Разтреслият дигиталното ни общество PRISM скандал буквално разби илюзиите ми, че личната ни неприкосновеност онлайн може да разчита на каквато и да е защита.
Да, и това го заявявам с пълното съзнание, че никога не съм се съмнявал сериозно в честите предупреждения за съществуването на всеобхватни технически способи за следенето на интернет трафика.
Мислех (или по-скоро исках да вярвам), че на последното може да се противодейства с правни механизми.
Вече не мисля така, защото скандалът ми онагледи, че личната ни неприкосновеност е мъртва. При това де юре и де факто.
Особено неприятно ми е, че смъртоносният удар в случая идва не от обичайните заподозрени в лицето на правителствените служби, а от любимите ни нови, цветни и суперфенси залъгалки като Facebook, Google и Skype.
Защо?
Защото се оказва, че те са предоставяли на американската NSA достъп до всички потребителски данни, с които са разполагали. Доброволно, макар и сега да отричат. С което демонстрират отношението си към цялото европейско data protection тралала.
Решение?
Мисля, че няма. Не и истинско.
Кофти, но по всичко личи, че изборът ни се свежда до това да имаме или интернет, или лична неприкосновеност.
Като в оня виц, дето не можело хем оная работа до края, хем душата в рая.
П. С.
Една идея по-оптимистичен и предлагащ някаква алтернатива е този пост на Григор Гачев.
Данните се предоставят на NSA от доставчиците на интернет, самите компании завиха, че не са давали никакъв достъп до сървърите си…
Боби,
и аз четох, че разигравали някакъв Черен Петър помежду си, но каквото и да се окаже – порцеланът е счупен и едва ли ще можем да го залепим някога.
Решението е да се ползва силна криптография. Обаче повечето потребители това би ги затруднило.