подреждат, обявяват специфичните си потребности и така нататък.

С други думи Окшънайз позволява и на предложителите, и на купувачите, да качват или генерират своя информация на платформата.

По смисъла на закона дружеството се явява

доставчик на услуга, представляваща съхраняване на предоставена от получател на услугата информация.

Чл. 16, ал 1 от ЗЕТ определя, че по отношение на тази информация доставчикът

не отговаря за нейното съдържание, както и за дейността на получателя на услугата, ако:
1. не е знаел за противоправния характер на дейността или информацията, или
2. не са му били известни фактите или обстоятелствата, които правят дейността или информацията явно противоправна.
Алинея 2 от същата норма допълва, че
Алинея 1 не се прилага, ако:
1. получателят на услугата е свързано с доставчика на услугата лице;
2. доставчикът е узнал или е бил уведомен за противоправния характер на информацията или е бил уведомен от компетентен държавен орган за противоправния характер на дейността на получателя и не е предприел незабавни действия за преустановяване на достъпа до нея или за премахването ѝ; това не освобождава доставчика от произтичащо от закон задължение да запази информацията.

Така погледнато, управителните органи на Окшънайз АД биха били отговорни за това, че ползватели на онлайн платформата са предлагали застрахователни услуги без да са нито застрахователи, нито застрахователни посредници, ако

  1. са знаели за това или
  2. са били надлежно уведомени, включително от компетентен държавен орган, но не са предприели нищо.

Вземайки предвид, че докладът на КФН не съдържа данни за нито едно от двете, то същият следва да се приеме най-много за „надлежно уведомление“ към органите на Окшънайз АД. Които пък е добре да спрат идентифицираните от комисията като нарушители дружества да предлагат застрахователни услуги чрез платформата, ако не искат да бъдат (съ)отговорни за нарушенията по смисъла на доклада на КФН.

Щом това е така, логично е да се попитаме и

Трябва ли Окшънайз да проверява дали ползвателите ѝ изпълняват всички законови изисквания?

Не, и това е много ясно уредено в чл. 17 от ЗЕТ, според който

Доставчикът на услуги не е длъжен да извършва наблюдение на информацията, която съхранява, пренася или прави достъпна при предоставяне на услуги на информационното общество, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност.

По този въпрос има и няколко решения на Съда на Европейския съюз (повече тук и тук).

Какво следва оттук нататък?

Комисията за финансов надзор е установила нарушения при няколко дружества, ползвали платформата на Окшънайз и следва да предприеме мерки срещу тях. Същевременно КФН трябва да приеме, че доставчикът на платформата не е отговорен за въпросните нарушения.

Силно препоръчително за родните регулатори (и други органи на изпълнителната или съдебната власт) е да се запознаят с приложимото законодателство, особено онова в сферата на интернет, новите медии и цифровата среда въобще.

Още по-препоръчително е същите органи да действат само при истинска необходимост и никога като бухалки в полза на този или онзи пазарен играч, губещ позиции срещу по-иновативните си конкуренти.

 

Снимка – скрийншот от рекламно видео на Auxionize.

1 thought on “КФН не разбира електронната търговия

Comments are closed.