Да, това следва да е съвсем възможно, следвайки заключението на генерален адвокат на Михал Бобек (Michal Bobek) по дело C-194/16 пред Съда на Европейския съюз, към който Бобек е генерален адвокат.
Конкретно, генералният адвокат застъпва, че юридическо лице, действащо в една държава членка на ЕС, което търпи неимуществени вреди вследствие онлайн изявления на юридическо лице от друга държава членка на ЕС, може да се противопостави на това по исков път, като подаде исковата си молба в държавата членка, която се явява център на бизнес и житейските му интереси. И да търси там обезщетение за всички настъпили вреди.
За какво става дума?
Представете си, че имате дружество в Естония, с което работите предимно на шведския пазар. Представете си също, че в някакъв момент дружеството ви попада в „черния списък“ на шведска браншова организация, където ви упрекват в „измама“ и „подвеждащи действия“. Представете си и, че черният списък е достъпен онлайн, а публикацията за вашето дружество бързо набира над 1000 коментара, сред които и директни призиви за насилие спрямо вас и важите служители.
Вие се чудите какво да правите, искате да защитите доброто си име в бизнеса, но не ви се занимава с водене на дело в Швеция. Далече, скъпо, а и трябва да има нещо по-удобно – нали затова сме в Европейския съюз?
Отивате при адвоката си, който се оказва много печен и веднага има решение за вас. Показва ви регламент 1215/2012 и ви обръща внимание на неговия чл. 7, алинея 2, която установява компетентността по искове за непозволено увреждане в рамките на ЕС. И дава възможност на пострадалия да се обърне към съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие.
Адвокатът, който нали е печен, е наясно с практиката на Съда на Европейския съюз и ви казва, че под „мястото, където е настъпило вредоносното събитие“ се разбира, както мястото на настъпване на вредата, така и мястото на настъпване на събитието, което е причинило тази вреда. И че като ищец можете по свой избор да предявите иск срещу ответника пред съда на едното или другото място.
Вие не схващате веднага, но адвокатът ви го обяснява така:
- мястото, където е настъпило вредоносното събитие, е Швеция, тъй като публикацията се е появила там, а
- мястото на настъпване на събитието, причинило вредата, е буквално навсякъде, където въпросната публикация е достъпна,
а тъй като тя е достъпна и в Естония, то можете да заведете иска си и пред естонски съд.
Докато вие се кефите на правото на Европейския съюз, адвокатът ви вече е подготвил молбата до Harju Maakohus (първоинстанционен съд в Харю, Естония), в която искате от съда
- да нареди на шведската браншова организация да заличи клеветническата публикация ведно с хейтърските коментари и
- да присъди на дружеството ви обезщетение за претърпените имуществени вреди (и пропуснатите ползи) в размер на 56 634,99 EUR, съответно на вас като физическо лице да присъди неимуществени вреди по справедливост.
Какво решават естонските съдилища?
Накратко, първата и въззивната инстанции отказват да допуснат исковата молба за разглеждане. Защото не били представени доказателства, че вредите са настъпили в Естония. Публикацията и коментарите били на шведски, който в Естония никой не говорел. Освен това намаляването на оборота, уж вследствие публикацията и коментарите, било посочено в шведски крони, което било показателно за факта, че вредите в действителност настъпили в Швеция. Само фактът, че уебсайтът бил достъпен в Естония, не можел автоматично да обоснове компетентността на естонските съдилища.
Вие, обаче, не се отказвате (а и имате до себе си печен адвокат) и обжалвате пред Върховния съд на балтийската страна, който праща преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.
Съдът трябва да отговори дали чл. 7, ал. 2 от регламент 1215/2012 дава право на
- лице, чиито права са нарушени от публикация в интернет, да иска нейното заличаване и да търси обезщетение за всички претърпени вреди пред съдилищата на всяка държава членка, на чиято територия е достъпна или е била достъпна публикацията и
- юридическо лице, чиито права са нарушени от публикация в интернет, да иска нейното заличаване и да търси обезщетение за всички претърпени вреди пред съдилищата на държавата, в която се намира центърът на неговите интереси?
Какво казва генералният адвокат?
Според Михал Бобек всяко лице (включително юридическите), което се противопоставя на нарушения на личностните му права чрез изявления в интернет (довели до причиняване и на неимуществени вреди), може да се обърне до съда на страната членка, в която поддържа центъра на своите интереси. Последният при юридическите лица се намира там, където същите извършват основната си професионална дейност, при условие че данните, за които се твърди, че са причинили вреда, са в състояние да засегнат професионалната им дейност в тази държава.
Съдът според „центъра на интереси“ пък е компетентен да отсъди по всички искове, съответно за всички вреди – в това число и неимуществените.
Момент, момент – неимуществени вреди и юридически лица не се връзват, или?
Може би най-важната част от заключението на Бобек е, че основните права (примерно правото на неприкосновеност на личния живот), чието нарушение води предимно до неимуществени вреди, трябва да бъдат достъпни и за юридическите лица. Още повече, че законодателствата на някои държави членки на ЕС предоставят защита на репутацията и доброто име на юридическите лица като част от техните законоустановени права.
Генералният адвокат привежда, че в рамките на системата на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) първоначално само член 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ относно правото на собственост изрично предвижда прилагането му по отношение на юридическите лица. Впоследствие обаче както Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ), така и Съдът на Европейския съюз постепенно разширяват защитата на основните права по отношение на юридическите лица, доколкото този подход е удачен с оглед на конкретното разглеждано основно право.
След това Бобек стъпва на системата на правото на ЕС, в която Съдът потвърждава, че юридическите лица имат не само право на собственост, но и свобода на стопанската инициатива, право на ефективна съдебна защита, както и по-специално право на правна помощ. Освен това Съдът постановява, че юридическите лица се ползват от презумпцията за невиновност и от правото на защита.
От тези съображения следва изводът му, че когато се прилага специално основание за компетентност, няма причина физическите и юридическите лица да се третират различно.
Какво се случва със заключенията на генералните адвокати?
Съдът ги разглежда и може да ги приеме като основа за своето решение. Статистиката показва, че това се случва в около 80% от всички случаи. Надявам се такава да бъде съдбата и на това заключение на Михал Бобек.
Защо това заключение е важно?
Първо, защото има потенциала да укрепи позициите на пострадалите от извъндоговорни (деликтни) действия и да направи достъпа им до правосъдие и справедливост по-лесен и удобен.
Второ, защото е много силна пледоария в полза личностите права на юридическите лица и възможността същите да бъдат обезщетявани за неимуществени вреди. Особено във времена, когато репутацията е всичко и изграждането ѝ е бавно, мъчително и коства толкова енергия и сили.
И трето, защото води до повече правна сигурност – възможността на ищеца да търси помощ от една юрисдикция е за предпочитане пред възможността да се обръща към 28 отделни юрисдикции. И то не толкова заради ищцовото удобство, колкото заради неудобството 28 съдилища едно по едно да постановяват актове, които (най-вероятно) ще се различават един от друг, макар че ще се отнасят до едно и също нещо.
Има, разбира се и една, засега напълно хипотетична причина – успеем ли да се преборим за по-добро правосъдие, току виж освен данъчна, сме станали и предпочитана съдопроизводствена юрисдикция 🙂
Снимка – достъпна на Flickr с изричното желание на автора за посочване и на сайта howtostartablogonline.net