Мишел Барние (Michel Barnier) е европейският комисар с ресор вътрешен пазар и услуги, като в това си качество отговаря за въпросите, свързани с правото на интелектуална собственост.
Вчера Барние е участвал на събитие, организирано от Centre for European Policy Studies (CEPS) и е държал реч на тема Making European copyright fit for purpose in the age of internet.
Причината да я отразя тук е, че макар и да не се откроява с присъщия за колежката му Нийли Крус плам, речта на Барние все пак се явява малко или повече логическо продължение на словата, които борбената холандка държа в рамките на последната година (повече тук и тук).
В началото на говора си французинът посочва
големите достижения на последните две десетилетия
за които пряко или косвено е отговорно разрастването на световната мрежа:
In 1992, we never imagined that one day we would be able to read our favourite newspaper, discover new music or watch a film anytime, anywhere, on any device – a laptop, a tablet or a phone.
We could not imagine the opportunities. Or indeed the challenges that would arise. In particular from a European perspective.
Под „challenges“, публиката, пред която говори Барние, разбира продължаващия да набира сила дискурс между носителите на авторски и сродни права и потребителите на интернет.
Такова изглежда е разбирането и на комисаря, и той не се бави да спечели симпатиите на присъстващите, заявявайки че
Copyright is at the heart of these opportunities and challenges.
От друга страна, Барние очевидно се е наел с нелеката задача
да изчисли квадратурата на кръга
поради което, отчитайки проблемите на последните години, решава да адресира и интернет потребителите, като отправя тезисния си за събитието въпрос
Therefore we must ask ourselves: is the copyright fit for the digital age?
Отговорът тук може да бъде само един и Барние не се посвенява да изрече
I do not think so.
Стигнал до този пасаж на речта, пред очите ми изплува паралел със спомен от близкото ни минало.
Използваните от европейския политик изразни средства ме подсетиха за интересната (макар и твърде закъсняла)
метафора на Тодор Живков
според която след повече от 40 години хвалебствия, социализмът бива оприличен с недоносче.
Подобно на дългогодишния български ръководител, който умува как от недоносчето да направи юнак, и Барние е обмислил план за оздравителни промени в сферата на авторскоправната закрила.
Опорната точка на плана му е приемането на нова законодателна рамка (copyright framework), чиито 4 съставни части да изпълняват следните условия
- to facilitate the access of all Europeans to their heritage;
- to pass the „Single Market test“, making more content available to more citizens, cross-border;
- to provide the right incentives for those that create and invest in content and that ensures the right balance with other policy objectives such as education, research or innovation;
- to include meaningful enforcement.
До тук добре, но идеите на Мишел Барние макар и благородни, твърде много напомнят на перестройката и страдат от нейните пороци.
За по-младите читатели на този блог напомням:
перестройката не целеше да реши същинските проблеми
на социализма, а по-скоро предлагаше козметични мерки, с които евентуално да смекчи поражданите от нерешените проблеми симптоми.
По същия начин могат да се възприемат предложенията на комисаря за вътрешния пазар – те не целят да пригодят авторскоправната рамка към изискванията на цифровото съвремие, а по-скоро търсят варианти да задържат незадоволителното за всички участници статукво.
Казано с други думи: Мишел Барние си е подготвил шишенце с реванол, при положение че има да лекува страдащ от гангрена пациент.
Снимка – Ministerial Conference 2011 by World Trade Organization on Flickr
1 thought on “Мишел Барние с перестроечни идеи за авторското право в ерата на интернет”
Comments are closed.