Надига се Велика армада срещу патента на общността

През 1586 г. испанският крал Филип II започва строежа на най-големия за времето си военен флот, който се състои от 134 кораба, и чиято цел е била да извърши десант на Албиона и да го завладее. В крайна сметка почти 2/3 от състава на армадата е унищожен и през септември 1588 година в испанските пристанища се завръщат около 60 кораба с близо 10 хил. души.
Поражението на Великата армада бележи началото на упадъка на Испанската империя за сметка на Холандската и Британската империи.
(От Укипедия)

Сега нека прескочим следващите 423 години и се озовем на 10-и март тази година, когато Съветът на Европейския Съюз прие решение 2011/167/ЕС „за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита“.

Дългоочакваното решение целеше да преодолее последната пречка пред преминаването към единен патент, а именно задължителните и неимоверно оскъпяващи преводи на патентната заявка на всички езици на Европейския Съюз.

За съжаление Италия и Испания не се присъединиха към решението, тъй като според неговото съображение (7)

Еднакво валидният патент следва да се издава само на един от официалните езици на Европейското Патентно Ведомство, както е предвидено в Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейската патентна конвенция).

Официалните езици на Европейското Патентно Ведомство са немски, английски и френски, така че можете ли да си представите

разочарованието

изписано по лицата на наследниците на Данте и Сервантес, заради това че езиците им са били пренебрегнати?

Невероятно, но разочарованието изглежда е провокирало испанците да предприемат една от най-необмислените си стъпки от времето на Великата армада насам – да оспорят решението, завеждайки  иск срещу Съвета пред Съда на Европейския Съюз.

Правните основания и основни доводи на иска едва ли не подсещат на заканите отправени някога от Филип II към английската кралица Елизабет I:

1.    Злоупотреба с власт, тъй като се пристъпва към засилено сътрудничество, без да е налице целта да се постигне интеграция на всички държави членки, а този механизъм е бил използван, за да не се преговаря с една държава членка, като и е наложено решението за изключване, и при положение, че преследваните в този случай цели са могли да бъдат постигнати посредством специално споразумение по смисъла на член 142 ЕПК.

2.    Нарушение на правораздавателната система на ЕС, тъй като не е предвидена система за разрешаване на спорове във връзка с правни актове, уредени от правото на Съюза.

3.    При условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че в този случай следва да се пристъпи към засилено сътрудничество и че може да се установи материалноправната уредба на правни актове, уредени от правото на Съюза, без да има система за разрешаване на спорове във връзка със същите, Кралство Испания е на мнение, че не са изпълнени необходимите изисквания за засилено сътрудничество, поради което са налице следните основания за отмяна:

3.1 нарушение на член 20, параграф 1 ДЕС, защото засиленото сътрудничество в този случай не е крайна мярка, нито осъществява предвидените в ДЕС цели, и защото се отнася до области, изключени от засиленото сътрудничество поради това, че попадат в изключителната компетентност на ЕС.

3.2 нарушение на член 326 ДФЕС, защото засиленото сътрудничество в този случай нарушава принципа за недопускане на дискриминация, засяга вътрешния пазар и икономическото, социално и териториално сближаване, като представлява дискриминация спрямо търговията между държавите членки и предизвиква нарушения на конкуренцията между тях.

3.3 нарушение на член 327 ДФЕС, защото засиленото сътрудничество не зачита правата на Кралство Испания, което не участва в него.

Любопитен съм какъв ще бъде резултатът.

Апропо, интересна остава позицията на Италия.
Реши ли родината на пицата да се присъедини към тази кампания, то италианците биха имали всички шансове да повторят успеха на десетата си либийска армия от времето на операция Компас.

Снимка, достъпна Wikimedia