Да, обезщетение в такъв размер постановява Върховния касационен съд в своето решение № 136 от 2019 г. по гражданско дело № 4857 по описа за 2017 г.
За предисторията писах средата на миналата година, когато обсъждах определнието за допускане до касационна проверка.
Общи наблюдения на съда
Съдът приема, че са неправомерни действията, изразяващи се в имитиране на видеонаблюдение и видеозапис на друго лице, извършени с предвидено за това техническо средство, без съгласието на лицето и без знанието му за негодността на устройството да извършва запис на фотоизображения или видеоизображения, създаващи впечатление за непрекъснато следене и филмиране и пораждащи чувство на напрежение, притеснение, безпокойство, страх или какъвто и да е друг психичен дискомфорт.
Важна е констатацията, че отговорността на причинителя няма да е за реално нарушено право на лична неприкосновеност, установено в чл. 32, ал. 2 КРБ, чиято защита се осъществява също чрез иска по чл. 45 ЗЗД, а за реално причинени неимуществени вреди (отрицателни емоционални изживявания) от психически тормоз, осъществен чрез действия имитиращи видеонаблюдение, филмиране и запис, извършени с предвидено за това устройство, въпреки несъгласието на пострадалия и без същият да знае за негодността на средството да осъществя запис на фото или видеоизображения.
Може би най-важната от практическа страна част от произнасянето се отнася до отхвърлянето на иска за преустановяване на нарушение за бъдеще време. Съдът се обосновава с това, че предвидената в чл. 45, 51 и 52 ЗЗД връзка с чл. 32 КРБ защита на накърнено в резултат на непозволено увреждане субективно материално право (имуществено или неимуществено) е чрез предявяване на иск за обезщетяване на вредите (в пари или в натура) на увредения. Съдът приема, че не е уредена възможност за защита чрез осъдителен иск за зъдължаване на дееца да преустанови извършването в бъдеще на определени действия или да извърши определени действия, несвързани с обезщетяване на увредения. В този смисъл, липсва законово основание за уважаване на претенцията на ищеца за осъждане на ответниците да премахнат двете камери, монтирани на покрива на жилищната сграда, собственост на единия от ответниците.
Относно противоправността
Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 45, вр. чл. 53 ЗЗД за ангажирене деликтната отговорност на ответниците спрямо ищеца.
Съдът намира, че поставянето и поддържането на устройства,
– насочени към обитаван от ищеца жилищен имот без негово съгласие,
– представляващи макети на куполни охранителни камери,
– симулиращи, чрез периодични светлинни сигнали, извършване на непрекъснато видеонаблюдение и
– създаващи впечатление за непрекъснато следене и филмиране, причинило неимуществени вреди на ищеца,
представлява противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД.
По доказателствата
Причиняването на неимуществените вреди е установено със събиране на гласни доказателства – свидетелски показания.
Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между деянието и вредите – емоционалните страдания са пряка и непосредствена последица от описаното поведение на ответниците.
Не е оборена и презумпцията за виновност, установена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Относно размера на обезщетението
Съдът приема, че 1000 лева са справедливо обезщетение с оглед краткия период на причинените от симулирано видеонаблюдение вреди – около 3 седмици между 14. 02. 2014 г. и 07. 03. 2014 г.
Заключение
Решението на ВКС е много важно за защитата на личната неприкосновеност на гражданите. Очаквам след неговото постановяване да има ръст на исковете за обезщетение. Поставилите камери за видеонаблюдение лица следва да се уверят в тяхната правна издържаност. Засега увредените от незаконно видеонаблюдение могат да търсят защита само по пътя на обезщетението за претърпени вреди. На този етап не е допустим искът за преустановяване на наблюдението и демонтирането на камери. Последното предполага обществен дебат и евентуални законодателни изменения.
Снимка – автор Tudor Prisacariu, достъпна под лиценз CC BY-NC-ND 2.0 във Flickr