В решението си по съединените дела C-682/18 „Youtube“ и C-683/18 „Cyando“ Съдът на Европейския съюз (СЕС) приема, че платформи като YouTube не извършват „публично разгласяване“ на сподеделни там без разрешение от потребители на платформите произведения или други защитени обекти и не следва да носят отговорност за нарушенията на своите потребители.
Решението на СЕС е по преюдициално запитване на германския Федерален върховен съд (BGH). Последният е трябвало да се произнесе кой отговаря за неразрешеното споделяне на копия от звукозаписи: конкретният потребител, качил звукозаписите в платформата или операторът на платформата, т. е. YouTube или в по-шиоркия контекст – компанията-майка Google.
Решаваща за това произнасяне се оказва преценката дали операторите на платформи за видеосподеляне или хостинг на съдържание, освен че предоставят достъп до платформите си, също така „допринасят“ за нарушение на авторското право при предоставянето на публичен достъп до споделеното там съдържание.
Как би изглеждало въпросното „допринасяне?“ Такова би било налице, казва съдът, когато
– операторът има конкретни сведения, че на неговата платформа незаконно е предоставено на разположение защитено съдържание, и не отстранява или блокира незабавно достъпа до него, или
– когато този оператор, макар да знае или да е трябвало да знае, че неговите потребители „по принцип“ използват платформата му, за да предоставят неразрешен публичен достъп до защитено съдържание, но не предприема подходящите технически мерки, които могат да се очакват от полагащ обичайно дължимата грижа оператор в неговото положение, за да се противопостави надеждно и ефикасно на нарушенията на авторското право в тази платформа, или
– още когато този оператор участва в подбора на защитено съдържание, което незаконно се разгласява публично, предоставя на платформата си средства, специално предназначени за незаконното споделяне на такова съдържание, или съзнателно насърчава споделянето, за което може да свидетелства обстоятелството, че посоченият оператор е възприел икономически модел, поощряващ потребителите на платформата му незаконно да разгласяват публично защитено съдържание в нея.
Горните разсъждения бяха подробно развити в друго по-ранно решение на СЕС по казуса „The Pirate Bay“.
Следва да се има предвид, че така постановеното решение е по „старата“ авторскоправна рамка на ЕС, действала преди приемането на новата директива 2019/790, която задължава операторите на платформи като YouTube да подлагат на предварителна проверка качваното от потребилите им съдържание чрез т. нар. филтри при качване.
Снимка – автор Greg Schechter, достъпна под лиценз CC BY 2.0 във Flickr